Решение № 11092 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Каспичан, чрез процесуалния му представител адв. Ангелова, против решение 509 от 12.04.2024г. на Административен съд гр. Шумен, постановено по адм. д. 357/2023г., с което е отменена по жалбата на К. И. П. заповед РД 25 - 916 от 06.11.2023г. на Кмета на община Каспичан, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ на К. П., М. К., М. К., М. Д. и А. И., е наредено премахване на незаконен строеж стопанска постройка с идентификатор 36587.502.333.3, разположена в ПИ идентификатор 36587.502.333, в УПИ IX 333, кв. 9 по плана на гр. Каспичан, с административен адрес [улица]. С решението община Каспичан е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Напротив излага доводи, че е безспорно установено, че е налице строеж изпълнен без строителни книжа, съответно незаконен. Твърди и че е неправилен извода на съда, че нареденият за премахване строеж е търпим по смисъла на § 16 ДР на ЗУТ, тъй като навежда съображения, че в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че нареденият за премахване строеж е лека постройка за отоплителни материали. Напротив твърди, че се касае за лятна кухня и съответно местоположението й е недопустимо както по действащите към момента на изграждането й планове, така и по правилата и нормите по устройство на територията, действали към изграждането й, така и по сегадействащите такива. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът К. И. П. с писмен отговор и лично в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното АС - гр. Шумен е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в противоречие с материалния закон. Приел е, че се касае не за стопанска постройка, а за лека постройка за строителни материали по смисъла на чл. 46 ал. 1 ЗУТ, за която съгласно чл. 151 ал. 1 т. 3 ЗУТ не се изискват строителни книжа и разрешение за строеж за изграждането й. Посочил е, че дори да се приеме, че се касае за стопанска постройка, която може да бъде приета за строеж, изграден без строителни книжа, то същият е търпим такъв по смисъла на § 16 ДР на ЗУТ и като такъв не подлежи на премахване. Поради изложеното е направил извода за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че същата е издадена в противоречие с материалния закон, но по различни от изложените в съдебното решение аргументи. Видно от диспозитива на оспорената заповед, с нея е наредено премахването на стопанска постройка, а от събраните в хода на съдебното производство доказателства, не може да се направи еднозначен извод, за това, че нареденият за премахване обект представлява именно стопанска постройка. Това е така, тъй като от приетата СТЕ се установява, че индивидуализираният в заповедта и констативния акт, по който е издадена, обект има три оградни стени, като едната е част от оградата на двора, а другата е частично стената на жилищната сграда в имота, като покривът е от сандвич панели. Вещото лице определя така установеният и описан на място обект като навес, а не като стопанска постройка. От всички събрани в хода на производството доказателства настоящият състав намира, че действително на място не е налице стопанска постройка, а навес, който е ситуиран на граничната регулационна улична линия на имота. В съвкупност и от другите приети по делото доказателства, включително и нотариалният акт, с който жалбоподателката пред първата инстанция К. П. се легитимира като собственик се установява, че тя е станала собственик не само на съответни идеални части от дворното място, сграда, но и на гараж и навес с оградни стени. Поради и това може да се направи обоснован извод, че в случая обектът на оспорената заповед представлява именно описаният от вещото лице навес, който е служил и за гараж, като ситуиран на уличната регулационна линия от към [улица]. От доказателствата се установява освен това безспорно, че обектът е изграден преди 1987г., а именно има доказателства, че е бил деклариран към 1982г., а и е нанесен в кадастралната основа на действащия и към момента регулационен план от 1986г. на гр. Каспичан. В тази връзка е правилен и съответен на закона извода, че наредения за премахване обект е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 ДР на ЗУТ, тъй като е установено, че е изграден преди 1987г., допустим е по действалия към момента на изграждането му подробен план, доколкото не се касае за стопанска постройка, а за навес и гараж, както и по правилата и нормите по устройство на територията. Следва да се посочи и друго допуснато нарушения на оспорената заповед, а именно, че тя няма предмет, доколкото от събраните доказателства, включително приетата СТЕ, не се установява наличието на стопанска постройка, а строеж от различен вид. Това също обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени такива за настоящата инстанция, следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,