Решение № 13145 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3815/2015 г.

Решение № 13145 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3815/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие), против решение № 57 от 5.02.2015 г. по адм. дело № 824/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. изх. № 02-130-6500/1810 от 11.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди обжалвания административния акт. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Георги Илиев Димитров, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Георги Илиев Димитров от с. Исперихово, обл. Пазарджик,, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-130-6500/1810 от 11.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него е отказано финансиране като е приета като недопустима за подпомагане по Схемата за единно подпомагане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските район (НР1). Жалбоподателят е изразил становище, че в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушение и административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е приел така депозираната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и при съществуващо право на оспорване, разгледана по същество - основателна. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Георги Илиев Димитров (с УРН 222897). Общо заявление за плащане на площ за 2013 г. за подпомагане по СЕПП и НР1 с № 13/180613/71986. Общата заявена площ за подпомагане е в размер на 35.93 ха, като заявената площ по мярка СЕПП е в размер на 24.25 ха, по мярка НР1 е 1.70 ха и по мярка АЕП - 15.86 ха. В резултат на подаденото общо заявление е издадено обжалваното уведомително писмо, с което изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал финансово подпомагане по Общото заявление за подпомагане за 2013 г. на жалбоподателя, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Към уведомителното писмо, като неразделна част от него, са приложени таблици, представляващи начина на формиране на общия размер на отказаната за подпомагане наддекларирана площ - по СЕПП 20.56 ха и по НР1 0.49 ха. Съгласно таблицата, определяща размера на финансовото подпомагане по СЕПП и по НР1 оторизираната сума е 0.00 лева, като е наложена и санкция за бъдещ период в размер общо на 6 369.86 лева. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, дала основно заключение. Тази експертиза не е оспорена от страните. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административно-производствените правила . Приел е също така, че при издаването на уведомителното писмо са нарушени принципите на чл. 28 и 34 от АПК - за истинност и на служебното начало и както и нарушение на процедурата, установена в чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията. Според съда чл. 24, ал. 4 от Регламент (ЕО) № № 796/2004 предвижда, че посочването на нередности, произтичащи от кръстосани проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури и когато това е необходимо от проверка на място, поради което административният орган е следвало да извърши и други проверки, включително и проверка на място, каквато не е извършена. Като краен правен извод съдът е приел, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, защото при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е допуснато нарушение на материалния закон, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Постановено е при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административните актове могат да се обжалват пред съда и по отношение на тяхната законосъобразност основанията за оспорването им са: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Дори и в случаите, когато с жалбата не са релевирани всички от изброените основания предметът на съдебната проверка не се ограничава само с обсъждане на посочените от жалбоподателя, а съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Настоящата инстанция счита, че в обжалваното решение, съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и не е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с всички установени факти, отделяйки спорното от безспорното. При извършената кръстосана административна проверка на заявените площи за подпомагане на жалбоподателя, чрез ИСАК е било установено, че част от площите на заявените БЗС не са допустими за подпомагане или те не се намират в добро земеделско състояние, поради което му е отказана оторизация по СЕПП и по НР1, защото не попадат в слоя "Площи допустими за подпомагане". С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Това несъответствие безспорно е потвърдено от заключението на вещото лице. Съдът неправилно и при съществено нарушение на процесуалните правила не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Заключението не е било оспорено от страните, а освен това жалбоподателят не е посочил други доказателства, които да опровергават установените факти и обстоятелства в заключението. Връщането на преписката е в нарушение на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, съгласно която, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. След като съдът е допуснал експертиза и е събрал търсените доказателства, неправилно не я е възприел и не я е кредитирал. Предвид събраните доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, административният съд е следвало да реши делото по същество. Неправилен е и изводът на съда, че при установяване на нередности при извършената кръстосана административна проверка за административния орган съществува задължение за извършването на други подходящи проверки. При анализа на съдържанието на чл. 28, ал. 2 Регламент (ЕО) № 1122/2009 съдът правилно е посочил глагола "могат", но в последствие неправилно го е възприел като задължение за административния орган. С оглед на тези доводи, настоящият състав приема, че изводът на решаващия съд относно прилагането на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията е направен при неправилно тълкуване - извън систематически контекст на приложимия регламент, както и при несъответствие с други аналогични норми на общностното право. По така изложените мотиви решението като неправилно следва да се отмени и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна, тъй като уведомителното писмо е законосъобразен индивидуален административен акт, постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закона правомощия и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и при спазване целта на закона. При този изход на правния спор искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно. Нему се дължат от ответника по касация сторените разноски в размер на 350 лева за съдебна експертиза и 600 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, или общо дължимите разноски възлизат на 950 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, настоящият състав на Върховния административен съд