Решение № 19 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 964/2011 г.

Решение № 19 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 964/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР ГПК /2007 г./ С решение от 12.06.2006 г. по гр. д. № 32808 1999 г. на Софийски градски съд, II-а отд, гражданска колегия ответникът В. И. С. е осъден да предаде на ищците А. И. Г. и Е. П. Г. владението на 20/94 ид. ч. от приземния и от първия етаж от двуфамилна четириетажна сграда, построена в парцел IХ-419 /нов/ и ХV-419 по действащия план на кв. Ф., а за разликата от 74/94 ид. ч. искът е отхвърлен, както и по отношение на ответницата М. Д. С.. Отхвърлен е и искът за предаване владението на втория и таванския етаж от същата сграда. Ищцата А. И. Г. е обжалвала решението в двете му отхвърлителни части- за предаване владението на втори и тавански етаж и на разликата от присъдените 20/94 ид. ч. от приземния и първия етаж до действително притежавана според нея част в тези обекти в размер на 1/3 ид. ч. Оплакванията в жалбата са за необоснованост на решението и нарушение на материалния и процесуалния закона с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът В. И. С. оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Първата ищца и първият ответник са деца на С. Н. М., а другите страни са техни съпрузи. По делба от 1965 г. С. М. получила в дял парцел ХI в кв. 30 по плана на [населено място] с площ 740 кв. м. Със заявление по чл. 56, ал. 2 З. тя учредила в полза на сина си В. С. правото да построи в имота/ вече парцел ХI-157, кв. 30/ вилна сграда с гараж на 60 кв. м. А. проект и строителното разрешение са за двуетажна еднофамилна жилищна сграда от мазе, първи, втори етаж и таванско помещение. С нот. акт № 66 от 1992 г. В. С. прехвърлил на сестра си А. И. Г. 1/3 ид. от собствения си имот, описан като двуетажна еднофамилна сграда, без гаража, на площ 59 кв. На 29.06.94 г. на името на двамата е узаконена сграда на 106 кв. м., на четири нива- приземен етаж, два жилищни етажа и един тавански. С два нотариални акта от 1995 г. С. С. /М./ дарила на сина си В. част от дворното място от 420 кв., обособено като парцел IХ-419, а на дъщеря си А. - друга част от дворното място от 300 кв. м., обособена ката парцел ХV- 419. С нот. акт № 90/96 г. С. М. продала на сина си В. имот, описан като жилище на втория и таванския етаж, както и 34/94 ид. ч. от жилище с гараж на първия и приземния етаж. При тази продажба очевидно страните са изходили от положението, че правото на строеж е отстъпено за къща на два етажа на 60 кв. м., а всичко, което надхвърля тази площ и обекти /34/94 ид. ч. от първия и приземния етаж, а вторият и таванският етаж изцяло/ по приращение е станало собственост на С. М. като собственик на терена. С оглед на прехвърлените й с нот. акт № 66/92 г. идеални части от къщата А. Г. е предявила срещу брат си В. иск по чл. 108 ЗС за признаването й за собственик на 1/3 ид. ч. от цялата сграда, включително втория и таванския етаж. От своя страна ответникът В. С. твърди нищожност на нот. акт № 66/92 г. поради липсата на предмет. С решение от 14.07.1998 г. по гр. д. № 863/97 г. на Софийски районен съд, 43 с-в е прието, че В. С. е станал собственик на приземния и първия етаж от сградата с факта на построяването им и по силата на отстъпеното му право на строеж, включително и върху построеното в повече, тъй като то е узаконено и не може да съществува като отделен обект. По тези съображения съдът заключил, че като собственик В. С. е могъл валидно да прехвърли на сестра си 1/3 ид. ч. от тези два етажа. За надстроените втори и тавански етаж искът е отхвърлен, като е прието, че те са изцяло извън отстъпеното право на строеж и затова принадлежат по силата на чл. 92 ЗС на майката на страните С. М. като собственик на дворното място. Решението на районния съд е било обжалвано и от двете страни, като А. Г. е искала да й се признае собственост от 1/3 ид. ч., включително и от втория и таванския етаж, а В. С. е поддържал жалбата си за обявяване нищожност на нот. акт № 66/92 г. и цялостно отхвърляне на иска. Пред въззивният съд е станало известно и обстоятелството, че между страните е образувано дело за делба на цялата жилищна сграда, в което отново са наведени доводите за нищожност на нот. акт № 66/92 г., както и за статута на това от построеното, с което се надвишава отстъпеното право на строеж. С влязло в сила решение по допускане на делбата от 7.07.1998 г. по гр. д. № 511/97 г. на СРС, 60 състав е отхвърлен иска за признаване нищожност на нот. акт № 66/92 г. и е допуснато да бъде извършена делба на приземния и първия етаж при квоти 20/94 ид. ч. за А. и 74/94 ид. ч. за В., като е съобразено, че последният поначало е бил собственик на 60/94 ид. ч. от приземния и първия етаж по силата на отстъпеното право на строеж и е могъл да прехвърли на сестра си 1/3 ид. ч. само от тази площ /т. е. 20/94 ид. ч./, докато на разликата от 34/94 ид. ч. собственик е била С. М., като собственик на терена. Впоследствие тези части са прехвърлени на В. С. с нот. акт № 90/96 г. и частта му е станала 74/94 г. По отношение на втория и таванския етаж искът за делба е отхвърлен, като е прието че те не са съсобствени на страните, а принадлежат изцяло на С. М., респ. след прехвърлянето им с нот. акт № 90/96 г. на В. С. Отхвърлен е искът за делба на гаража, тъй като същият не е бил предмет на нот. акт № 66/92 г. и следователно не е съсобствен между страните, а е останал изцяло в собственост на В. С. С решение на СРС от 23.06.2003 г. допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан, но няма данни тя да е приключила. Като е съобразил влязлото в сила решение по допускане на делбата, което е определило кои лица, при какви квоти и по отношение на кои обекти от сградата се явяват съсобственици, въззивният съд е приел, че по настоящия иск за собственост следва да се признае, че А. Г. е собственик на 20/94 ид. ч. от приземния и първия етаж и доколкото публичната продан не е приключила, е осъдил ответника да й предаде владението на тази част от имота. По същите съображения, изведени от решението по допускане на делбата, искът за част от втория и таванския етаж е отхвърлен. В касационната жалба на ищцата А. Г. се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон досежно приетото от съда относно обема на притежаваните от нея права, включително и във втория и таванския етаж от сградата. Моли искът й да бъде уважен за 1/3 ид. ч. от цялата сграда. С оглед на изложените данни и доводите и възраженията на страните в касационната жалба и писменото възражение на ответника В. С. настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а жалбата на А. Г. - без уважение. Поради установената идентичност на обектите и страните, по отношение на които е предявен настоящия иск за собственост, с тези по иска за делба, въззивният съд правилно и в съответствие с чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ е зачел влязлото в сила решение по допускане на делбата, което определя кои лица са съсобственици, на кои обекти и при какви квоти, а същевременно формира сила на присъдено нещо и по въпроса, че касаторката не е съсобственик във втория и таванския етаж, тъй като искът за делба за тези етажи е отхвърлен. Доколкото допуснатият до делба имот /приземен и първи етаж, без гаража/ е изнесен на публична продан, но същата досега не е проведена, не са били налице пречки и за присъждане владението на признатите в полза на ищците 1/3 ид. ч./ или 20/94 ид. ч./ от същите обекти. Неоснователни са оплакванията относно отхвърляне на иска за част от втория и таванския етаж. Както е установено по делото, тези обекти не са били предмет на нот. акт № 66/92 г., от който черпи права касаторката, тъй като и самият прехвърлител- брат й В. С., не е бил техен собственик, а те са принадлежали към този момент на собственика на дворното място- С. М.. Разкривайки действителната воля на страните по нот. акт № 66/92 г. съдът по извършване на делбата е приел, че волята им е била да се прехвърли идеална част от съществуващата сграда, но сделката е породила вещно правно действие само за това, което е притежавал В. С., а именно за 1/3 ид. ч. от 60/94 ид. ч., или за 20/94 ид. ч., а разликата от 34/94 ид. ч. е била на майката С. М., както и изцяло вторият и таванският етаж, които едва по- късно, през 1996 г. също са прехвърлени на В. С. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение