Решение № 2725 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2012 г.
ВАСV отделение26.02.2013 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 1299/12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 308/2012 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на Тошко Влъчков Каменовски от гр. Плевен, ул. П. Р. Славейков № 30, вх. А, ап. 22, сумата 400,00 (четиристотин) лева направени разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2725 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите, гр. София (КЗП), против решение № 1299/12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 308/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил, по жалба на Тошко Влъчков Каменовски, заповед № 707/05.08.2010 г. на председателя на КЗП, с която последният му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение". Осъдил е КЗП да заплати на Каменовски направените от него разноски по делото. Недоволен, председателят на КЗП обжалва решението. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му. Становище по първоначалната жалба на Каменовски не взема. Чрез процесуалния си представител претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Тошко Влъчков Каменовски, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта на председателя на КЗП са допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗДС. Прието е, че в административният акт липсва посочване на конкретните нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебните задължения на оспорващия, датата и мястото на извършването им, както и нарушените нормативни разпоредби. Изводът е правилен и обоснован. Видно от текста на обжалваната заповед № 707/05.08.2010 г., действително при издаването й са допуснати нарушения на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДС. Описани са 17 "нарушения" на служебните задължения. Същите не са конкретизирани като действия или бездействия на наказания служител и не са посочени датата и мястото на извършването им. Също толкова съществено е нарушението, изразило се в непосочването на "законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители", които според заповедта Каменовски не е изпълнил. При посочената липса на конкретика относно вида и характера на незаконосъобразните деянията на Каменовски, времето и мястото на тяхното извършване и нарушените негови служебни задължения, формулирани в длъжностна характеристика, законови или подзаконови норми, устни и писмени заповеди на горестоящи негови началници и други, изводът за допуснати нарушения на материалния закон са обосновани и законосъобразни. Същите се споделят изцяло от касационната инстанция. Касационните доводи за отмяна на решението са неоснователни. Следва да се посочи, че обосновка и мотивация на същите липсва в текста на жалбата. Декларирано е, че АССГ е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, но нито един от тези доводи не е обоснован. Те са само декларирани. В жалбата фактически е направен повторно и описателно анализ на текста на обжалваната заповед и е изложено твърдението, че при такова нейно съдържание, тя се явява законосъобразна. Относно конкретно посочените в решението на АССГ нейни пороци, липсват каквито и да е становище или обосновка в обратна насока. При така посочената липса на мотивация и обосновка, ВАС не е в състояние да изследва декларираните касационни доводи и да мотивира наличието или отсъствието на основания за отмяна на обжалваното решение. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Нещо повече - настоящият състав на ВАС счита, че следва да изрази становището си и относно допуснатото от административния орган нарушение на нормата на 93, ал. 1 от ЗДС, констатирана в първото постановено първоинстанционно решение по делото. Този състав не споделя извода на първия състав на ВАС, отменил решение № 3782/23.11.2010 г. по а. д. № 6647/2010 г. на АССГ. От съдържанието на приложения на л. 43 по делото Протокол, подписан от Каменовски не може да се извлече обоснован извод за "... явяването на Каменовски пред председателя на КЗП по повод дисциплинарното производство водено срещу него". А дори и да се приеме това (за което както се каза, липсват доказателства), то съществено за да се приеме, че е налице спазване на законово уредената процедура по налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители, е не явяване при и срещата им с административно наказващия орган, а изслушване от последния на наказания и покана за даване на писмени обяснения от него. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. При така направените фактически и правни изводи от страна на ВАС, искането на Каменовски за присъждане на направените от него разноски по делото се явява основателно. Предвид представените писмени доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева, следва да бъде осъдена КЗП да му заплати същата сума. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС
Цитирани разпоредби
2- чл. 97, ал. 1, т. 4
- чл. 97, ал. 1, т. 5