Решение № 6485 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11500/2019 г.

Решение № 6485 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11500/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Цветкова, против решение № 1362 от 16.07.2019 г. по адм. дело № 1180/2019 г. на Административен съд – гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против мълчалив отказ на Главния архитект на община Царево да презавери разрешение за строеж № 127 от 17.07.2009 г. (презаверено на 09.10.2012 г.) за строеж "Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване – зона "I" с 82 бр. апартаменти, подземен паркинг за 62 автомобила, открити 31 паркоместа в това число и домови ВиК връзки", находящ се в имот с идентификатор № 44094.3.515 по кадастралната карта на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно съдът е приел приложимост на разпоребата на чл. 153 от ЗУТ и в частност на ал. 2 на същата в редакцията от ДВ бр. 13 от 2017 г., забраняваща повторно презаверяване на разрешението за строеж. Твърди, че тази разпоредба е неприложима към случая, тъй като заявлението за презаверка е подадено преди изменението на закона, а именно 2015 г., като по действалия към този момент чл. 153, ал. 3 от ЗУТ е била допустима и повторна презаверка. В тази връзка твърди и приложимост на § 58 от ДР ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като излага съображения за приложимост на досегашния ред не само по отношение на одобряването на инвестиционни проекти, но и по отношение на презаверката на разрешението за строеж. Поради това твърди неправилност на извода на съда за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ за презаверка на разрешението за строеж. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя мълчаливият отказ на главния архитект на община Царево. Ответникът Главният архитект на община Царево не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и за която то е неблагоприятно, и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение на Административен съд – гр. Бургас е приел, че е приел от фактическа страна, че производството е започнало на 22.10.2015 г. с подадено заявление за ново презаверяване на издаденото разрешение за строеж, по което главният архитект на община Царево се е произнесъл с писмо с рег. № 53-01-1861/1/29.10.2015 г., постановяващо отказ по съображения, че РС е обявено за нищожно със заповед № ДК-10-ЮИР82/20.08.2015 г. на началника на РДНСК- ЮИР. Тази заповед е била отменена с решение № 1312/06.07.2016 г. по адм. д. № 1812/2015 г. на АС – гр. Бургас, оставено в сила с решение № 7590 от 15.06.2017 г., по адм. дело № 11382/2016 г. на ВАС. След отмяната на заповедта на началника на РДНСК – ЮИР е било постановено решение № 1680 от 20.10.2017 г. по адм. дело № 2258/2015 г. на АС – гр. Бургас, с което е бил отменен постановеният от главния архитект изричен отказ за повторно презаверяване на разрешението за строеж, а преписката е била върната на административния орган за произнасяне по същество. След връщане на преписката главният архитект на Община Царево не се е произнесъл по подаденото заявление с рег. № 53-01-1861/22.10.2015 г., като е формиран мълчалив отказ да се презавери разрешението за строеж, предмет на производството. При тези факти за да постанови оспореното решение съдът е приел, че съгласно чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, РС губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството, като строежите, за които е загубило действието си, могат да бъдат осъществени след презаверяването му съгласно чл. 153, ал. 3 от ЗУТ. Приел е обаче, че съгласно чл. 153, ал. 5 от ЗУТ (в редакцията от ДВ, бр. 13 от 2017 г.) РС може да бъде презаверено само веднъж, а по делото не е спорно и от доказателствата се е установило, че издаденото на жалбоподателя РС № 127 от 17.07.2009 г. е презаверено вече на 09.10.2012 г. Поради това е приел, че съгласно чл. 153, ал. 5 от ЗУТ презаверяване въз основа на депозираното повторно искане не може да бъде извършено. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя за неприложимост на ограничението за еднократно презаверяване, тъй като чл. 153, ал. 5 ЗУТ е материалноправна, а съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Приел е, че доколкото се касае за мълчалив отказ, съответствието му с материалния закон следва да се преценява към момента, в който административният орган е имал задължение да се произнесе, а в случая срокът за произнасяне е започнал да тече от датата на получаване на преписката - 21.11.2017 г. и е изтекъл на 06.12.2017 г., поради което е посочил, че приложима е действащата в този период редакция на чл. 153 от ЗУТ, в частност разпоредбата на ал. 5 (ДВ, бр. 13 от 2017 г.), която не допуска повторно презаверяване на РС. Приел е, за неоснователно позоваването на жалбоподателя на § 58 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 13/2017 г.) се отнася само за изрично посочените в нея производства по одобряване на инвестиционни проекти и разрешения за строеж, започнати до влизане на закона в сила, но не и за тези, образувани по искания за презаверяване на вече издадени разрешения. Поради това е приел оспорването за неоснователно и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Правилно АС – гр. Бургас е приел, че по искането на жалбоподателя за презаверяване на разрешение за строеж № 127 от 17.07.2009 г., презаверено за първи път през 2012 г., е формиран мълчалив отказ. Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да установи неговата законосъобразност или незаконосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (съгласно т. 5 от ППВС № 4/1976 г.). Правилно в съответствие със закона и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за отмяна на мълчаливия отказ на главния архитект на община Царево да се произнесе по заявлението на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД от 2015 г. за презаверяване на разрешение за строеж № 127 от 17.07.2009 г., презаверено един път на 09.10.2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2, т. 1 от ЗУТ разрешението за строеж губи правно действие, когато строителството не е започнало в продължение на три години от влизането му сила, както е било в настоящия случай. В тази хипотеза строежът може да бъде осъществен след презаверяване на разрешението за строеж при условията на чл. 153, ал. 3 от ЗУТ. В случая тази възможност е използвана и издаденото разрешение за строеж № 127 от 17.07.2009 г. е презаверено от главния архитект на община Царево на 09.10.2012 г. за първи път. Тъй като обаче строителството отново не е започнало в тригодишен срок, жалбоподателят прави повторно искане за презаверяване на разрешението със заявление от 22.10.2015 г. По време на съдебното производство, образувано по жалба на дружеството против изричен отказ на главния архитект на община Царево да презавери повторно разрешението за строеж, е прието изменение на (ДВ, бр. 13/2017 г.), с което е създадена нова ал. 5 на чл. 153, съгласно която разрешението за строеж може да се презаверява само веднъж – за подновяване срока за започване на строежа или за подновяване срока за завършване на строежа. Изрично в разпоредбата е посочено, че презаверяването е административна услуга, която се извършва еднократно. В случая издаденото на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД разрешение за строеж № 127 от 17.07.2009 г. е презаверено веднъж през 2012 г. Следователно съгласно цитирания текст повторно презаверяване не може да бъде извършено. Ето защо отказът на административния орган да се произнесе по повторното искане за презаверяване на разрешението за строеж е в съответствие с действащите материалноправни разпоредби към момента на постановяването му. В тази връзка правилно и АС – гр. Бургас е достигнал до същия извод. Спорният по делото въпрос е кой следва да е приложимият закон, а именно този, който е действал към момента на подаване на заявлението от 2015 г. или този, който е действал към момента на постановяване на оспорения пред първата инстанция мълчалив отказ, а именно изменението на ЗУТ от ДВ бр. 13/2017 г. Възражението на касатора за приложимост на редакцията на разпоредбата на чл. 153 от ЗУТ, действала към момента на подаване на заявлението от 2015 г., а не редакцията на изменената норма от ДВ бр. 13/2017 г. и в частност за неприложимост на новия чл. 153, ал. 5 от ЗУТ, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗУТ е материалноправна, а съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Следователно релевантен за спора е актуалният текст на закона, при чието действие органът следва да се произнесе, а не разпоредбите, действали към момента на подаване на заявлението. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни, а АС – гр. Бургас е приложил правилно закона, приемайки за приложима новата норма на чл. 153, ал. 5 от ЗУТ. Разпоредбите на § 58, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ също не обосновават различен извод. Нормите се отнасят за производствата по одобряване на инвестиционни проекти и разрешения за строеж, започнали до влизане на закона в сила и не могат да се приложат по отношение на тези, образувани по искане за презаверяване на вече издадени разрешения. Производството по издаване на разрешение за строеж е различно от това за презаверяване на вече издадено разрешение, тъй като се развива при различни предпоставки и по различен процесуален ред. Следователно съставът на административния съд правилно приема, че тези текстове не могат да се приложат по аналогия, а съображенията на касационния жалбоподател в обратния смисъл настоящата инстанция намира за неоснователни. По изложените съображения решението на АС – гр. Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение