Решение № 3546 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2008 г.

Решение № 3546 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център Смолян, срещу решение № 166 от 17.09.2008 г., постановено по адм. д. № 157 по описа за 2008 г. на Административен съд-Смолян. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването, направено със заповед № 325-ПО от 25.06.2008 г. на областния управител, на решения № 120 и 121 от 8.05.2008 г. на Общинския съвет - Чепеларе. Със същото решение областната администрация е осъдена да заплати на общинския съвет направените по делото разноски от 250 лв. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и в изпратените писмени бележки се моли, решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отменят решенията на общинския съвет, като се присъдят в полза на областната управа разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение и се намалят присъдените разноски в полза на общинския съвет. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага аргументи за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила, поради несъбиране на относимите доказателства и факти за влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, включително и картата на възстановената собственост за земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. Излага подробни съображения относно необосноваността на част от доводите в касационната жалба. Дава обосновано заключение и по всеки един от доводите срещу решението на съда в частта му за решение № 121 от 8.05.2008 г. на общинския съвет. Намира, че решението на съда е необосновано, защото делото не е попълнено с доказателствен материал. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е частично основателна, по следните съображения: Административният съд - Смолян е бил сезиран с оспорване, направено със заповед № 325-ПО от 25.06.2008 г. на областния управител на област с административен център Смолян, на решения № 120 и 121 и двете с дата 8.05.2008 г. на Общинския съвет - Чепеларе. С решение № 120 общинският съвет е дал съгласие за отдаване под наем на общински ниви и ливади за земите по чл. 19 ЗСПЗЗ, като е определил наемна цена за декар на ливада от 1. 50 лв. и за нива, съответно от 2 лв. С решение № 121 общинският съвет е дал съгласие общинските мери и пасища да се предоставят за общо ползване от земеделските стопани и/или техни сдружения, посочени в списък приложение № 1; с т. 2 от същото решение е определил наемна цена от 0. 50 лв. на декар за една календарна г.; с т. 3 е задължил ползвателите и общината да поддържат общинските мери и пасища в добро земеделско и екологично състояние; с т. 4 ползвателите са задължени да ползват само земите идентифицирани като мери и пасища по приложение № 2, в землището, в което са определени; в т. 5 легитимните площи, общински мери и пасища са описани в приложение № 2 и с т. 6 се налага забрана за ползване на общинските мери и пасища и за ползване на водопой за стопани на животни, които не са изследвани по изискванията на Държавната профилактична програма за задължителните мерки за профилактика и борба срещу заболяванията по животните, одобрена от МЗХ. От писмо с изх. № 06-00-76 от 28.05.2008 г. на кмета на община Чепеларе е прието за установено, че за земите, за които са взети двете решения на общинския съвет, не са съставени актове за общинска собственост, поради липса на условията по § 5, т. 2 ЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г. От представените протоколи за проведени общи събрания на населението в описаните села е прието за установено, че такива са свикани, но не са проведени, поради липсата на кворум, с изключение на общото събрание на населението в с. Забърдо, от което е направен извод за възникване на правото на общинския съвет да вземе решение на основание чл. 48а, ал. 2 (отм.) ЗДН, но действащ към момента на взетите решения от общинския съвет. От писмо с изх. № 195 от 9.07.2008 г. на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) - Чепеларе е прието за установено, че картата на възстановената собственост за описаните в нея села са влезли в сила. На последно място е прието за установено, че след като областният управител е върнал за ново разглеждане от общинския съвет на двете решения, последният не ги е разгледал и гласувал на свое заседание отново. При така възприетата фактическа обстановка съдът е направил анализ на чл. 19 и 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, като е приел, че решение № 120, което се отнася за земите по чл. 19 ЗСПЗЗ не е незаконосъобразно. По аргумент от противното на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ съдът е приел, че тези земи стават частна общинска собственост по силата на закона, поради което отдаването им под наем не е в нарушение на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗСПЗЗ. За решение № 121 съдът е приел, че оспорването от областния управител, което е направено във връзка с нарушението на чл. 48а (отм.) ЗДН е също неоснователно, като е изложил аргументи за спазения ред за свикване на общи събрания на населението, определен в закона. Приел е, че ограниченията за ползвателите и изискванията за животните наложени с решението са в правомощията на общинския съвет. По отношение на определената наемна цена е приел, че е в правомощието на общинския съвет да определи такава, като се е позовал на чл. 14 ЗОС и е направил краен извод, че и това решение на общинския съвет е законосъобразно, поради което е отхвърлил оспорването и на двете решения. Решението на съда за решение № 120 на общинския съвет е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Според чл. 19 земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, се включва към общинския поземлен фонд. Това е редакцията на текста към момента на създаването на нормата. С измененията на нормата смисълът, който влага законодателят в нея е тази земеделски земи, за които не са се явили собственици, след възстановяване на собствеността, да се управляват и стопанисват от общината. След изтичането на предвидения в закона срок тези земи стават общинска собственост. Земите, за които не са се явили собственици, са част от картата на възстановената собственост. Самата карта на възстановената собственост се състои от две части: карта на земите, собствеността върху които е възстановена в съществуващи стари реални граници и карта на земите, собствеността върху които е възстановена във възстановими стари реални граници. Картата на възстановената собственост включва и двете. Освен нея в земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ влизат и земите от плана за земеразделяне. В него собствеността се възстановява в нови реални граници. Или така описаните земи, за които не са се явили собственици влизат в обхвата на чл. 19 и тези земи се стопанисват и управляват от общината. Решение № 120 на общинския съвет се отнася за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. То е взето на 8.05.2008 г., а в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. е направено изменение и допълнение на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. С изменението е посочен редът, по който се установяват земите по чл. 19. От анализа на текста може да се направи извод, че е необходимо е време, в което ще се реализира сложният фактически състав, завършващ със съставянето на акта за общинска собственост върху земята. В тази връзка следва да се посочи, че направеното възражение в касационната жалба за неизпълнението на процедурата, визирана в чл. 45в ППЗСПЗЗ е неоснователно, защото нормата е създадена с изменение и допълнение на правилника, обн. в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. или след като е взето решението на общинския съвет. Законосъобразността на акта се преценява с оглед действащото материално право към момента на постановяването на акта. Решението за отдаване под наем на земите по чл. 19 е принципно. То касае само нивите и ливадите. В него няма установен срок, за да се приеме за основателно и твърдението за допуснато нарушение на материалния закон. Договорът за наем не може да бъде сключван за по-дълъг срок от три години, съответно за четири години, според чл. 19, ал. 8, т. 2 ЗСПЗЗ. Такъв срок не е предвиден в решението, поради което то има принципен характер. Тъй като решението е част от следващото с № 121, което урежда въпроса за ползването на общинските мери и пасища, срокът от една календарна г. е относим и за земите по чл. 19, както правилно е възприел и административният съд. Жалбата срещу решение № 121 на общинския съвет е частично основателна. Решение № 121 на общинския съвет се отнася за общинските мери и пасища, или това са земите, включени в обхвата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. От анализа на нормата и съпоставянето й с чл. 45, ал. 1 и 2 и чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, действаща към момента на взетото решение и на чл. 45в ППЗСПЗЗ, след обнародване на изменението и допълнението на правилника, може да се направи извод, че това са земите, върху които правото на собственост на общината е възстановено с решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ, но и земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, за които предстои издаването на актове за общинска собственост. Тези земеделски земи от тях, които са мери и пасища, са публична общинска собственост, според чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Вярно е, че към момента на взетото решение те не са установени с официален документ, който има констативно значение, както правилно е приел и съдът, но няма пречка общинският съвет да ги предостави за ползване при спазване на изброените в решението предпоставки. Предназначението им е тъкмо да се ползват от изброените в приложение № 1 стопани. Правилни са изводите на съда за липсата на нарушение на чл. 48а (отм.) от ЗДН. Неправилен е извода на съда относно частта от решението на общинския съвет, с която е определена наемна цена за ползването на общинските мери и пасища. В тази част решението е незаконосъобразно, защото е незаконосъобразно и решението на общинския съвет. Безспорно е че таксата за ползване е различно задължение от заплащането на наем, по сключен договор за наем. В тази част от решението си, съдът се е позовал на чл. 14, ал. 7 и 8 ЗОС, което е в нарушение на материалния закон. ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане са специални по отношение на ЗОС, поради което за мерите и пасищата, публична собственост на общината, ще следва да намерят приложение нормите на специалния закон. Възможността за определянето на таксата за ползване на мерите и пасищата, публична общинска собственост, има своето законно основание в чл. 6, ал. 1, б. "к" ЗМДТ. Това е такса, която не е определена в предходните букви на ал. 1, но е законно установена с чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Нейният размер ще следва да се определи в наредбата, приета от общинския съвет по реда на чл. 9 ЗМДТ. Това налага отмяна на решението в тази му част, при условията на чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ и постановяване на друго решение, по съществото на спора. Според изложеното в мотивите решението на общинския съвет, с което е определен наем за ползването на земите, представляващи мери и пасища, публична общинска собственост е в нарушение на материалния закон. То ще следва да се отмени, а делото в тази част върне на общинския съвет за решаване на спора по същество, защото съдът действа при условията на чл. 173, ал. 2 АПК и не може да замести волята на административния орган. Общинският съвет ще следва с ново решение да определи размер на таксата за ползване на общинските мери и пасища при условията на чл. 9 във връзка с чл. 6, ал. 1, б. "к" ЗМДТ, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. При определянето на размера на таксата за ползване общинският съвет следва да съобрази и обстоятелството, че определянето на таксата не е задължително, защото използваният термин от законодателя е "може". По направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено с касационната жалба, която е частично основателна. Тъй като се касае за неоценяем иск, настоящият състав определя размер на юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на областния управител от 150 лв., на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изменението на която е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г. Общинският съвет ще следва да бъде осъден да заплати така определените разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Направеното възражение в касационната жалба за определения размер на разноските, които областната управа е осъдена да заплати на общинският съвет е неоснователно. Присъдените разноски са въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие, според който общинският съвет е внесъл сумата от 250 лв. Стойността на договора е определена при действието на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преди изменението й. Според § 2 от допълнителната й разпоредба, в случаите на чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.), а към момента на постановяване на решението чл. 78, ал. 5 ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Размерът на минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 е 80 лв.,а трикратният му размер е 240 лв. Или заплатеното от страната възнаграждение за адвокатската помощ от 250 лв. не е прекомерно завишено. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение