Решение № 10599 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8160/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 85, ал. 4, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат Т. Лютфиева против Решение 13528/17.04.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 12560/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 12410/29.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорва изводите на съда, че не са налице необходимите материално правни предпоставки за предоставянето на бежански и хуманитарен статут, поради което правилно административния орган е отказал предоставянето на такъв. Оспорва изводите на съда относно положението в Сирия, като твърди, че в решението не се прави обоснована връзка между твърдените от търсещия закрила факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия. Моли обжалваното решение да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Лютфиева. Ответникът по касация председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и от фактическа страна е установил следното: С молба с вх. ОК-13-1579 от 16.08.2024 г. на РПЦ [населено място], А. А. А., от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. Дейр Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - неженен, е поискал предоставянето на международна закрила. На 16.08.2024 г. е съставен регистрационен лист с приложение. На 23.08.2024 г. в присъствието на преводач от/на арабски език с А. А. А. е проведено интервю рег. УП23647/23.08.2024 г. По време на интервюто А. А. А. е заявил, че е напуснал нелегално Сирия един месец преди проведеното интервю с група с девет души с помощта на трафикант. Стигнал е до гр. Истанбул и е останал петнадесет дни. На 10.08.2024 г. е влязъл нелегално в Република България, като е прескочил оградата на българо-турската граница с помощта на стълба. Вървял е пет дни пеша в гората и на 15.08.2024г. е пристигнал в гр. София. Заявил е, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на Европейския съюз. За първи път подава молба за международна закрила. С властите в страната си по произход не е имал проблеми заради етническата си принадлежност [заличен текст] или заради изповядваната от него религия [заличен текст]. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е осъждан от редовната власт в държавата си по произход и не имал проблеми с режима. Мотивирал е молбата си за международна закрила с войната в гр. Дейр Алзор и липсата на сигурност. Заявил е, че управлението на област Дейр Алзор е разделено на няколко части, едната част от областта е под контрола на сирийския режим, втората част се управлява от кюрдските сили, а третата част се управлява от арабските племена. Преди да напусне гр. Дейр Алзор са се водели сражения извън града между кюрдите и арабските племена. Не са непрекъснати военните действия, но от време на време има сражения между арабските племена, кюрдските сили и сирийския режим. Изложил е твърдения, че от 2019 г. в центъра на гр. Дейр Алзор няма военни действия. Не е служил в сирийската армия и не е получавал призовка да се яви в казармата. В Сирия в гр. Дейр Алзор живеят майка му, тримата му братя и една сестра. Успял е да дойде в Република България, защото е продал земеделска земя. На сегашния етап не би се завърнал в Сирия. Братята му също имат намерение да напуснат града, но нямат финансова възможност. С процесното Решение 12410 от 29.11.2024г. на председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решаващият съд е посочил, че административният орган е приел, че по отношение на кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а именно: по причини основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Счел е, че сирийският гражданин не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти, включително международни организации, като същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Приел е, че чужденецът не е имал проблеми от етнически, религиозен или политически характер. Чужденецът не изтъквал никакви лични опасения от преследване в страната си на произход. Не е направил и твърдения, релевантни с нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не е заявил наличието на конкретно събитие, поради което е избрал да напусна страната си на произход и реално не е посочил никакви основателни опасения от преследване. Съдът е посочил, че административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като я е разгледал във връзка с тълкуванията, дадени в решение на СЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/2007 г. След извършен анализ на информацията, изложена в Справка с вх. МД-02-41/05.11.2024 г. и Справка с вх. МД-02-3/15.10.2024 г., изготвени от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС относно актуалното положение в Сирия и конкретно обл. Дейр Алзор - районът, в който е живял кандидатът за международна закрила, административният орган е приел, че не се установяват разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. в от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не можело да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия, като посочените инциденти са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. От анализа на цитираната информация, органът е направил извод, че въпреки оценяването на положението в страната като несигурно и напрегнато, не следва насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно, както и че инцидентите имат определени цели, но не са в състояние да предизвикат масов ефект. Съдът е посочил, че в обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС е прието, че по отношение на чуждия гражданин липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, т.к. кандидатът за статут не е заявил член от семейството му да има предоставен статут. Не са налице и условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 ЗУБ), тъй като той не се позовава на причини от хуманитарен характер, поради което искането в частта за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно. Като доказателства по делото от първоинстанционния съд са приети Справка вх. ЦУ-02-159/14.03.2025 г. от дирекция Международна дейност на ДАБ при МС по отношение актуална политическа и икономическа обстановка в Сирия и Справка вх. МД-02-160/14.03.2025 г. в която е обсъден въпросът подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. В тази връзка е изложил съображения, че производството е проведено на разбираем за чужденеца език, както и че същият е уведомен за реда, който ще се следва при разглеждане на молбата му за международна закрила. Изложил е и съображения за правилност на изводите на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитерен статут на търсещия международна закрила гражданин на Сирия. Обсъдил е представените в хода на съдебното производство справки за актуалната ситуация в Сирия и е посочил, че не са налице и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009г. по дело C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014г. по дело C-285/12 по тълкуването на чл.15, б. в от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото. Конкретно допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се сочи от касатора, поради което този му довод е бланкетен. Решението съответства и на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай в конкретната бежанска история на А. А. А., не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. А. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно предвид правилния извод за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. А. А. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащи се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ, относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Представените пред настоящата инстанция справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ потвърждават тези изводи. Ситуацията в страната продължава да е тежка, налице са данни за спорадични въоръжени конфликти и атаки, в т. ч. срещу цивилни лица, но не са установени данни да безогледно насилие, което да налага предоставяне на международна закрила на кандидата, независимо от липса на доказателства за лично засягане. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират по делото, поради което съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение