Решение № 1772 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 20047 от 15.10.2024 г. по адм. д. 6581/23 г., Административен съд София-град /АССГ/, е отменил по жалба на "САНИТАС ХЕЪЛТКЕЪР" ЕООД, гр. София, ЕИК 202711042, гр. София, [улица], представлявано от управителя д-р Е. Кючуков, ревизионен акт (РА) Р-22220319007617-091-001/14.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 727/01.06.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. София, с който на "САНИТАС ХЕЪЛТКЕЪР" ЕООД за данъчни периоди м. 01. 2019 г., м. 02. 2019 г., м. 06. 2019 г. и м. 10. 2019 г. са определени допълнителни задължения в общ размер на 15 904, 14 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 160, 00 лв. и съответните лихви за забава в общ размер на 2 744, 14 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директор на Д "ОДОП" - гр. София, чрез гл.юрк. Минкова. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди РА в оспорената му част. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от гл.юрк. Бакърджиева. Ответният по касационната жалба "САНИТАС ХЕЪЛТКЕЪР" ЕООД, представлявано от управителя д-р Е. Кючуков, чрез адв. Д. Петрунова, взема становище по неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АССГ е бил РА Р-22220319007617-091-001/14.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 727/01.06.2023 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. София, с който на "САНИТАС ХЕЪЛТКЕЪР" ЕООД за данъчни периоди м. 01. 2019 г., м. 02. 2019 г., м. 06. 2019 г. и м. 10. 2019 г. са определени допълнителни задължения в общ размер на 15 904, 14 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 160, 00 лв., ведно с начислените лихви за забава съответните лихви за забава в общ размер на 2 744, 14 лв. Допълнителните задължения за ДДС произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по 9 бр. фактури, издадени от "БЕЛОНА" ЕООД с предмет ортопедични обувки и батерии за слухов апарат. Ревизиращите органи са приели, че се касае за данъчна измама съставяне на данъчни документи с невярно съдържание, както и че се касае за изкуствено създаване на документооборот, чрез който се цели да се даде данъчно предимство у получателя по доставките - "САНИТАС ХЕЛТКЕЪР" ЕООД. Административен съд София-град подробно е описал установената фактическа обстановка по провеждане на данъчната ревизия, вкл. издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия в хода на ревизията, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в предписаната от чл. 120, ал. 1, пр. 1 ДОПК писмена форма с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 18 ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС в едно с начислените лихви и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди. Решаващият съд е направил принципен анализ на реалността на една доставка по чл. 6, ар. 1 ЗДДС, като е обобщил настъпването на едно данъчно събитие (или липсата на такова) и правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 ЗДДС, както и невъзможността да бъде упражнено по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС. По отношение на отказ на право на данъчен кредит от получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик, АССГ е посочил в Решение от 21 юни 2012 г. по обединени дела С-80/11 (Маhаgйbеn кft срещу Nemzeti Ad у-йs Vцmhivatal D. -dun6 ntbli Region б/is A. Fxigazgatysцga) и C-142/11 (Piiter Dцvid срещу Nemzeti Ad у- йв Vцmhivatal lszak-alfijldi Regionц/is A. Fxigazgatysцga) във връзка c приложението на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347). Със съдебния акт е отменен РА, като относно на доставките по фактурите, издадени от "БЕЛОНА" ЕООД, административният съд е приел, че САНИТАС ХЕЪЛТКЕЪР" ЕООД законосъобразно е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Не се възприети изводите на ревизиращите органи, че единствено въз основа на извършена предходна ревизия на "БЕЛОНА" ЕООД, приключила с влязъл в сила РА Р-22002219002266-091-001/24.11.2020 г., следва да се откаже право на приспадане на данък, доколкото констатациите в него се отнасят до период от време (01.12.2017 г. до 31.05.2018 г.), който е неотносим към периода на данъчна проверка на САНИТАС ХЕЪЛТКЕЪР" ЕООД. По отношение на изложените съображения за липсата на кадрова обезпеченост на доставчика, АССГ не е възприел изводите на ревизиращите органи за отказ да бъде признато правото на данъчен кредит на ревизираното лице, единствено поради съмнения на органите по приходите за липса на кадрова и техническа обезпеченост. В подкрепа на изложението си, АССГ е посочил практика на СЕС. Решаващият съд е обсъдил констатациите в РД, както и данните пред органите на полицията, за Д. Д. който е заявил, че не познава дейността на фирмата, няма печат и други документи, но е дал нотариално заверено пълномощно на П. Х., който е сключвал договорите за процесните стоки. Извел е извод, че няма пречка сделки да се сключват не само от управителя на фирмата, като в случая е доказано наличието на упълномощаване, а сделките са се сключвали от упълномощено лице с представителна власт, независимо от посочено име на управителя. Първоинстанционният съд е анализирал вида на стоките по доставките и е заключил, че доставка на родово-определени вещи доставката се доказва с предаването на вещите на получателя. Според решаващия съд ревизираното лице е представило в хода на ревизията доказателства за предаването на вещите по вид и количество, приемо-предавателни протоколи, извадки от счетоводни регистри, доказателства за плащане, вкл. относно осъществяване на транспорта по доставките от гр. Петрич. В заключение АССГ е приел, че реалното извършване на доставки на стоки по фактурите, издадени от "БЕЛОНА" ЕООД, по които САНИТАС ХЕЪЛТКЕЪР" ЕООД претендира право на приспадане на данъчен кредит, е доказано, поради което е счел издаденият РА за незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд за наличие на реални доставки по процесните фактури и ги намира за обосновани на фактите и доказателствата по делото, изградени в съответствие с материалния закон. Между страните не се спори, че ревизираното дружество САНИТАС ХЕЪЛТКЕЪР" ЕООД за процесния данъчен период има за основен предмет на дейност търговия с медицински изделия-помощни средства и приспособления за хора с увреждания, която дейност се упражнява в обекти находящи се в гр. София и гр. Плевен. Дружеството притежава Удостоверение за регистрация 293/13.09.2013 г. с вид и обхват на дейността "Осъществяване на дейност по предоставяне и ремонт на медицински изделия, предназначени за хора с увреждания". Притежава и разрешение за търговия на едро с медицински изделия от 28.12.2015 г. В САНИТАС ХЕЪЛТКЕЪР" ЕООД са назначени общо 18 лица на трудови правоотношения на длъжности "технически секретар", "технически сътрудник", "шофьор лекотоварен автомобил", "секретар", "началник склад", "мениджър". Съответстващи на писмените доказателства са изводите на АССГ, че процесните фактури съдържат описание на видовете стоки, единична цена и стойност, като за удостоверяване предаването на тези стоки са представени приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. Тези документи са редовни и кореспондират помежду си, като чрез представените приемо-предавателни протоколи е извършено индивидуализирането на стоките по вид и количество и е прехвърлена собствеността. Представените доказателства от страна ревизираното лице и контрагента му в своята съвкупност обуславят извода, че е налице пораждащият правото на приспадане на данъчен кредит юридически факт. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на АССГ относно представителна власт на лицето подписало договорите и фактурите (при наличието на безспорно доказана упълномощителната сделка), независимо от посочено име на управителя, при условията на чл. 221, ал. 2 АПК и ги намира за обосновани на фактите по делото и изградени при правилно приложение на материалния закон. Същите са логически обосновани на установените факти по делото. Доводите в касационната жалба за липса на кадрова обезпеченост на "БЕЛОНА" ЕООД са неоснователни. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в константната практика на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В случая констатации, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се установяват от органите по приходите, при доказателствена тежест за същите. Не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от решаващият съд, изразяващо се в нарушение на чл. 195 ГПК. Решаващият съд е открил производство по оспорване истинността на документи, описани в становище на процесуалния представител на директор на Д"ОДОП" - гр. София на проведеното с.з. на 09.10.2023 г., като впоследствие са приети писмени доказателства, вкл. пълномощно от управителя Д. Д.. Решаващият съд е изискал справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г., като от проверката в НБД "Население" за лицето са установени данни, че същото е починало на 11.09.2023 г. Административния съд е изградил изводите въз основа на установените факти и обстоятелства по спора, без да е допуснал нарушение на процесуалните правила. Твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил съображенията на ревизиращите органи е неоснователно. Първоинстанционният съд е направил анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност, за да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Последователно е описана фактическата обстановка, обоснована не само от писмени доказателства, но и то разпита на св. И. В. и заключението на назначената ССчЕ, в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При така установените факти и обстоятелства по спора, АССГ е направил обоснован фактически извод за установени при условията на пълно доказване реални доставки на фактурираните стоки. Данъчни събития по процесните фактури са настъпили, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани, и са използвани от получателя за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. При съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и като логически обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. По разноските: Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д "ОДОП" - гр. София, следва да бъде осъдена да заплати на "САНИТАС ХЕЪЛТКЕЪР" ЕООД разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1 800 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,