Решение № 15805 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 434/2012 г.

Решение № 15805 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 434/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. и чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", Варна (Сдружение/то), представлявано от Юлиян Атанасов Чолаков против решение № 146/25.10.2011 г. по а. д. № 288/2011 г. по описа на Административен съд Перник (АСП) и частна жалба на Маринела Иванова Петрова-Ашикова от гр. Варна, против частта от същото решение на АСП, с характер на определение, с която жалбата й против решение № 2/05.07.2011 г. на председателя на АСП е оставена без разглеждане поради невнасяне от нея на дължима държавна такса (ДТ), а производството по делото в тази му част е прекратено. Касационната и частна жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение състав на АСП е оставил без уважение жалбата, подадена от Сдружението, против решение № 2/05.07.2011 г. на председателя на АСП за достъп до обществена информация. Със същото решение, в частта му с характер на определение, е оставена без разглеждане жалбата на Петрова-Ашикова, против решението на председателя на АСП, поради невнасяне от нея на дължимата ДТ. Производството по делото в тази му част е прекратено. Недоволно, Сдружението обжалва решението. Счита същото за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му, с постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната му жалба изцяло. Претендира и разноските. Недоволна от решението в частта му с характер на определение, Петрова-Ашикова го обжалва с частна жалба. Позовава се на чл. 72, ал. 2 от ГПК, като твърди, че ДТ се дължи само от единия жалбоподател. Моли отмяната му и връщане на делото на същия съд и състав за произнасяне по съществото на жалбата й. Претендира за разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната и частна жалби. За да се произнесе по спора, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСП. Твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е декларирано в касационната жалба, без да е конкретизирано от касатора. Твърди се, че бил нарушен чл. 12 от ГПК, без да е посочено кое точно доказателство или довод на страната, са останали необсъдени и несъобразени от състава на АСП. Този факт не дава възможност на ВАС да изследва твърдението и да му отговори. Твърдението, че на касатора не било ясно, как делото не е прекратено, а по него е постановено решение, след като ДТ била внесена некоректно с пощенски запис, не е правен довод, а хипотетичен въпрос, който сам той си задава. Съдът не е задължен да дава отговори на въпроси, несвързани с касационни основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 209 от АПК. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се развива в насока за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ, разпореждащ, че "Разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето". Касаторът отново не сочи кой точно негов разход, който той е бил задължен от органа да направи, не отговаря на посоченото законово изискване, поради което и не може да бъде преценена основателността на правния му довод. Разходите, дължими от касатора за предоставянето на исканата обществена информация са точно посочени в решение № 2/05.07.2011 г. на председателя на АСП - "... 0,27 лв. за 3 броя копия на хартиен носител...". Ако условно се предположи, че в касационната жалба се коментират разходите, които Сдружението е трябвало да направи за привеждането на горната сума по сметка на съда или за пътуването на негов представител до АСП, стая № 402, изложени в първоначалната жалба, доводът също е неоснователен. Следва да се посочи, че начинът на привеждане на сумата в касата на съда е по избор на касатора, а разходи за "пътуване" не са направени, съобразно приложения на л. 24 от делото "Протокол за получен достъп до обществена информация". Видно от съдържанието му Чолаков, в качеството си на представляващ Сдружението, е получил исканата от него информация под формата на фотокопия на хартиен носител, изпратени му от АСП чрез "Български пощи" ЕАД, съгласно неговото желание. По поставения в т. 4 на касационната жалба довод има постановено допълнително решение по делото с № 45/06.04.2012 г., което не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Твърдението за необоснованост на решението на АСП също е деклариран, но неконкретизиран. Касаторът не е посочил кой точно фактически извод на съда, на кое конкретно събрано по делото доказателство не съответства, поради което и този довод не може да бъде разгледан и обсъден от ВАС. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави в сила решението на АСП. Неоснователна е и частната жалба на Петрова-Ашикова, поради което решението в частта му с характер на определение, следва да се остави в сила. Цитираната в жалбата практика е променена и вече изоставена от ВАС. Член 72, ал. 2 от ГПК е неприложим в казуса. В случая липсва фигурата на "алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице", за да събира съдът ДТ само за една жалба. Исканията на Сдружението и на Петрова-Ашикова са кумулативно предявени, тъй като всеки един от тях иска на собствено основание отмяна на обжалваното решение. В случая следва да се приложи чл. 72, ал. 1 от ГПК, както правилно е постъпил и съставът на АСП. При извършената служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и издадено в съответствие с материалния закон. При изложените фактически и правни изводи на ВАС, направеното искане от касатора и частния жалбоподател, за присъждане на направените от тях разноски се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235 от АПК, ВАС