Решение № 11915 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Медикал Логистик ЕООД като към настоящия момент, поради промяна на фирменото наименование на дружеството, е Лион Фарм ЕООД с [ЕИК] представлявано от управителя Ф. Исеновски чрез процесуален представител адв. С. Николова против Решение 7647/13.12.2022 год. постановено по адм. дело 7938/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу предписания по т. 5, т. 7 14, т. 16, обективирани в Протокол ПР2131218/22.10.2022 год. на Дирекция Инспекция по труда София с искане за прогласяване на тяхната нищожност. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в колизия с фактическите констатации и с целта на закона. Иска се обявяване на нищожност на предписанията по т. 5, т. 7-14 и т. 16 от Протокола като издадени при липса на правно основание, противоречие с целта на закона и липса на компетентност. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Инспекция по труда" София действащ чрез пълномощник старши юрисконсулт С. Стоянова в писмено становище оспорва касационната жалба и аргументира теза, че решението на административния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството с искане за обявяване на нищожност на задължителните предписания по т. 5, т.7 14 и т.16 от Протокол ПР2131218/22.10.2022 год. дадени от длъжностни лица главни инспектори в Дирекция Инспекция по труда София на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за следното: по т. 5 работодателят да връчи екземпляр от длъжностна характеристика на В. Асенов и да отбележи датата на връчване срещу подпис, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда; т. 7 14 - работодателят да изплати на М. Димитров и В. Асенов съгласно представените ведомости на Медикал Логистик ЕООД за работна заплата за посочените в тях месеци уговореното трудово възнаграждение за извършена работа съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда; по т. 16 работодателят Медикал Логистик ЕООД да изплати на В. Асенов допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор за периода от месец юни 2020 год. до месец август 2021 год. съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За да постанови решението си Административен съд София-град е обосновал извод, че нищожен е само този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици, към които е насочен. С оглед изложеното в жалбата и направеното искане за прогласяване на нищожност първоинстанционният съд е извършил проверка относно компетентността на органа, издал оспорения акт, спазването на установената писмена форма, спазваното на правилата при издаване на акта, които са могли да повлияят на волеизявлението, както и наличието на материалноправни предпоставки за издаване на акта. След извършената задълбочена проверка първоинстанционният съд е отхвърлил искането за прогласяване на нищожност на обжалвания акт като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, не са налице твърдяните пороци във формата на акта, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на съответствието на акта с материалния закон съдът е приел, че същият е издаден на основание чл.404, ал.1 от КТ, съгласно която норма за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки-да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране. На последно място съдът е приел и че актът не е нищожен поради несъответствие с целта на закона, тъй като с издаването му се цели именно да се осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата и работниците. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което на основание чл.221, ал.1, изр.второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. Съобразно критериите за нищожност установени от съдебната практика и доктрина в съответствие с доказателствата по делото, административният съд е приел е, че при извършената проверка не е констатирано наличие на такива тежки пороци, които да квалифицират административния акт като нищожен. Процесните предписания са издадени от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и не са допуснати нарушения на процедурата, които да са толкова тежки, че да обуславят неговата нищожност. Оспорените принудителни административни мерки са издадени на основание чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство в хипотезата на точка 1 във формата на задължителни предписания. Компетентността за прилагане на принудителните административни мерки по отношение на работодателите принадлежи на контролните органи на инспекцията по труда, сред чиито правомощия е да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. С чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС 313 от 05.10.2022 г., компетентността на контролен орган за прилагане на принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност, е предоставена на инспектора. Инспекторът има правомощията, установени в Кодекса на труда. На основание ал. 2 на чл. 21 правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация Оспорените в първоинстанционното съдебно производство задължителни предписания са издадени от гл. инспектори, които са компетентните по материя, място и степен контролни органи по чл. 404 от КТ. На основание чл. 402, ал. 2 от КТ работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Не са допуснати нарушения на административнопроцесуални правила, засягащи правото на защита на адресата или опорочаващи прилагането на материалния закон до степен на нищожност. Противоречието с материалноправни разпоредби поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт. В случая приложените принудителни административни мерки се основават на относимите и приложими към фактите материалноправни разпоредби. Възникналият спор относно правилното прилагане на материалния закон не води до нищожност на издадения акт, а само до евентуална незаконосъобразност, която не е била предмет на съдебен контрол поради пропускане на преклузивния 14 дневен срок за обжалване. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. За да се обоснове нищожност на един административен акт следва порокът да е толкова съществен, че актът да не може да породи своите правни последици. В настоящия случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд не са налице основания за прогласяване на нищожност на обжалвания акт. Като е отхвърлил подадената жалба с искане за прогласяване на нищожност като неоснователна Административен съд София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател Лион Фарм ЕООД с [ЕИК] следва да бъде осъден да заплати на Дирекция Инспекция по труда София разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение