Решение № 9650 от 27.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. В. Димитрова от гр. Шумен, чрез процесуалния си представител адв. Христофорова, обжалва Решение 45/28.02.2020 г., поправено с Решение 88/30.06.2020 г., по адм. дело 170/2019 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отменено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на поземлен имот с идентификатор 83510.663.212 по кадастралната карта на град Шумен, извършено по заявление на В. Димитрова от 22.02.2019 г. и съобщено с Уведомление изх. 24-5537/25.02.2019 г. на началника на СГКК Шумен, изразяващо се във вписване на И. Черкезов на основание Нотариален акт 162, том 2, рег. 639, д. 613 от 30.05.1968 г. и на Й. Иванов и В. Димитрова на основание Нотариален акт 120, том 9, рег. 2664, д. 4018 от 21.09.1995 г. на Шуменския районен съд като собственици на ПИ с идентификатор 83510.663.212 по КККР на гр. Шумен. Касационните жалби на Н. Иванов и В. Иванов и на началника на СГКК Шумен са оставени без разглеждане поради неотстранени нередовности с влязло в сила Определение 12871/19.10.2020 г. на Върховния административен съд. В подлежащата на разглеждане касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. От ответниците началникът на СГКК Шумен е на становище за неправилност на обжалваното решение, В. Иванова и С. Бъчварова са на позиция за неоснователност на касационните жалби. С. Бъчварова претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния й представител. Останалите ответници Н. Иванов, В. Иванов и И. Драганова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Шумен е образувано по жалба на С. Бъчварова срещу изменението в кадастралния регистър на недвижимите имоти относно поземлен имот с идентификатор 83510.663.212 по кадастралната карта на гр. Шумен, с което на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР И. Черкезов, Й. Иванов и В. Димитрова са вписани като носители на права върху поземления имот наред с другия вписан до този момент в КР собственик на имота С. Бъчварова. Съдът е приел, че изменението е извършено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което го е отменил като незаконосъобразно. Решението е правилно. Правилно и обосновано е приетото от съда, че вписването на заявителя В. Димитрова, на Й. Иванов и И. Черкезов в кадастралния регистър като съсобственици на поземлен имот с идентификатор 83510.663.212 е извършено в нарушение на материалния закон. Изменението в КР е направено на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР без издаване на заповед и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Посоченият като правно основание за осъщественото изменение чл. 53, ал. 2 ЗКИР предвижда, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че хипотезата на цитираната норма не е налице, тъй като с нея се регламентира единствено възможността за вписване в КР и на лица, удостоверяващи право на собственост, респ. други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. Противопоставимите права трябва да са за същия имот в границите и площта му, отразени в КК, което условие в конкретния казус не е изпълнено, доколкото е установено от фактическа страна чрез констатациите на основната и допълнителната съдебно-технически експертизи, че имотът по Нотариален акт 120, том 9, рег. 2664, д. 4018 от 21.09.1995 г. съответства на съседен на спорния имот, а този по Нотариален акт 162/30.05.1968 г., удостоверяващ правото на собственост на И. Черкезов досежно имот пл. 3058 по земеустройствения план от 1964 г., само частично съвпада с ПИ идентификатор 83510.663.212 по КК на гр. Шумен. Мотивите на административния съд се споделят от настоящата инстанция чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Фактите по делото обуславят и възможното разрешение на спора по приложението на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на оспорването е предпоставка за уважаване на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника по касация С. Бъчварова на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Възнаграждението ще бъде определено в общ размер на 900 лв. при съобразяване с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение