Решение № 10171 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Бургас против решение 7036/18.11.2019г. по адм. д. 7824/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед 1358 от 27.05.2019 г. на касационния жалбоподател. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението за законосъобразност на посочената заповед, като се твърди, че при издаването и са съобразени административно-производствените правила и е спазен материалният закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Ответникът по жалбата - "Зона Ей Ди Уай" ООД / в която се е вляло в хода на процеса дружеството Джей Пи Бел АД, страна в административното и в първоинстанционното съдебно производство/ чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците М. Ничева - Димитрова, В. Ничева, К. Ничева, чрез процесуалния си представител подържат касационната жалба. Ответникът Б. Ангелов не взема становище. Същият е конституиран в процеса, на основание чл. 227 ГПК, като наследник на С. Ангелова, починала в хода на съдебното производство. Във връзка с възражението на ответниците Ничеви, че вещното право на С. Ангелова е погасено, следва да се отбележи, че задължението на съда за конституиране на правоприемник по реда на чл.227 ГПК в общия случай е обусловено от вече възникналото процесуалното правоотношение със страните по делото, а не от техните действителни материални права, още по-малко от настъпилата промяна в тези права по време на процеса. Затова евентуалното погасяване на материални права, настъпило в хода на съдебното производство, няма непосредствен процесуален ефект, когато не засяга предпоставките за допустимост на производството. В случая евентуалната промяна в материалните права във връзка с недвижимия имот обект на заповедта, ще следва да бъде съобразена при нейното изпълнение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Софияград е образувано по оспорване на Заповед 1358 от 27.05.2019 г. на Кмета на община Бургас, в която е разпоредено на адресатите В. Ничева, М. Димитрова, К. Ничева, Джей Пи Бел АД и С. Ангелова установени собственици и ползватели на сградата културна недвижима ценност: 1. В 14-дневен срок от получаване на заповедта да обезопаси с мрежи еркера на уличната фасада; 2. В срок до 31.07.2019г. да изготви конструктивно обследване на строежа по реда на чл. 176в от Закона за устройство на територията /ЗУТ/; 3. В срок до 31.07.2019г. да изготви пълно архитектурно и фотозаснемане на недвижима културна ценност /НКЦ/ с всички нейни елементи, на което да се отразят всички етапи на намеса и настъпилите повреди и разрушения; 4. В срок до 30.11.2019г. да представи в Министерство на културата за разглеждане по реда на ЗКН, изготвен въз основа на резултатите от конструктивното обследване проект за консервация, реставрация на сградата, уличната ограда, порта двор с предвидени дейности по вертикална планировка за благоустрояване на имота и с предвидени удачни наклони на прилежащата към сградата настилка с цел бързо и безпрепятствено отвеждане на повърхностните води извън имота, заедно с архитектурното и фотозаснемане и конструктивното обследване. Проектът следва да бъде изготвен от правоспособно лице, вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН; 5. В срок до 30.04.2020г. съгласуваната по реда на ЗКН проектна документация за извършване на необходимите ремонтни дейности по реставрация, консервация на сградата, уличната ограда, вертикална планировка да се представи в общината за одобряване и издаване на разрешение за строеж; 6. В срок от един месец от датата на влизане в сила на разрешението за строеж да се започнат дейностите по реставрация и вертикална планировка на сградата и уличната ограда. Заповедта се отнася до жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, УПИ VIII-1307, кв.112 по плана на ЦГЧ гр. Бургас, идентичен с ПИ с идентификатор 07079.608.238 по КККР. Установено е и не е спорно, че същата е декларирана с писмо на НИПК 2187/08.05.1989г. като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата и съгласно § 12, ал.1 от ПЗР на ЗКН притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Състоянието на сградата е установено с констативен протокол от 09.03.2018 г. - по външните зидове и особено около входовете и основите се забелязвали деформации и пукнатини, които предполагат нарушени конструктивни елементи; еркерът по уличната фасада бил обрушен с частично паднала мазилка. Въз основа на това е прието, че са налице обстоятелства, застрашаващи НКЦ от увреждане, а състоянието е определено като общо незадоволително. Във връзка с направените констатации, с Указания на основание чл.72, ал.3 от ЗКН, изх. 94-01- 9599/20.03.2018 г., на собствениците е даден 14 дневен срок от получаване на указанията да предприемат мерки по обезопасяване на еркера по уличната фасада на сградата, изразяващо се в монтиране на обезопасителна мрежа, с цел предотвратяване на инциденти с преминаващи покрай сградата хора. Със заповед 878/05.04.2019 г. на Кмета на община Бургас, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗКН е назначена комисия, която да извърши проверка на място и по документи, въз основа на което, с констативни протоколи да установи състоянието, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационни и ремонтни работи - посочени са дата и час-18.04.2019 г. от 11,30 ч. за оглед на имота. Съсобствениците са уведомени, че на основание чл.26, ал.1 от АПК е започнато административно производство по чл.73,ал.2 от ЗКН за установяване с констативни протоколи състоянието, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационни и ремонтни работи. За извършеното проучване е съставен Констативен протокол П-117 от 18.04.2019 г., в който подробно е описана сградата и състоянието й към момента на проверката. Видно от посочения протокол общото техническо състояние на сградата, установено при външния оглед е следното: На втория етаж са извършени ремонтни работи по фасадата като част от архитектурно-декоративните елементи не са възстановени. Същите са извършени без проект за фасадна реставрация, съгласуван от МК и НИНКН. По външните зидове и особено около входовете и основите се забелязват деформации и пукнатини, които предполагат нарушени конструктивни елементи. Извършван е текущ ремонт на отводнителната система на покрива. Влошило се е състоянието на мазилките по фасадите. Големи участъци са подкожушени, напукани или напълно изпадали. Особено лошо е състоянието на уличната фасада. Мазилката на еркера е обрушена почти напълно от север, започнало е разрушаване и по дъното на еркера. В горните части на уличната фасада, около прозорците и фронтовите също липсва мазилка. Има зеленясяване при водосточната тръба до парапета на балкона на втори етаж. Входната площадка от югоизток е с аналогични разрушения на мазилките в зоната на гредата над колоните на първи етаж и терасата с балюстрада на втори етаж. Металните рамки на остъкляването на първи етаж и входната врата са ръждясали. Отводняването на терасата на втори етаж е компрометирано и водата се излива по фасадата има зеленясал участък. Ремонтът на стълбището от северозапад не е довършен. Има разрушения по оголените тухлени зидове и почти напълно разрушена балюстрада на терасата на второ ниво над стълбището. Отводняването не е решено - водите се изливат по челото на терасата и там има мъхове. Повърхностните води се изливат по стълбището за мазето, където видимо се задържат и създават предпоставки за разрушаване на основите. Външните стъпала към входа на южната фасада са отлепени от стената. Калканната стена на север в горната си част и в зоната на терасата от запад е с напълно оголена тухлена зидария, разтворът е изветрял и на места има каверни в тухлите. Комините в източната част са полуразрушени. Частично са подменени керемидите на югоизточния скат. Дворът е занемарен, настилките са напукани или разрушени, отводняването не е решено. Оградата към улицата е ремонтирана по неудачен начин и загрозява НКЦ. Същото важи и за съвременната метална порта. Комисията е предложила да се издаде заповед на основание чл. 73, ал. 3 от ЗКН, като се вземат предвид обстоятелствата, изложени в констативния протокол. Констативен протокол П-117 от 18.04.2019 г. е съобщен на жалбоподателите. Видно от акт за приключило обявяване на Констативен протокол П-117 от 18.04.2019 г., в определения тридневен срок не е постъпило възражение. Въз основа на протокола е издадена оспорената заповед. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че заповедта е незаконосъобразна. Макар и издадена от компетентен орган, на основание чл. 72, ал.3 и чл. 73, ал.2 от ЗКН, при спазване на изискуемата форма, заповедта е счетена за противоречаща на процесуалния и материалния закон. Съдът е счел, че административният орган не е пристъпил към действие по чл. 72, ал.4 от ЗКН, следователно производството по чл. 72 ЗКН не е приключило, което от своя страна е пречка за издаване на заповед с правно основание чл. 73, ал.3 ЗКН. Съдът е изложил съображения, че производството по чл.72, ал.3 и 4 следва да бъде реализирано тогава, когато са налице обстоятелства, непосредствено застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане или разрушаване. Едва след постигането на залегналата в посочените норми цел, счита съдът, се провежда производството по чл.73 ЗКН, целящо да приведе сградата във вид, конструктивно и архитектурно съответстващ на предвиденото със закона. По тези съображения оспорената заповед е отменена. Решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 196, ал. 8 ЗУТ за недвижими културни ценности установяването на състоянието им и последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона за културното наследство. Процедурата е уредена в чл. 73 ЗКН. Според ал. 3 на същата разпоредба въз основа на констативния протокол, съставен от комисия в предвидения в ал. 1 състав, кметът на общината издава заповед в 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл. 72, ал. 3 ЗКН, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Адресати на задължението са лицата по чл. 71, ал. 1 ЗКН, а именно собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности. Спорът е изяснен от фактическа страна. В хода на административното и съдебното производство е било установено, че процесната сграда притежава статут на недвижима културна ценност, което не е било и спорно. За сградата е проведена процедура по чл. 72 от ЗКН, като са дадени съответни указания за аварийно-временно укрепване - да се обезопаси еркера по уличната фасада на сградата, изразяващо се в монтиране на обезопасителна мрежа, с цел предотвратяване на инциденти с преминаващи покрай сградата хора. Издадена е заповед на основание чл. 73, ал. 1 за назначаване на комисия с функциите по чл. 73, ал. 2 от ЗКН. Съставът на комисията е бил определен съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗКН - тя включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Комисията е съставила констативен протокол относно състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола е приложено подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация. В него се сочи лошото техническо състояние на сградата и фактът, че тя видимо е занемарена. Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗКН въз основа на констативния протокол е издадена оспорената заповед, с която лицата по чл. 71, ал. 1 от ЗКН са задължени да извършат в определен срок необходимите укрепителни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на ЗКН, в определени конкретни срокове. Разпоредителната част на заповедта е ясна и конкретна. Посочени са срокове за изпълнение. Задължени лица по заповедта са титулярите на вещни права върху имота, а от техните вещни права именно следва и икономическата тежест за това от кого и в каква степен ще бъдат понесени разноските по изпълнение на заповедта. При тези обстоятелства, правилни са изводите за наличие на компетентност на органа, издал обжалваната заповед и за спазване на изискуемата форма. Неправилни са съображенията на съда за нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Кметът на община Бургас е упражнил правомощието си по чл. 73, ал. 3 ЗКН, съгласно който въз основа на констативния протокол, издаден в процедурата по ал. 1 на чл. 73 от закона издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Заповедта съответства на целта на закона, доколкото с нея се възлагат задължения за собствениците и ползвателите на сградите, представляващи недвижими културни ценности за тяхното опазване и съхранение, като защитени ценности по този специален закон от една страна, а от друга да се предотврати възможността, поради състоянието си, сградата да причини вреди на живота, здравето или собствеността на гражданите. Административният съд необосновано и в противоречие със закона е приел, въз основа на аргументи, черпени от самостоятелното производство по чл. 72 ЗКН, че заповедта е незаконосъобразна. В тази връзка следва да се съобразят разпоредбите на чл. 72, ал. 3 и чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство. Първата от посочените норми предоставя на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице и на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство правомощието да дават незабавно съответни указания на собственика, концесионера или ползвателят на имота за аварийно-временно укрепване и предприемане на незабавни действия по обезопасяването му и да определят срок за изпълнението им при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване. Нормата на чл. 73, ал. 3 ЗКИ предвижда, че въз основа на констативния протокол по ал. 2 кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Заповедта по чл. 73, ал. 3 ЗКИ се издава въз основа на констативния протокол по алинея втора на назначената за целта комисия, а не въз основа на указанията по чл. 72, ал. 3 ЗКН. Производството по издаване на заповед по чл. 73, ал. 3 ЗКН не е административнонаказателно и изтичането на срока, посочен в закона не преклудира правомощието на компетентния орган за издаде заповед, чиято цел е извършването на укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Противно на възприетото от административния съд, двете административни производства са протекли отделно, въз основа на специфичните за тях производствено административни правила и при прилагане на съответния материален закон. Всяко от тях е приключило с предвидения в закона краен акт. Предпоставка за производството по чл. 73 ЗКН е даването на указание по чл.72, ал.3 ЗКН, което в случая е налице. Не е било необходимо да се изчаква и изпълнението на това указание, особено когато то очевидно не е изпълнено в предписания срок. Решението на административния съд следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество. По изложените по-горе съображения оспорването срещу административния акт следва да бъде отхвърлено. Разноски от касатора не се претендират и не се присъждат. Предвид изхода от спора, такива не се дължат на ответниците, по аргумент от чл. 143, ал. 3 и 4 АПК. Това се отнася и до ответниците Ничеви, тъй като за тях актът създава само задължения и в този смисъл няма облагоприятстващ характер, независимо от техните становища за неоснователност на оспорването и за основателност на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,