Решение № 6439 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2014 г.

Решение № 6439 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Диляна Събчева от гр. София срещу решение № 6869 от 11.11.2013 г. по адм. д. № 4535/2012 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - началник на РДНСК -Югозападен район, не излага становище по касационната жалба. Ответникът Георги Събчев намира касационната жалба за основателна. Ответникът Горанов не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа /пета/, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-77/01.03.2012 г. на началника на РДНСК -Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "лятна кухня и гараж" в УПИ XII-1009,кв. 48 по пана на гр. София, м. "Манастирски ливади-запад". Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в заключението на съдебно-техническата експертиза параметри през 1985-1986 г., без изискуемото разрешение за строеж и КЗСП, който не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в два последователно изготвени констативни актове № С11-2598-1 и № С11-2598-2 от 10.01.2012 г., не са оборени в съдебното производство, а според заключението на вещото лице те отговарят на фактическото състояние. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заключението на експерта, сочещи на допълващо застрояване, извършено 1985-1986 г. от праводателя на жалбоподателката без разрешение за строеж и при липса на влязъл в сила КЗСП. Обоснован е и извода, че процесния незаконен строеж не попада в обхвата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, т. е. не е търпим строеж, тъй като независимо, че е изграден преди 7 април 1987 г., не е допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му /отм. ЗТСУ/ или съгласно сега действащия ЗУТ - изграден е при липса на ПУП към 86 г., а в последващия такъв и действащ към момента /от 1994г, изм. 1999 и 2003г/. не е отразен като запазващо застрояване. Освен това е в противоречие с ОУП на гр. София /от 2009 г./. Предвид това и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., възраженията за висяща процедура по узаконяване са неоснователни, т. е. налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. За процесния строеж са неприложими и нормите на § 127 /нов, в сила от 26.11.2012 г./, тъй като разпоредбата е с материалноправен характер и при липса на изрична норма за обратно действие, § 127 е приложим спрямо актове за премахване на незаконни строежи, издадени след 26.11.2012 г. Доводите по касационната жалба за допуснато процесуално нарушение при кредитиране на експертизата и недопускане на поисканата допълнителна експертиза са неоснователни, тъй като поставените въпроси към допълнителна експертиза са неотносими-касаят регулационния статут на имота. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,