Решение № 13932 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2261/2010 г.

Решение № 13932 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2261/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Иванов Колев срещу решение от 21.12.2009 г., постановено от Административен съд София-град, II-ро отделение, 26-ти състав по адм. д. № 7497/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения акт и да се определи като свободна от застрояване част от имота, съобразно заключение на приета по делото СТЕ. Ответникът кмета на СО - район "Искър", с представено по делото писмено възражение, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 698 от 2.06.2006 г., с която кмета на СО - район "Искър" е одобрено решение по преписка вх. № 94-Г-151 от 15.12.2005 г., с което се приема, че имот № 50148, к. л. 606, м. "Садината", сега попадащ в кв. 19, УПИ IХ, отреден за ТЕЦ няма площ свободна от застрояване. Съдът е отхвърли като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че имота попада изцяло върху площ в която е изграден ТЕЦ "Дружба". Върху целия имот има сгради, съоръжения и съпътстваща инфраструктура. Съдът е приел, че асфалтовите площадки, които обслужват постройките са част от общото мероприятие и съставляват строително мероприятие, което попада в приложното поле на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В това производство единственият релевантен въпрос е за наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. С разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Легално дефиниране на понятието "строежи" е дадено с разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. С оглед на тези законови дефиниции следва да се преценява законосъобразността на оспорената заповед, с която имота е определен като изцяло застроен. Обосновано решаващият съд е приел, че застрояването на терена включва както постройките, така и прилежащите терени, осигуряващи достъп до тях. Тези изводи на съда са в съответствие с широкия смисъл на легалната дефиниция на понятието "строежи", както и предвиденото в § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ неизчерпателно изброяване на строителни дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,