Решение № 10710 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1607/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. П. Т. с адрес в гр. Плевен против Решение 127/11.01.2024г. на Административен съд - Плевен по адм. дело 215/2023г. С него се отхвърля жалбата му против Решение 2153-14-14/8.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Плевен, отхвърлящо жалба вх. 1012-14-25/8.02.2023г. от З. П. Т. за прогласяване нищожността на разпореждане [номер]/22.01.2004г. на ръководител ПО. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно с искане за отмяната му и изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона за касационната проверка, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Решение 2153-14-14/8.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Плевен. С него се отхвърля като неоснователна жалба на Т., с която се иска обявяване нищожността на разпореждане [номер]/22.01.2004г. на Ръководител ПО, с което на основание чл. 68, ал. 4 КСО, считано от 18.12.2003г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата до ТП на НОИ поддържа, че разпореждането е нищожно, тъй като е следвало да бъдат преценени материалните предпоставки за отпускане на пенсия по предходен, отменен закон, но по благоприятен за него, за която възможност не бил уведомен от пенсионния орган да упражни пенсионните си права. С решението си директорът на ТП на НОИ е разгледал материалните предпоставки за отпускане на Пенсия на Т. и приел, че няма нарушения на закона, поради което отхвърлил жалбата му. Пред административния съд съда З. Т. поддържа, че са налице нарушения, водещи до нищожност на разпореждането за отпускане, която нищожност следва да бъде прогласена с благоприятните за него последици. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел, че материалните предпоставки за отпускане на пенсия са правилно преценени от административния орган, с приложим закон към момента на подаване на заявлението. При липса на нарушения водещи до нищожност на разпореждането съдът отхвърлил жалбата на Т.. Решението е правилно. Спорен е останал въпросът нищожно ли е разпореждане [номер]/22.01.2004г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на З. П. Т.. Възраженията на Т. се свързват с приложението на материалния закон, като той твърди пред пенсионния орган, че е следвало да намери приложение по благоприятен закон, който е бил отменен към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Този принципен въпрос по приложение на правото в осигурителните правоотношения, правилно е бил разрешен от административния орган и административния съд с обжалваното решение. Осигурителните права, като всички останали права са предвидена в закона възможност за определено поведение. Осигурителното право за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст се упражнява със заявление до пенсионния орган. Няма задължение административния орган да предвижда, съобразява, отчита и да уведомява, осигурените лица, кога да упражнят осигурителните си права, тъй като това е предоставено на волята на осигурените лица. След упражняване на правата им, осигурителният орган може и е длъжен да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права. Административният орган е длъжен да приложи действащото материално право към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия и да прецени благоприятни варианти, когато е предвидено в закона, но измежду действащи норми с различни правни последици. Приложението на отпаднали нормативни актове е правна последица само при изрично предвиждане в закона, каквото в случая не е налице. При изложеното с констатации, че няма нарушение на материалния закон, не се констатира и порок, водещ до нищожност на административния акт-разпореждане [номер]/22.01.2004г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Плевен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение