Решение № 9068 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2438/2020 г.

Решение № 9068 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2438/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Капка и Мими" ЕООД, ЕИК 114638544, подадена чрез адв. Панчева, срещу решение № 728 от 09.12.2019 г., постановено по адм. дело № 109/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен. С решението е отхвърлено оспорването на дружеството против ревизионен акт № Р-04001518000156-091-001/10.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 242/31.12.2018 г. на изпълняващ правомощията на директор на Дирекция "ОДОП" - В. Търново. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа доводи за реално осъществени вътрешнообщностни доставки /ВОД/, доказателства за които били представени в хода на производствата. Като допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът сочи, че съдът е допуснал откриване на производство по чл. 193 ГПК извън предвидения преклузивен срок. Моли за пререшаване на делото и присъждане на направените разноски. Ответникът – Дирекция "ОДОП" –Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба с доводи, съдържащи се в писмен отговор, подаден чрез юрк. Василева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение установи, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на "Капка и Мими" ЕООД срещу ревизионен акт № Р-04001518000156-091-001/10.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 242/31.12.2018 г. на изпълняващ правомощията на директор на Дирекция "ОДОП" - В. Търново, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 188, 00 лв. по 7 бр. фактури, издадени от "МАГ СЕЛЕКТ" ЕООД, допълнително е начислен за данъчни периоди м. 10. 2016 г., м. 12. 2016 г., м. 01 и м. 02. 2017. г. ДДС в размер на 58 729, 67 лв. във връзка с непризнати ВОД на стоки за Гърция и определените във връзка с това лихви за просрочие общо в размер на 11 270, 19 лв. и е начислен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 2 304 лв. и лихви към него в размер на 357, 15 лв. вследствие увеличение на финансовия резултат за 2016 г. на основание чл. 6, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10 ЗКПО в размер на 23 040 лв., представляващи отчетените разходи за материали по фактури, издадени от "МАГ СЕЛЕКТ" ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства във връзка със спорните фактури и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Приел е, че законосъобразно е начислен ДДС по 13 бр. фактури с получател NIKOLAEV МО M. NIKOLAEV MIKOS МО, Гърция, тъй като ревизираното лице не е успяло да докаже, че ВОД на процесните стоки с предмет "сурово краве мляко" са реално осъществени. Посочил е, че от представените доказателства не може да се изведе категоричен извод за транспортирането на стоките, респективно получаването им на територията на друга държава членка. Решаващият състав е съобразил, че ответникът е оспорил верността на съдържанието и автентичността на подписите на международните товарителници и приемо-предавателни документи като е счел за недоказан факта на получаване на стоките и потвърждението на гръцкия получател като задължителна законова предпоставка за признаването на ВОД. Съдът е възприел изводите на проверяващите за липса на категорични доказателства за транспортирането на стоката по смисъла на чл. 45, ал. 2 ППЗДДС. На следващо място, административният съд е приел за доказани и констатациите на проверяващите относно липсата на предпоставките за ползване на правото на приспадане на данъчен кредит по 7 бр. фактури, издадени от "МАГ СЕЛЕКТ" ЕООД с предмет "тест за наличие на козе мляко /кутии 30 бр. /" (по фактура № 10003/25.06.2016 г.) и "тест за наличие на краве мляко /кутии 30 бр. /" (за останалите 6 фактури). Решаващият състав е анализирал обстойно установената в хода на ревизията фактическа обстановка, като е изложил мотиви, че липсват доказателства за движението на стоките и фактическото им предаване, което е довело до извод за законосъобразност на акта и в частта по ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените в касационната жалба доводи, касаещи нарушение на процесуалните правила поради преклузия на срока за оспорване на писмени доказателства по реда чл. 193 ГПК, настоящата инстанция приема за неоснователни. ДОПК не съдържа специални правила за оспорване на документи във фазата на административното производство. Фактът, че оспорените от данъчната администрация документи се изпращат на съда по реда на чл. 150, ал. 1 ДОПК като част от административната преписка, не изключва процесуалното право на ответника да оспори същите по реда на чл. 193 ГПК, тъй като това право възниква в съдебната фаза на производството. По същество на спора основният спорен момент е: налице ли са предпоставките на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, както се сочи от касационният жалбоподател за наличие на ВОД, по отношение на получателя NIKOLAEV МО M. NIKOLAEV MIKOS МО, Гърция. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че обратно на твърденията в жалбата, съдебният състав е анализирал обстойно всички събрани в хода на процеса доказателства и е достигнал до обективни и правилни изводи, аналогични с тези на ревизиращите органи. Този извод е обоснован с констатации за липса на неоспорими доказателства, че стоките са напуснали територията на страната и са транспортирани до територията на друга държава-членка, както и липса на безспорни доказателства за извършени плащания по фактурите от страна на гръцкото дружество-получател. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Ревизираното лице е твърдяло, че транспортът по доставките е осъществен от немското дружество Fanty-G&T-Wasserund Strabentrans-portspeditions GmbH z. Hd. Geschaftsfuhrung, като са представени ЧМР, в които няма вписани регистрационни номера на превозни средства. Такива са посочени в част от представените приемо-предавателни протоколи, както и в декларациите за съответствие, като е вписано превозно средство с регистрационен номер [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС]. Последните не могат да обективират реално осъществена доставка, тъй като видно от нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя (както се твърди в настоящия казус) са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. ЧМР и фактури за осъществен транспорт от немското дружество биха били обект на обсъждане в случай, че транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Международните товарителници и приемо-предавателните протоколи са оспорени от ответната дирекция, предвид което е открито производство по оспорването им. Процесуалният представител на "Капка и Мими" ЕООД е заявил, че ще се ползва от тях, но не са ангажирани каквито и да било доказателства, поради което правилно съдът е приел за недоказан факта на получаване на стоките. Съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС за 2016 г. е налице разширено нормативно изискване за съдържанието и необходимите реквизити на писменото потвърждение. Съгласно цитираната разпоредба в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало, стоките. Представените в хода на ревизионното производство потвърждения не съдържат прецизно посочване на изброените реквизити, тоест, липсват документи, годни да удостоверят, че стоките са напуснали територията на страната и са доставени в Гърция. По отношение на другата алтернативна предпоставка, както правилно е приел и съдът, в преписката се откриват ЧМР, в които като получател е посочено гръцкото дружество, а за превозвач горепосоченото немско дружество, без да е ясно за чия сметка е транспортът. Международната товарителница съобразно чл. 9, ал. 1 и чл. 4 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози, удостоверява до доказване на противното условията на договора за превоз и получаването на стоката от превозвача, а нередовността й не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. При открито производство по оспорването на международните товарителници обаче и при недоказване на автентичността на подписите, положени за ’’получател" и "превозвач", правилно съдът е приел, че не могат да установят условията на договора. Този извод не се променя и от заключението на ССчЕ, тъй като вещото лице е изследвало именно документалната обоснованост на процесните ВОД и транспортирането на стоките, като на експертизата също не са представени документи за реалното предаване на стоките. Съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка 42, Решение по делото Twoh International, точка 23, Решение по делото R., точка 41 и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, точка 29. Действително правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде ограничено само поради неспазване на определени формални изисквания, ако са спазени всички изискуеми материалноправни предпоставки. В § 51 от Решение на СЕС от 27.09.2012 г. по дело С – 587/2010 г. изрично е посочено, че макар идентификационният номер по ДДС да доказва данъчния статут на данъчно задълженото лице, получател по вътреобщностна доставка и да улеснява контрола, то идентификационният номер по ДДС е само формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на освобождаване от ДДС на ВОД, но горното е обусловено от изпълнението на материалноправните условия за признаване на доставка като вътреобщностна. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния състав и същите не следва да бъдат преповтаряни. Изложението на съда е обусловено от правилната преценка на доказателствата по делото и подкрепено със съдебна практика на СЕС - решения по дела С-18/13, С-80/11 и С-142/11, С409/04, С-587/10, С-273/11. Съобразяването на последната, материалните предпоставки и доказателствата по делото са довели съда до правилния извод, че липсват доказателства, обуславящи вътреобщностния характер на доставките. Предвид което съдът, като е намерил РА за законосъобразен в тази му част, е постановил правилно съдебно решение, която следва да бъде оставено в сила. В частта, с която е потвърден отказът на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "МАГ СЕЛЕКТ" ЕООД поради липса на реалност на доставката на фактурираните стоки и съответно е увеличен финансовият резултат за 2016 г., решението също е правилно. В касационната жалба липсват оплаквания, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение в тази му част. При извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав приема, че оспореното решение и в тази му част е постановено при спазване на материалния закон, а по съществото на спора съдът се е произнесъл след самостоятелно, подробно обсъждане и преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Правилно и законосъобразно са приложени и тълкувани и относимите правни норми. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г. / ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Отделно от горното и за яснота касационният състав следва да посочи, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на данъчен кредит следва да бъде установено наличие на данъчно събитие, което в случая е доставка на стока, поради което следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. Съгласно трайната практика на СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. С оглед изложеното законосъобразно се явява и извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2016 г. на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сумата в размер на 23 040, 00 лв., представляваща отчетени разходи за материали по 4 бр. фактури, издадени от "МАГ СЕЛЕКТ" ЕООД, представляващи недоказани реално извършени от доставчика сделки, поради и което разходите, отчетени въз основа на тези фактури, не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и не могат да бъдат признати за данъчни цели. Обжалваното решение е постановено въз основа на правилно приложен материален закон и при липса на твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния резултат по делото, в полза на ответника трябва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 015, 47 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,