Решение № 10900 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от П. Пешев от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Пенчев, срещу решение 477 от 29.01.2021г. по адм.дело 6814/2020г. на Административен съд София - град, 22 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед РА 30 159 от 21.05.2020г. на Главния архитект на Столична община (СО), с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж стоманобетонова гаражна клетка 103 с размери 3,00/5,00м. и приблизителна височина 2,00м., находящ се върху [улица], северно от бл. [номер] в имот с идентификатор 68134.606.2006, до кв. 28А, м. Хаджи Димитър, по подробен устройствен план, одобрен със заповед РД 50 09 26 от 26.01.1988г. на Главния архитект на София. С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив навежда такива неуведомяването му за съставения констативен акт за установяване на незаконен строеж, което е ограничило правото му на защита. Твърди и че не са представени доказателства за компетентност на главния архитект на СО за издаване на заповедта, тъй като посочва, че съобразно законовата норма право да издаде заповедта има кмета, а не са представени доказателства за оправомощаване на главния архитект за това. Най накрая посочва, че определеният в заповедта срок за изпълнение на заповедта от 30 дни е недостатъчен, тъй като не могат да бъдат изпълнени изискванията на чл. 156б ЗУТ за организиране на строителна площадка. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Главният архитект на СО, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови същото, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по т. 1.47 от Заповед СОА19 РД09 934 от 01.07.2019г. на Кмета на СО, представена по делото. Приел е, че при издаването й не са допуснати съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като от доказателствата се установява, че съставеният констативен акт за установяване на незаконен строеж е връчен на адресата, като той не е упражнил правото си на възражение срещу него. Приел е и че административният орган е установил годината на построяване на обекта 2000г. - и е направил релевантна преценко относно приложимостта на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ, както и че не е инициирано производство по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ за узаконяване на обекта. Посочил е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ съобразно начина на изграждането му и предназначението му, за който не са налице строителни книжа, както и същият не е търпим по смисъла на § 16 и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като същият не отговаря на нормите по устройство на територията както към момента на извършването му, така и по сегадействащите. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно в оспореното решение е прието, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Правилно съдът е приел, че от доказателствата безспорно е установено, че констативният акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, е бил редовно връчен на адресата П. Пешев. Видно от представена по делото обратна разписка същият е получил уведомление за констативния акт с придружително писмо с описани констатации на 16.03.2020г., за което се е подписал лично /стр. 13 от първоинстанционното дело/. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е упражнил правото си на възражение. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на оспореното решение досежно приетото от АССГ, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Действително съгласно чл. 225а ал. 1 ЗУТ право да издаде заповед от категорията на процесната има кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от оправомощен орган във връзка с представената по делото заповед СОА19 РД09 934 от 01.07.2019г. за изменение и допълнение на заповед СОА17 РД09 622 от 19.06.2017г. на Кмета на СО, с която по т. 1.47 на главния архитект на СО е предоставено правомощие да издава заповеди по чл. 225 ал. 2 на основание чл. 225а ал. 1 ЗУТ, от която категория е и оспорената заповед. Правилно съдът е приел, че безспорно е установен строеж по отношение, на който са били приложими разпоредбите на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ и чл. 55 от ЗТСУ (отм.). Правилен е и извода на съда, че след като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният гараж е изграден и без строителни книжа, то е налице основанието за премахването му по чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. На следващо място правилен е извода и в съответствие със събраните по делото доказателства, че спорният обект не е търпим строеж по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съобразно и наличните доказателства за годината на извършването му 2000г., тъй като не е бил допустим по правилата и нормите по устройство на територията, както и по действащите подробни устройствени планове, както към момента на извършването му, така и по сегадействащите, като настоящата инстанция споделя изцяло изложените от АССГ мотиви в тази връзка, срещу които не се съдържат възражения и в касационната жалба. Поради това е правилен извода на съда, че спорният строеж не е бил допустим по правилата за устройство на тераторията, не е търпим и като такъв подлежи на премахване. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция е основателно, които следва да бъдат присъдени във връзка с чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,