Решение № 6391 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2009 г.

ВАСIV отделение14.05.2010 г.докладчик т Мария Костова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 840/21.05.2009 г., постановено от Варненския административен съд, III отделение, ХХVI състав, по адм. д. № 3184/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6391 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Димитра Борисова Георгиева от гр. Варна, чрез пълномощника и-адв. Станислав Славов и по касационна жалба от Еленка Панайотова Тодорова, чрез адв. Константин Смолецов, против решение № 840/21.05.2009 г., постановено от Варненския административен съд, III отделение, ХХVI състав, по адм. д. № 3184/2008 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е изменил заповед № 135/8.08.2007 г. на Зам. кмета на Община Варна за одобряване на оценката на част с площ от 245 кв. м. от ПИ № 505,к. р. 520 по ПНИ на м."Траката"-с. о., землище кв. Виница, целият с площ от 945 кв. м., която да бъде заплатена от Еленка Панайотова Стефанова на наследниците на реституираните собственици Борис Щерев Янакиев и Никола Авернов Тодоров, като увеличава размера на оценката за 245 кв. м. от 3 843.17 лв. на 5 742.41 лв. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба от Димитра Борисова Георгиева, в качеството и на наследница на Борис Щерев Янакиев, в която се релевира основанието по чл. 146, т. 4 от АПК - неправилно приложение на материалния закон при определяне на оценката за частта от имота от 245 кв. м., която според жалбоподателката следва да бъде определена по пазарни цени. Допълнително сочи и нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящият казус попада в приложното поле на § 31, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, според който в случаите по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато земите са разположени в селищни образувания, оценката се определя по реда на глава VII, раздел I от ППЗДС. Този подзаконов акт е отменен - ДВ бр. 78/2006 г., в който е обнародван и новият ППЗДС, приет с ПМС № 254/2006 г. Оспорената в това производство заповед за одобряване на оценката по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е постановена при действието на новия ППЗДС. В тази връзка и поради липса на правно основание за изготвяне на оценката по пазарни цени, съдът не кредитира първоначалното заключение на СТЕ относно оценката на земята по пазарни цени. Същевременно с оглед у-ние изх. № УТ-94-С/4.03.2009 г. на директора на Дирекция"УТ" при община Варна за липса на влязъл в сила подробен ПУП за ПИ 505 по ПНИ, не е налице основание оценката в настоящия казус да бъде определена по реда на чл. 91 от ППЗДС. Приложима е методиката на чл. 90 от ППЗДС - чрез увеличаване на данъчната оценка с 20%. Съдът е приел, че оценката следва да бъде определена въз основа на актуалната данъчна оценка в по-висок размер, който според допълнението към повторната СТЕ е в размер на 5 742.41 лв. В касационната жалба на Димитра Борисова Георгиева се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: Между страните не се спори и е прието, че ПНИ е влязъл в сила по отношение на процесния имот, но не е спазен срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в който правоимащото лице /ползвател/ може да направи искане. В случая искането е направено не в законния 30-дневен срок, а повече от година след влизане в сила на ПНИ. Тридесетдневният срок по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата за придобиване собствеността върху имота. В този смисъл е решение № 8629/11.07.2008 г. на ВАС, по адм. д. № 4791/2008 г. Възражението за неспазване на срока по § 31 от ППЗСПЗЗ не е коментиран от съда. Не е спазена процедурата по чл. 26, ал. 1 от АПК, а именно наследниците на Борис Щерев Янакиев, между които е касаторката, не са уведомени за образуваното адм. производство. Не е спазено изискването на § 31, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за изготвяне на оценката от техническата служба на общината, същата е изготвена от лице, което не е служител на общината, поради което не може да се приеме, че е налице оценка от техническата служба на общината, която да бъда одобрена от административния орган. Неправилно съответното лице е изчислило пазарната цена на имота, като в заповедта на кмета не е посочено правното основание, въз основа на която се изготвя оценката. В касационната жалба на Еленка Панайотова Тодорова /в качеството и на ползвател/, се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Счита, че неправилно административният съд е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, вместо разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която правна норма урежда съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му, а именно приложимата данъчна оценка към 8.08.2007 г. Ответната страна: Кметът на община Варна, чрез процесуалния си представител, с писмена защита изразява становище за неправилност на оспореното решение и поддържа доводи за законосъобразност на оспорената заповед с оглед правилно определяне на оценката към момента на издаването и. Заинтересованите страни: Стефан Желев Стефанов, Петър Парушев Колев, Иван Петров Парушев, Домна Николова Щерева, Марийка Янева Тодорова, Димитричка Тодорова Георгиева и Николай Тодоров Николов - редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба на Димитра Борисова Георгиева, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок, от надлежна страна, но по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. По делото са събрани множество доказателства, чрез които релевантните за спора факти и обстоятелства са добре изяснени, а нормативната уредба е правилно приложена. Безспорно е установено, че Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г., с която е одобрен ПНИ на с. о."Траката" е обнародвана в ДВ, бр. 16/21.02.2006 г. По отношение на процесния ПИ № 505, същата не е обжалвана и спрямо него е влезнала в сила на 7.03.2006 г. Относно частта от 600 кв. м. от него процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост за Еленка Тодорова и Стефан Стефанов по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е приключила. Установено е също, че искането по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ до Кмета за изготвяне на оценката за разликата от 245 кв. м. е направено от двамата на 15.05.2007 г., т. е. над една година след изтичане на 30-дневния срок от влизане на плана в сила - 7.03.2006 г. Неоснователно е възражението на касатора, че искането е било недопустимо и не е следвало да бъде разглеждано, тъй като този срок е преклузивен, а не инструктивен. В тази връзка направените изводи от съда са правилни. Пропускането му не преклудира правото на правоимащият да закупи тази част от имота. Противното би било в нарушение на правата на правоимащите и на целта на закона, който е създаден именно за да защити тези права. Неоснователно е и възражението му, че при издаването на процесната заповед не е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК. В случая решението, с което цитираната заповед е изменена, като е увеличен размера на оценката на процесната част от имота се явява законосъобразно. Касационната жалба на Еленка П. Тодорова също е подадена в срок и е допустима, но също е неоснователна. Направените изводи от съда са правилни. Административният орган правилно е определил оценката при условията на § 31, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, според който в случаите по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато земите са разположени в селищни образувания, оценката се определя по реда на Глава VII, раздел I от ППЗДС, т. е. по нормативен ред. По този начин се запазва еднакъв режима за придобиване на разликата над 600 кв. м., респективно 1000 кв. м., независимо дали ПНИ за имотите, за които правото им на ползване е трансформирано в право на собственост, е влязъл в сила преди или след 2006 г., когато е приет новия ППЗДС. Предвид настъпилото изменение на данъчната оценка, видно от приложеното удостоверение на НАП - Варна, съдът правилно е приел, че размерът на оценката за имота следва да се увеличи и е изменил заповедта. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдебният акт следва да остане в сила. Настоящият състав на ВАС, след преценка на доводите на страните и проверка на постановеното решение приема следното: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направеният от него извод е в съответствие с тях и не противоречи на материалния закон. По отношение на процесния имот ПНИ е влязъл в сила, тъй като не е обжалван. Относно частта от 600 кв. м. от него процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост е приключила и правото на ползване се е трансформирало в право на собственост по отношение на ползвателя. Искането по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е направено на 15.05.2007 г., т. е. повече от една година след изтичането на срока по § 31, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, но съгласно преобладаващата съдебна практика, 30-дневният срок от влизане в сила на ПНИ, в случая-7.03.2006 г., не е преклузивен, а инструктивен, поради което направеното искане не е било недопустимо. Пропускането му не преклудира правото на правоимащите да закупят тази част от имота. Размерът на оценката също е определен правилно от съда и съобразно разпоредбите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ППЗСПЗЗ. В случаите, когато земите са разположени в селищни образувания, оценката се определя по реда на глава VI, р. I от ППЗДС - по нормативен ред. Съдът в съответствие с доказателствата по делото е приел, че размерът на оценката следва да бъде увеличен и е изменил заповедта. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема. По тези съображения и двете касационни жалби се явяват неоснователни, а решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 31
  • чл. 4