Решение № 6913 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 287/2010 г.

Решение № 6913 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 287/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Свищов, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 481 от 19.11.2009 г. по адм. дело № 628/2009 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменено решение № 6/8.07.2009 г. на началника на ТМУ Свищов, с което е отхвърлено искане за разрешение за митнически икономически режим "Активно усъвършенстване по системата с отложено плащане", потвърдено с решение № У-4415-0215/31.07.2009 г. на директора на РМД Русе и е върната преписката за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на ВТАС и да бъде постановено друго по същество, с което да се потвърдят обжалваните административни актове. Ответникът по касационна жалба - "Захар" ЕАД гр. Стара Загора, в приложено по делото писмено становище, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че дружеството е подало искане за разрешаване на митнически режим "Активно усъвършенстване по системата с отложено плащане" /АО/ОП/ на 10 638,297 тона сурова захар с използване на еквивалентни стоки. Искането е отхвърлено с обжалваното решение, поради неизпълнение на разпоредбите на чл. 541 и чл. 502 от Регламент 2454/1993 г. на ЕО. В отхвърленото искане дружеството е посочило икономическо условие - код 10, което съгласно приложение 70 към цитирания Регламент означава, че не се произвеждат стоки в Общността които са сравними стоки на вносните стоки, посочени в искането. Като доказателство е представено копие от баланса за суровата тръстикова захар за Общността. Митническият орган е издал обжалваното решение в нарушение на чл. 502 от същия Регламент, без да е извършил проверка на икономическите условия, а при отхвърляне на искането се е позовал на собственото си бездействие - на липсата на достатъчно информация относно този показател. Решението е правилно. Административният орган е постановил акта си без да установи правнорелевантните факти според приложимия Регламент 2454/1993 г. на ЕО. Съгласно чл. 502 от Регламент (ЕО) № 2454/1993 г. митническите органи издават разрешение за митническия икономически режим, когато са проверили икономическите условия. Според този и следващите текстове от посочения нормативен акт, митническите органи имат активно участие в проверката на икономическите условия, а не са пасивна страна, която разчита единствено на представените документи и обяснения от титуляра на искането. Митническият орган като част от държавната администрация има правомощия да изисква съдействие от Комисията и от други органи на държавната администрация, които също контролират производството и търговията със захар. Като административен орган от държава-членка той е оторизиран да получава информация и от административни органи на Общността. Митническият орган, разглеждащ искането следва да информира Комисията за случаите когато икономическите условия са квалифицирани с код 10, 11, 99 /Приложение 70, Раздел В/. В този смисъл, преди да издаде разрешението за митнически икономически режим, митницата ще е събрала допълнително информация, която по обективен начин, извън твърденията на титуляра на искането ще установи дали са налице посочените от заявителя икономически условия. Съдът правилно е преценил, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, отменил е обжалвания акт и е върнал преписката за ново произнасяне. По тези съображения настоящият касационен състав, намира, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационна жалба не е направил разноски за касационната инстанция и не е бил представляван от юрисконсулт в производството пред ВАС, поради което не може да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо "А" отделение,