Решение № 13923 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2016 г.

Решение № 13923 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 1114/02.06.2016 г., постановено по административно дело № 3258/2013 г. по описа на Административен съд - П., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 161300390/03.07.2013 г., потвърден с Решение № 1010/25.08.2013 г. относно определението с него задължения за ДДС за периода м. януари - м. май 2007 г. в общ размер на 2 354,96 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 776,14 лева. Приходната администрация оспорва правния извод, който е възприел съда относно изтекла погасителна давност за тези задължения, като твърди, че в случая и съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК тази давност не е изтекла, поради което оспореното решение в тази му част се явява незаконосъобразно. Подадена е и втора касационна жалба от С. Г. З., с ЕТ "С. З." против посоченото съдебно решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против ревизионния акт, с молба за отмяна на същото и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В жалба се съдържат доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са подробни съображения за това, че в хода на съдебното производство не е доказано действителното получаване от страна на ревизирания търговец на стоките, предмет на неосчетоводените от него фактури. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част, вместо което спорът да се реши по същество, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. и за неоснователност на жалбата на ревизираното лице. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са основателни. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, издаден след проведена ревизия по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, с който са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност. Органите по приходите са приели, че са налице неотразени от ревизираното лице фактури, издадени от 15 различни доставчици, по които са осъществени доставки на стоки, продадени в последствие от него без издаване на документ, респективно получените приходи не са отчетени като такива и се явяват укрити. Отчитайки и тези фактури, приходните органи са установили, че към 31.12.2006 г., ЕТ"С. З." е достигнала облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС, но не е подала заявление за това в срок до 14.01.2007 г. За да отмени частично ревизионния акт, съдът е развил мотиви за това, че определените данъчни задължения за периода от м. януари до м. май 2007 г. са погасени по давност на основание чл. 109, ал. 1 ДОПК. Съдебният състав е приел, че петгодишната давност в случая е започнала да тече на 14.02.2007 г. и е изтекла на 14.02.2012 г., докато процесната ревизия била възложена на 22.05.2012 г., тоест след изтичане на давностния срок. Този извод не се споделя от настоящата инстанция, тъй като не съответства на приложимата за случая разпоредба на чл. 109, ал. 1 ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Както правилно се сочи в касационната жалба на приходната администрация, в случай, че лицето бе изпълнило задължението си да се регистрира по ЗДДС в срок до 14.01.2007 г., то за него м. януари 2007 г. се явява първи отчетен период и срокът за подаване на справка - декларация по ЗДДС за този период е до 14.02.2007 г. Следователно и съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК, петгодишния срок за установяване на задължения за ДДС започва да тече не от тази дата, а от изтичане на годината, в която е следвало да бъде подадена декларацията, тоест от 01.01.2008 г., като е изтекъл на 31.12.2012 г. Процесното ревизионно производство е започнало в посочения срок, поради което за установените с ревизионния акт данъчни задължения не са били погасени по давност. Относно установените задължения за ДДС за периода м. юни 2007 г. до 31.12.2010 г., Административен съд - П. е отхвърлил жалбата, след като изцяло е възприел доводите на приходната администрация, съдържащи се в оспорения акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П.. В съдебното решение липсват фактически констатации и изводи за всеки един от отделните доставчици, издали спорните фактури, въпреки, че същите имат различен предмет и се отличават със специфика на доставките. Съдът е приел за доказано обстоятелството, че ревизираното лице е укрило доходи от стопанската си дейност като не е осчетоводило фактурите, въпреки, че е получило стоките по тях и ги е реализирало в търговския си оборот. Развил е мотиви за това, че между лицето и доставчиците, издали процесните фактури по принцип са съществували търговски отношения, тези доставчици са отразили фактурите в съответните регистри, като липсата на подпис в някои от фактурите, само по себе си не е обстоятелство, изключващо възможността сделките да са реално осъществени. Това действително е така, но предвид характера на стоките, които са родово-определени вещи е следвало да се съобрази обстоятелството кои от фактурите са подписани за "получател" и кои не са, както и дали са налице други подписани от представител на ревизираното лице документи, които да установяват постигнато съгласие между страните по доставката или отделяне на стоките от рода им чрез тяхното предаване. Съдът е следвало да установи тези факти по отношение на всеки един доставчик, още повече, че относно една част от доставчиците не са представени фактури или други документи, които да са подписани от ревизираното лице, за друга част от доставчиците са налице подписани фактури, а за трета част са представени и подписани и неподписани фактури. Тези обстоятелства е следвало да бъдат описани и разграничени. Освен това, в решението не е отразено кои от доставчиците са представили пътни листове и какво се установява с тях, респективно може ли същите да се отнесат към спорните фактури. Следва да се отбележи, че при наличие на подписана за "получател" фактура, същата се ползва с доказателствена сила относно факта, че получателят се е съгласил да закупи или е приел конкретно индивидуализираните стоки, предмет на фактурата, поради което доставката по една такава фактура се счита за реално извършена. Напротив, фактура, която не е подписана от получателя, както и при липса на други подписани от него документи за получаване на стоките в търговския обект, не може да се приеме само въз основа на едностранното документиране на сделката от страна на доставчика, че е налице действително осъществена доставка, като това не е достатъчно да обоснове възникване на данъчна тежест за ревизираното лице. Относно фактурите, издадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД в съдебното решение не е обсъдена спецификата, с която се характеризират тези доставки, с оглед издадената клиентска карта на търговеца и Общите условия за покупка в магазините на Метро, които клиентът е приел. Съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите е станало на датата на извършване на съответната продажба, на приносителя на клиентската карта на търговеца, който с плащането на фактурираната стойност е потвърдил получаването на стоките. Тоест независимо, че фактурите, издадени от Метро не са подписани от представител на ревизираното лице, то същото като притежател на клиентска карта се е съгласило с Общите условия за пазаруване във веригата, респективно следва да се приеме, че е получило стоките на датата, на която същите са били закупени посредством неговата карта. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - П. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на конкретни фактически установявания в съдебния акт по отношение на отделните доставки, обективирани във фактурите, издадени от всеки един доставчик, като което в случая не е сторено. Съдът е бил длъжен в решението си да изложи мотиви, като ясно разграничи кои от доставките следва да се считат за реално извършени и кои не, изхождайки от съдържанието на представените фактури, както и от наличието на други доказателства в тази насока. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, което налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в настоящото съдебно решение, както и с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК. Съобразно установените факти по отделните доставки, съдебният състав следва да достигне до съответните правни изводи за това по кои фактури е налице реална доставка, респективно укрити доходи и по кои не е налице това обстоятелство. Въз основа на тези изводи, следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи действителния размер на задълженията по ЗДДС, както и дали и кога лицето е достигнало оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и налице ли са основанията за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение