Решение № 13296 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2015 г.

Решение № 13296 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния й представител юрисконсулт С. П., против решение № 3796/01.06.2015 г. постановено по адм. дело № 2277/2015 г. на Административен съд С. град /АССГ/, с което по жалбата на "ЧЕЗ Е. Б." АД е отменен мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, Комисията, понастоящем - Комисия за енергийно и водно регулиране/, да постанови нарочен акт по заявление вх. № Е-ЗЛР-Р-22/03.04.2014 г. и преписката е върната на органа за произнасяне по подаденото от дружеството заявление с такъв акт, в едномесечен срок от получаването й. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението на съда, поради необоснованост и допуснати нарушения на приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в открито съдебно заседание - и възражение за прекомерност на направените от ответната страна разноски за адвокатски хонорар. Ответната страна - "ЧЕЗ Е. Б." АД, със седалище гр. С., в открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат А. К., оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатска защита. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 3796/01.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2277/2015 г. на Административен съд С. град, по жалбата на "ЧЕЗ Е. Б." АД е отменен мълчалив отказ на ДКЕВР, да се произнесе по подаденото от дружеството заявление вх. № Е-ЗЛР-Р-22/03.04.2014 г., като разреши извършването на сделка, която води или може да доведе до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, и преписката е върната на органа за постановяване на изричен акт по заявлението в едномесечен срок от постъпването й, а КЕВР е осъдена да заплати на дружеството направените по делото разноски. При постановяване на посочения резултат, съдът е възприел доводите на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във вр. с чл. 92, ал. 4, т. 3 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, ДКЕВР, сега КЕВР, дължи произнасяне с мотивирани решения - индивидуални или общи административни актове, поради което и мълчаливият отказ на комисията е незаконосъобразен. Отчетено е, че производството пред административния орган е инициирано със заявление вх. № Е-ЗЛР-Р-22/03.04.2014 г. за разрешаване на извършването на сделка, която води или може да доведе до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, във връзка с което липсват данни дружеството заявител да е уведомявано за отстраняване на нередовности. Предвид това, че в чл. 92 НЛДЕ, законодателят е предвидил разрешителен режим за извършване на сделка, която води или може да доведе до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, съдът приема, че компетентният орган дължи изрично мотивирано произнасяне по заявлението, като преди това е задължен да събере необходимите данни и да ги обсъди, преценявайки в акта си наличието или липсата на нормативно предписаните изисквания. При това атакуваният мълчалив отказ като незаконосъобразен е отменен, а преписката - върната на КЕВР за изпълнение на процедурата по чл. 92 НЛДЕ и постановяване на нарочен акт по подаденото заявление. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и релевантните факти. Предвид твърденията и искането, обективирани в подаденото от "ЧЕЗ Е. Б." АД, заявление вх. № Е-ЗЛР-Р-22/03.04.2014 г., обосновано е приел, че то касае разрешаване извършването на сделка, която води или може да доведе до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, а оттам и че компетентна да се произнесе по него е именно ДКЕВР /сега КЕВР/, в съответствие с правомощията си по чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗЕ да разрешава извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие. Отчел е и детайлизиращото правило на чл. 92, ал. 1, т. 2 НЛДЕ, че Комисията дава разрешение за извършване на сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗЕ - издаване на облигации, заеми със срок на погасяване, по-дълъг от една година, договори за закупуване на енергия със срок, по-дълъг от една година. Съгласно чл. 92, ал. 2 НЛДЕ, процедурата за даване на разрешение в тези случаи се открива по писмено заявление на лицензианта, с посочените в разпоредбата реквизити, и придружено от визираните в ал. 3 приложения. Според текста на ал. 4 на чл. 92 НЛДЕ, по завялението Комисията се произнася с решение в едномесечен срок от подаването му или от отстраняването на нередовностите по него, с което: разрешава учредяването на залог или ипотека, разрешава сключването на исканата сделка или отказва даване на разрешение за сключване на съответната сделка или за учредяване на залог или ипотека, когато сключването на сделката или учредяването на това обезпечение ще доведе до нарушаване на съществени условия за осъществяване на лицензионната дейност, включително принципите по чл. 23 ЗЕ; в този случай комисията може да даде задължителни указания на лицензианта относно клаузите на представения проект на договор. При това и с оглед правилото на чл. 58, ал. 1 АПК, съдът обосновано и правилно е приел, че след изтичане на едномесечния срок от подаване на заявлението от 03.04.2014 г. е възникнал атакуваният мълчалив отказ, срокът за оспорване на който също е едномесечен. Така, с оглед датата на подаване на жалбата срещу него на 12.05.2014 г., счел жалбата за подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, а разгледана по същество - за основателна, предвид цитираните по-горе правила на чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗЕ и чл. 92 НЛДЕ и противоречието на мълчаливия отказ с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Следва да се отбележи, че в касационната жалба под формата на касационни основания са възпроизведени възраженията, релевирани в първоинстанционното производство. Последните са подробно обсъдени от решаващия състав, изводите на който се споделят от настоящата инстанция. Правилно за неоснователни са приети доводите на касатора за липсата на задължение за административния орган да се произнесе с нарочен акт, както и че приложеният проект за договор не обективира становището на отсрещната страна, доколкото последната констатация е следвало да бъде отчетена при процедиране на заявлението със съответните възможности по чл. 92 от НЛДЕ за оставяне на производството без движение до отстраняване на констатираните по заявлението недостатъци. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК, нито от такива, за които съдът следи служебно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Размерът на последното, с оглед своевремнно предявеното от касатора възражение за прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на спора следва да бъде намален от съда, до размера на сумата от 1500 лв, която Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да заплати на ответника в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд,