Решение № 10357 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16195/2013 г.

Решение № 10357 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16195/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Красимир Георгиев Фазлийски от гр. София срещу заповед № К-1831/27.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи, с която е освободен от служба. Оплакването е за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на административната процедура, на материални правни норми и е несъответен на целта на закона. Иска се отмяна на заповедта на министъра. Ответникът-министърът на вътрешните работи чрез процесуалния представител оспорва жалбата. Със заповед № К-1831/27.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи Красимир Фазлийски е освободен от служба поради психологическа несъвместимост за работа в МВР, установена от Института по психология на МВР (психологична експертна оценка рег. № 724/9.05.2003 г.), на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.) във връзка с чл. 251, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) (отм.). Заповедта е обжалвана по съдебен ред пред Върховния административен съд. С решение № 50/11.10.2004 г. постановено по адм. д. № С-65/2003 г. тричленен състав на ВАС отхвърля жалбата на Красимир Георгиев Терзийски от гр. София против заповедта на министъра на вътрешните работи. Решението е потвърдено от петчленен състав на ВАС по адм. д. № С-4/2005 г. С решение на Европейския съд по правата на човека по дело "Фазлийски срещу България" от 16.04.2013 г. е признато, че: 1. има нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи (Конвенцията) в това, че Върховният административен съд отказва да разгледа оценката на психическата годност на тъжителя за работа, 2. има нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията в това, че ВАС не дава каквато и да е форма на публичност на своите решения по случая с тъжителя. При новото разглеждане на делото след отмяна на решение № 50 от 11.10.2004 г. по адм. д. № С-65/2003 г. по описа на ВАС и решение № 12/17.05.2005 г. по адм. д. № С-4/2005 г. по описа на ВАС, петчленен състав, на основание чл. 239, т. 6 от АПК, при новото разглеждане на делото Върховният административен съд, Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: До уволнението със заповед № К-1831/27.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи Красимир Георгиев Фазлийски е инспектор в Дирекция на Национална служба "Сигурност"-МВР. Една година преди това-през м. ноември 2002 г. е направено предложение до министъра за дисциплинарно уволнение на Фазлийски. То е продиктувано след разследване на дисциплинарно разследващи органи в МВР за действия на жалбоподателя, несъвместими с дейността му на държавен служител в системата на МВР, като решаване на спорове с лица, наети на работа от него за охрана на рибарник, заплашвайки ги с позицията си като полицай. Липсата на достатъчно доказателства мотивира директора на дирекция по национална сигурност (ДНС) да предложи жалбоподателя за констативен психологичен реподбор съгласно чл. 21 от Инструкция за психологичния подбор и психологичните аспекти за оценка (реподбор) на държавните служители-офицери, сержанти и граждански лица от МВР № I-37/5.03.2001 г., издадена на основание чл. 122, чл. 122а и чл. 171 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) (отм.). Реподборът е разпореден със заповед № 71/19.03.2003 г. на директора на ДНС. Изследването е направено в Института по психология към МВР през време на отпуск по болест, видно от представените по делото болнични листове -стр. 10-13. Според заключението на психологичната експертна оценка служителят е психологически несъвместим с изискванията за работа в МВР. В изводите към оценката е посочено, че с много голяма степен на вероятност може да се приеме, че: Фазлийски дължи пари на лицето В. К., че наема хора за охрана на рибарника и че получава пари от приходите на рибарника. Заключението на психологичната експертна оценка е юридическият факт, който мотивира министъра на вътрешните работи да освободи жалбоподателя от служба на посоченото в цитираната по-горе заповед разпоредба на чл. 253, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 251, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР (отм.) правно основание. При тази фактическа обстановка, настоящият състав на ВАС, Пето отделение прави следните правни изводи: Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен административен орган в рамките на правомощията му, спазена е и писмената форма на акта. При произнасянето и обаче са допуснати съществени нарушения на административната процедура и несъответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) изброява причините, които правят едно лице негодно да изпълнява служебните си задължения в министерството по смисъла на чл. 253, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) сред които е психологична несъвместимост за работа в МВР, установена от Института по психология на МВР, редакция към датата на издаване на заповедта, (обявена за незаконосъобразна с Решение № 1219 от 8.02.2005 г. на ВАС на РБ, относно частта "установена от Института по психология на МВР" - ДВ, бр. 16 от 2005 г.). Институтът по психология при МВР е създаден с ПМС № 25 от 2.02.1998 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 5.02.1998 г.) като национален център за извършване на психологически изследвания, психологически подбор и реподбор, психологически експертизи и обучение на кадри. Изследванията се извършват въз основа на критерии, регламентирани в Инструкция № I-37. Според разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Инструкция № I-37/5.03.2001 г. на министъра на вътрешните работи психологическа съвместимост е съответствието между индивидуално-психологичните параметри и цялостната система от обективни изисквания към поведението и дейността на човека, които предявяват към него работното място и среда, необходими за успешното изпълнение на съответната дейност. Всяка служебна дейност поставя изисквания за определени интелектуални и волеви качества пред лицата, които я изпълняват, и ако такива качества липсват, налице е психологична несъвместимост по смисъла на чл. 251, ал. 1, т. 6 ППЗМВР (отм.). Поради това психологичната несъвместимост се определя като една от причините, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения. За да възникне основанието за освобождаването на служителя по чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР, достатъчно е обективното му несъответствие с изискванията на работната среда. Ценностната система на субекта няма отношение към начина, по който той се справя със служебните си задължения, поради което тя не може да е цел на психологичното изследване. В разглеждания случай обаче от данните по административната преписка се установява, че целта на разпореденото вторично психологично изследване е да установи злоупотреба със служебното положение с користни цели (чл. 16, т. 3 от инструкцията, каквото всъщност се установява при експертното изследване, но данните за злоупотреба със служебното положение се проверяват по дисциплинарен ред, при което се извършва оценка на вината на уличеното лице и е предвиден специален ред в ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.), който да установи нарушенията на служебната дисциплина и според това да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Следователно както заложените основания и критерии за извършване на вторичен психологичен реподбор, така и целите за които е извършен са в противоречие със закона. Самото психологично изследване е извършено през време на отпуск по болест, видно от представените по делото болнични листове, което е съществено нарушение на административната процедура, тъй като временната неработоспособност е състояние при което лицето е възпрепятствано да работи и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. А липсата на разграничение и подмяната на едно с друго основание за освобождаването на служители на Министерството на вътрешните работи противоречи и на целта на закона. Издаденият в нарушение на административната процедура и материалния закон, както и при противоречие с целта на закона административен акт на министъра на вътрешните работи е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен с настоящото решение. Предвид изхода на съдебния спор на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева-адвокатски хонорар. Воден от горното, ВАС, Пето отделение