Решение № 83 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3945/2012 г.

Решение № 83 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3945/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от областния управител на област София срещу решение № 328 от 19.01.2012 г., постановено по адм. дело № 9212 от 2011 г. по описа на Административния съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован в съдебно заседание, областният управител не се явява и не се представлява. По делото от него е постъпило писмено становище по същество с подробно развити в него съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба, Марин Павлов Рогев, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който оспорва същата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна. С посоченото по-горе решение е отменена заповед № РЛ-194 от 11.10.2011 г. на областния управител на област София, с която административният орган е отказал да уважи искането на Марин Павлов Рогев-наследник на Павел Георгиев Рогев за еднократно обезщетяване по реда на ЗИД на ЗПГРРЛ и преписката е изпратена на областния управител за ново произнасяне съобразно указанията на съда за тълкуване и прилагане на закона. За да достигне до този резултат, АССГ е приел, че административният акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е заключил, че областният управител на област София се е произнесъл по искане, с което не е сезиран, изложил е мотиви за неуважаване претенцията на Рогев за еднократно обезщетение, касаещи липсата на основание по чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ-т. е. на база осъдителна присъда, постановена по текстове от Наказателния закон /отменен/, които не фигурират сред законите и основанията по ЗПГРРЛ, изброени в чл. 2 от същия закон, въпреки че молителят бил претендирал обезщетение за репресия не по чл. 1, т. 1 във вр. с чл. 2 от ЗПГРРЛ, а по чл. 1, т. 12 от същия закон - т. е. не за осъждането, а за обстоятелството, че наследодателят му е загинал в затвора при изпълнение на цитираната по-горе присъда. Доколкото областният управител в обжалваната заповед не бил изложил мотиви за неоснователност на реално заявената от Рогев претенция за изплащане на еднократно обезщетение по чл. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ, съдът е приел, че административният орган е постановил акта си при липса на мотиви и в нарушение на императивните изисквания на чл. 35 и 36 от АПК - без да е разкрита обективната истина по преписката и без административният орган да е упражнил вмененото му от закона служебно начало за събиране на относими доказателства. АССГ е приел, че така констатираните пороци на административния акт касаят както произнасянето на областния управител относно наличието на основание за признаване на репресия по чл. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ, така и относно заявената от Рогев претенция за изплащане на еднократно обезщетение по чл. 1, т. 3 от същия закон - поради въдворяване в ТВО-Белене. По повод развитите от жалбоподателя доводи за неправилност на присъда № 86/1954 на Сталинския военен съд поради неправилно осъждане на наследодателя, предвид обстоятелството, че деянието му към датата на постановяване на присъдата било погасено по давност, съдът е приел следното: подобно възражение е неотносимо към предмета на спора в производството по ЗПГРРЛ, тъй като административният съд не е компетентен да се произнесе по правилността на присъда, постановена в наказателно производство от военно-наказателен съдебен състав. Отмяната на тази присъда би могла да се търси по реда на извънредния съдебен контрол пред общия/ военен съд. Обжалваното решение е неправилно като краен резултат. АССГ обосновано е приел, че в съдебното производство по обжалване на административен акт по ЗПГРРЛ административният съд не е компетентен да се произнесе по правилността на присъда от 1954 г., постановена от наказателен съд- военно отделение. Неправилно, обаче, съдът е приел, че областният управител в заповедта си се е произнесъл по обезщетяване за репресия, с искане за каквато не е сезиран. На първо място - неправилно съдът, в противоречие с наличните по делото доказателства е приел, че обжалваната заповед съдържа отказ да бъде уважено цялото искане вх. № 91РЕ/9 от 12.02.2010 г., а не само частта от него, касаеща претенция за еднократно обезщетение поради пребиваване и настъпила смърт в затвора в резултат на осъдителна присъда № 86/1954 г. Видно от представената в административната преписка заповед № РЛ-076/30.03.2011 г. на областния управител на област София, постановена по същото искане на Марин Рогев / л. 44 по делото/, административният орган е признал на молителя Рогев правото на еднократно обезщетение по чл. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПГРРЛ за репресията "въдворяване в ТВО" и е определил на същия за тази репресия съответното обезщетение. На следващо място - в противоречие с материалния закон съдът е приел, че разпоредбата на чл. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ съставлява отделен вид репресия, за която се дължи обезщетение, в случаите, в които пребиваването в затвора и евентуалната смърт по време на това пребиваване са резултат от влязла в сила присъда, която не попада в обхвата на чл. 1, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1,2,3 и 4 от ЗПГРРЛ. Дори "загиването в затвора" по см. на чл. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ / независимо от това, че престоят в затвора е в резултат на влязла в сила присъда извън обхвата на чл. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1-4 от ЗПГРРЛ/ да съставлява самостоятелен вид репресия, неправилно АССГ е приел, че тази репресия дава право на репресирания или неговите наследници на еднократно обезщетение. Основанията, посочени в чл. 1 от закона/ сред които и това по чл. 1, т. 12/ имат за последица евентуална политическа и гражданска реабилитация за лицата, които са незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения и религиозни вярвания и за които е налице и второто, кумулативно посочено условие - в случая това по чл. 1, т. 12 от закона. Хипотезите, в които репресираните по чл. 1 лица имат право на еднократно обезщетение за изтърпяната от тях репресия, обаче, не се съдържат в чл. 1 от закона, а са изчерпателно изброени в чл. 2 от ЗПГРРЛ. Сред тях не фигурира възможност евентуално репресираните по чл. 1, т. 12 от закона лица или техните наследници да получат еднократно обезщетение за тази репресия извън характеристиките на присъдата, поради която са пребивавали и починали в затвора. Доколкото осъждането по чл. 127 от НЗ (отм.) по който текст е осъден Павел Рогев/ не попада в обхвата на чл. 2 от ЗПГРРЛ, то наследникът му Марин Рогев няма право на еднократно обезщетение по този закон. С оглед гореизложеното касационната жалба на областния управител на област София се явява основателна, а обжалваното с нея решение на АССГ като неправилно поради противоречие с материалния закон следва да бъде отменено с произтичащите от това правни последици, а жалбата на Марин Рогев срещу административния акт - отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - трето отделение