Решение № 247 от 22.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 237/2009 г.

Решение № 247 от 22.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 237/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите К. В. К. и М. К. К. срещу въззивно решение № 6 от 23.01.2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена постановената по НОХД № 160/2008 г. присъда на Окръжен съд - Шумен. В депозираните жалби се визират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и съдебно разследване и за несъблюдаване на материалния закон при очертаване на правната квалификация на инкриминираното деяние. Заявената позиция се обосновава с бланкетни доводи за противоречиви интереси на обвиняемите, представлявани от един и същ процесуален представител при извършените досъдебни процесуално-следствени действия, и с възражения за констатирани неточности и неясноти в обвинителния акт досежно момента на довършване на престъпленията по чл. 255 и чл. 257 НПК. Излагат се подробни съображения за неизпълнени от първостепенния съд и пренебрегнати от въззивната инстанция правни предписания на Глава Двадесет и седма от НПК, и за проведено съкратено съдебно следствие при липса на изискуемите се задължителни предпоставки за прилагане на диференцираната процедура - изцяло признати от подсъдимите лица факти, описани в прокурорския акт и реализирана от съда проверка относно събрани на досъдебното производство доказателства, подкрепящи направеното самопризнание. Лансира се теза за престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираните от обвинителната власт посегателства, с аргументи за непозволено разширително тълкуване на лимитираното в чл. 2, т. 5 от Закона за банките и пар. 23 от Валутния закон понятие "заложна къща", и за неправилна интерпретация на предвидените в правната норма на чл. 255 НК (отм.), изпълнително деяние и резултат-избягване на плащане на данъчни задължения, чрез неподаване на изискваща се по силата на закон данъчна декларация или чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в същата. Поставя се акцент на обстоятелствата, че предоставянето на заеми само срещу ипотеки не е дейност на "заложна къща", и че инкриминираното поведение следва да бъде съобразено с установените в чл. 53, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) времеви периоди за изпълняемост на патентния данък и с неговия размер за съответното четиримесечие, последният от които не субсумира съдържимия се в чл. 255 НК (отм.), обективен признак - големи размери на данъчните задължения. При условията на алтернативност се предявяват искания за отмяна на постановените първоинстанционна присъда и въззивно решение, и за оправдаване на подсъдимите лица по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл. 255, ал. 1 и чл. 257, ал. 1 НК, съответно за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла абсолютна давност или за връщане на делото за ново разглеждане на Шуменски ОС. В съдебно заседание на 19.05.2009 г. подсъдимият К, редовно уведомен не се явява пред ВКС. В производството пред касационната инстанция участвува лично подсъдимият М, който след волеизявление за отказ от професионална защита, упражнявайки предоставената му от 96, ал. 1, вр.чл. 94, ал. 1, т. 7 НПК процесуална възможност, представя базиращо се на законодателните промени /Наредба за дейността на заложните къщи, в сила от 27.02.2009 г./ допълнение към подадената жалба и пледира за нейното уважаване в претендираната посока. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в частта относно прилагането на института на давността за престъпленията по чл. 255 НК (отм.). Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК и с оглед предоставената му компетентност, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 31 от 26.06.2008 г., постановена по НОХД № 160/2008 г., при условията на чл. 373, ал. 2, вр.чл. 371, т. 2 НПК, Окръжен съд - Шумен е признал М. К. К. за виновен в това, че за периодите от 28.03.2000 г. до 15.04.2001 г., и от 19.06.2001 г. до 15.04.2002 г., в гр. Ш. избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери - дължим годишен патентен данък за извършване на дейност "заложна къща", като не подал данъчни декларации по чл. 41, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (отм.), поради което и на основание чл. 23 НК на подсъдимото лице е наложено общо най-тежко наказание за престъпните деяния в обсега на съвкупността - 700 /седемстотин/ лева глоба в полза на държавата, увеличена в съответствие с изискванията на чл. 24 НК в размер на 1000 лева. Със същия съдебен акт след реализирана диференцирана процедура по Глава двадесет и седма от НПК е ангажирана и наказателната отговорност на К. В. К. за множество престъпления по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1 НК, осъществени за времето от 6.01.2000 г. до 15.04.2001 г. и от 11.01.2001 година до 15.04.2002 г., в гр. Ш., и изразяващи се в неправомерни действия по чл. 41 и чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.)- неподаване на данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 за последния инкриминиран период и потвърждаване на неистина, и затаяване на истина в данъчни декларации с вх. № 203461/26.10.2000 г., № 27035922/12.04.2001 г. № 27030101008/15.01.2001 г., вследствие на които са укрити данъчни задължения в особено големи размери. При съблюдаване на правните предписания на разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл. 23 НК на подсъдимото лице е определена наказателна санкция - осем месеца лишаване от свобода, с правоприлагане института на условното осъждане за изпитателен срок от три години. С решение № 6 от 23.01.2008 г., по ВНОХД № 353/2008 г. в производство, инициирано по протест на прокурора и жалби на подсъдимите лица, Варненски апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. При осъществения съдебен контрол, предпоставен и предопределен от визираните в жалбите на подсъдимите касационни основания и данните, подкрепящи съответните им форми на проявление, ВКС не констатира несъблюдаване на процесуалния закон в хода на досъдебното разследване. Лишените от конкретика оплаквания за пренебрегнати от органите на досъдебното производство противоречиви интереси на М. К. и К. К. сочат на необоснованост. Приложените по делото протоколи, обективиращи дадените от обвиняемите лица обяснения и извършените процесуално-следствени действия с тяхно участие не индицират на наличен конфликт при осъществяване на правото им на защита чрез процесуалното представителство на упълномощения от М. и К. К. адвокат - В. Д. и не мотивират заключение за дерогиране на разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 5 НПК. Неоснователни са и визираните доводи за пороци в прокурорския акт, изразяващи се в отсъствие на изискуемата се от закона индивидуализация на обвинението досежно момента на довършване на инкриминираните деяния по чл. 255 и чл. 257 НПК, с реализация на вредоносния резултат. Обвинителният акт на Окръжна прокуратура, гр. Ш. отговаря на правните предписания на чл. 246 НПК и е съобразен с основните положения, визирани в ТР № 2/2002 г. на ВКС. Процесуалното действие - "повдигане на обвинението" е насочено към гарантиране правото на защита на обвиняемия в досъдебната фаза на наказателния процес, поради което и необходимите реквизити на съдържанието на изготвяния акт от органа, ръководещ досъдебното разследване са изчерпателно посочени в процесуалния закон, и същите се изразяват в необходимост от посочване престъплението, в което лицето се обвинява, със съответните фактически обективни признаци /време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване, предмет, пострадало лице, вредоносни последици/, и субективните им измерения в съзнанието на автора на посегателството; доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и приложимия наказателен закон, чрез визиране на правната квалификация. По настоящото наказателно дело, прокурорът е изпълнил тези си служебни задължения и повдигнал точно, ясно и достатъчно конкретизирано обвинение срещу М. К. и К. К. При излагане на фактологията в обстоятелствената част на акта на обвинителната власт, представителят на прокуратурата е описал извършената от подсъдимите лица дейност по предоставяне на заеми, за обезпечаването на които те сключвали договорни ипотеки върху недвижими имоти в своя полза. Визирано е и неправомерното поведение на подсъдимите, изразяващо се в неподаване на данъчни декларации по чл. 41 и чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) от М. К., чрез които същият избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери, респективно в потвърждаване на неистина и затаяване на истина в данъчни декларации с вх. № 203461/26.10.2000 г., № 27035922/12.04.2001 г., № 27030101008/15.01.2001 г. и неподаване на данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за времето 11.01.2001 г. до 15.04.2002 г., вследствие на което от подсъдимия К са укрити данъчни задължения в особено големи размери . В обсега на очертаните фактически положения са лимитирани границите на инкриминираните периоди, през които подсъдимите лица не са осъществили произтичащите от данъчното законодателство задължения за деклариране на дейност, облагаема с патентен данък, предпоставили предвидените в закона вредоносни последици. Изпълнителното деяние и общественоопасният резултат на престъпленията по чл. 255 и чл. 257 НК (отм.) се обективират чрез термина - избягване плащането на данъци в големи или особено големи размери, реализуемо по два начина - чрез неподаване на данъчна декларация, която се изисква по силата на закона и в определения от него срок, и чрез потвърждаване на неистина и затаяване на истина в подадена декларация. И при двете форми на осъществяване на престъпното посегателство същото е довършено, когато деецът избегне плащането на визираните данъчни задължения с настъпилите от това вреди, и релевантният момент е свързан с изтичане на предвидения краен срок за внасяне на дължимия данък. В конкретния казус той съвпада с посочения в прокурорския акт срок за подаване на данъчната декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) - 15 април на всяка следваща календарна година и удовлетворява предявените законови изисквания за индивидуализация на обвинението, чрез очертаване времевите параметри на инкриминираните престъпления с произтичащия от тях вредоносен резултат, последният от които правнозначим за довършването им Изложените съображения обуславят несъстоятелност на доводите в касационната жалба на подсъдимите М. К. и К. К. за недостатъци и непълноти в съдържанието на акта на Шуменска окръжна прокуратура, препятствуващи възможността да разберат същността и рамките на подигнатото срещу тях обвинение и довели до ограничаване на процесуалните им права. В пределите на инстанционната проверка касационният съд приема за основателни обаче словно-материализираните в касационните жалби на подсъдимите лица оплаквания за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, при прилагане на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, игнорирани от въззивния съдебен състав. По обвинителен акт срещу М. К. и К. К. за извършени престъпления по чл. 257, ал. 1, вр.чл. 255, ал. 1, вр. чл. 26 НК в Шуменски окръжен съд е образувано НОХД № 441/2006 г., в пределите на което проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК. В съответствие с обективираната воля на конституираните в наказателния процес страни, съдът с определение е одобрил изразеното от същите съгласие да не се извършва непосредствен разпит на свидетелите по делото, като при постановяване на присъдата се използува съдържанието на изготвените в досъдебното производство протоколи, след което за изясняване на обективната истина по делото са назначени и изготвени повторна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, допуснати и изслушани свидетелските показания на П. Д., Т. Д., С. Т., Н. П., Н. В. и О. Спасов, и приобщени писмени доказателствени материали. В хода на съдебното разследване при съблюдаване на процесуалните предписания на чл. 287 НПК е направено искане от прокурора за изменение на повдигнатото срещу подсъдимите обвинение досежно инкриминираните периоди и размера на дължимите данъчни задължения, предмет на престъпните посегателства, предпоставило незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство от първостепенния съд и връщане на делото на представителя на Шуменска ОП за прецизиране на обвинителната теза. При повторното внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимите лица, с предмет-осъществени от М. К. при условията на реална съвкупност престъпни деяния по чл. 255, ал. 1 НК и извършени множество престъпления по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1 НК от К. К., при грубо нарушение на установения в Глава двадесет и седма от НПК нормативен регламент, е проведена диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 НПК. Депозираните по новообразуваното НОХД № 160/2008 г., по описа на Шуменски ОС писмени молби от подсъдимите К., обективиращи желание за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, са предпоставили насрочване на предварително изслушване. В съдебно заседание на 25.06.2008 година в рамките на инициираната процедура подсъдимите лица са декларирали, че разбират последиците от предварителното изслушване и заявили, че поддържат дадените обяснения при досъдебното разследване, последните от които категорично сочещи на несъгласие с очертаната в обвинителния акт фактология /протоколи за разпит на М. К. от 27.02.2008 г. и на К. К. от 4.03.2008 г./ Направените волеизявления са съпроводени с изрични възражения спрямо повдигнатите обвинения, последвани от уточненията на подсъдимия К че "продавал на сергия в Созопол и си плащал патентния данък", несъвместими с изложените от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения. Независимо от изразената позиция на подсъдимите лица, безусловно обосноваваща липса на изискуемото се от закона признание на фактите по обвинението /последователно демонстрирана и в хода на последвалите съдебни прения и защитни речи на М. и К. К./, първостепенният съд без да изложи мотиви, обективиращи констатация за направено самопризнание и реализирана преценка за налични, събрани на досъдебното производство доказателствени материали, които го подкрепят - предпоставящи решението за съкратена процедура, е постановил определение по чл. 372, ал. 4 НПК и допуснал съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Съдебното производство е финализирало с осъдителна присъда, в съобразителната част на която Шуменски окръжен съд е приел за установени, изложените в обвинителния акт обстоятелства, като се позовал освен на приобщените в досъдебното разследване доказателства и на инкорпорираната при първоначалното разглеждане на делото доказателствена съвкупност. В обсега на последната са изготвените съдебно-счетоводни експертизи, определящи размера на данъчните задължения, предмет на описаните инкриминирани престъпления в обвинителния акт, които не са изслушани по предвидения в чл. 282 НПК процесуален ред. Това е недопустимо и сочи на постановен съдебен акт въз основа на ненадлежно събрана и проверена доказателствена маса. Незаконосъобразност на реализираната от контролираните съдебни инстанции процесуална дейност обосновава нормативната уредба, визираща същността и особеностите на съкратеното съдебно следствие по чл. 370 - 374 НПК, и установяваща предпоставките, реда и юридическите последици от неговото правоприлагане. Алтернативната форма на съдебно производство, регламентирана в чл. 371, т. 2 НПК е насочена към обслужване на обществения интерес, чрез ускоряване на наказателното производство, поради което и същата е съпроводена с компромисни поведенчески прояви на процесуалните участници, съобразени с нормативните предписания, и предопределените от последните, процесуалноправни и материалноправни ползи и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо своевременно осъждане и санкциониране на престъпни посегателства, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност. Подсъдимото лице получава по-леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора факти и да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствени средства, подкрепящи и оборващи обвинението пред съда. Особената процедура, очертана от разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2НПК предпоставя предварително изслушване, предхождащо съдебното следствие при първоначалното разглеждане на наказателното дело, като при констатирано признание от подсъдимия на изложените в обвинителния акт факти и преценка за налична обезпечаваща го доказателствена съвкупност, събрана и проверена при досъдебното разследване предоставя на съда в качеството му на субект, осъществяващ процесуално ръководство, правомощието да вземе решение за нейното правоприлагане. Конкретиката по настоящия казус сочи на несвоевременно проведена диференцирана процедура при хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК и обосновава липса на задължителните условия за приложението й. Шуменски окръжен съд не се е съобразил с особените правила на Глава двадесет и седма от процесуалния закон, изключващи възможността за съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК при повторното разглеждане на делото. Правните норми, уреждащи визираната форма на алтернативно съдебно производство съдържат императивни предписания, представляващи отклонение от стандартния модел на наказателния процес, с които решаващият орган е длъжен да се съобрази преди даване ход на съдебното следствие с прочитането на обвинителния акт, съответно в момент, предхождащ допускане на диференцирана процедура по чл. 371, т. 1 НПК. В пределите на реализираното съдебно следствие по общия ред и проведено такова по чл. 371, т. 1 НПК се събират допустимите, относими и необходими доказателства, обезпечаващи обвинителната и защитна тези, и внасящи яснота досежно интензитета на доказаност, при липса на изискуемото се от закона процесуално съдействие от подсъдимия, за което същият е премиран с по-благоприятни санкционни последици. Последващото правоприлагане на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК индицира на процесуална злоупотреба и противоречи на характера и целите на особеното производство, насочено към обезпечаване икономичност и бързина на съдебния процес. По аргумент за по-силното основание /per argumentum a fortiori/ вложената законодателна идея в съкратената процедура по чл. 371, т. 2 НПК е несъвместима с визираната процесуална ситуация при повторното разглеждане на делото и обосновава недопустимостта й в настоящия казус. Съдопроизводствените действия на първата инстанция, сочещи на приложение на особените правила на Глава двадесет и седма от процесуалния кодекс в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК са несъответни и на установените задължителни предпоставки, при които е предписано развитие на наказателния процес в съдебната фаза, при форма на съкратено съдебно следствие - признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимия, съпроводено със съгласие да не се събират доказателства за тях, и преценка на компетентния орган за налична подкрепяща го доказателствена съвкупност, приобщена при досъдебното разследване. При констатации на първостепенния съд, че словно - материализираното изявление на подсъдимото лице не отразява валидно формирана и действителна воля, индицира на липса на такова или на частично самопризнание; респективно ако след запознаване с доказателствените материали по делото същият е ориентиран към процесуална необходимост от разпити на свидетели, на вещи лица и е извел преценка, че за разкриване на обективната истина е нужно разглеждане на делото по общия ред, е неприемливо да се допуска предварително изслушване на страните и да се провежда съкратено съдебно следствие. В рамките на наказателен процес с участието на повече от един подсъдим, съответно при множество престъпления, описани в обвинителния акт, допълнително изискване е наличието на визираните условия за всички лица, конституирани в това процесуално качество и за всички инкриминирани престъпни посегателства. Приложението на нормите на Глава двадесет и седма от НПК, свързани със съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК за отделен подсъдим, когато останалите страни със същия процесуален статут не са съгласни с тази диференцирана процедура, или само за отделно престъпно деяние, очертано в обстоятелствената част на обвинителния акт обосновава необходимост от паралелното разглеждане на делото по общ и специален ред в едно съдебно производство. Това е несъвместимо с лимитираните нормативни предписания за тяхното организиране и финализиране, сочещи на различни процесуални действия в съдебен процес по общия ред и при съкратено съдебно следствие, и на различни изисквания към съдържанието на постановените присъди по чл. 305, ал. 3 и чл. 373, ал. 3 НПК. Подобен процесуален подход е несъответен и на водещата законодателна идея при въвеждането на диференцираната процедура - прилагането на визираните особени правила да обезпечат ускоряване на съдебния процес, неосъществимо при конкретните обстоятелства. /ТР 1/2008 г. на ОСНК/. Очертаните императивни процесуални предписания са дерогирани от Шуменски ОС и предпоставили незаконосъобразност на реализираната диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 НПК и на обявения съдебен акт. Провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, при отсъствие на изискуемите от закона условия, обуславя допуснато съществено процесуално нарушение. Изведеното заключение се аргументира с грубото погазване на принципите и основополагащите правни предписания в наказателния процес /чл.чл. 12, 13, 14, 18, 19 и 107 НПК/ при неправилно прилагане на правилата на особеното съдебно производство, довело до постановяване на присъда при липса на мотиви. Възприемайки фактите от обвинителния акт, без да се налице задължителните основания за това по чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 НПК органът, осъществяващ процесуално ръководство в съдебната фаза на наказателното производство ограничава правото на страните непосредствено и устно, при условията на състезателен процес да доказват и оспорват обвинението, да бъдат съпричастни при установяване на включените в предмета на доказване факти, и да участвуват при събирането и проверката на доказателствената маса. Логическа последица от това е обявяването на съдебен акт по чл. 373, ал. 3 НПК, несъдържащ анализ досежно съществуващите противоречия в доказателствата и словно обективирана оценка за тяхната процесуална годност и сила, поради предявените от законодателя занижени изисквания, и съответно носещ характеристиките на безмотивност /непълнота и липса на съображения/. Последното е от категорията на абсолютните нарушения на процесуалните правила, налагащо отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд, за ново разглеждане. Установените пороци в процесуалната дейност на първостепенния съд и постановената присъда не са преодолени от Варненски АС, чрез упражняване на правомощията, очертани в чл. 334, т. 1, вр.чл. 335, ал. 2 НПК и обусловили незаконосъобразност на въззивното решение. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че в пределите на възложената му компетентност, и предвид предоставените му процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимите М. К. и К. К. следва да отмени обжалвания съдебен акт на АС - Варна и потвърдената с него присъда от 26.06.2008 г. на Шуменски ОС, по НОХД № 160/2008 г., поради съществени процесуални нарушения, допуснати при провеждане на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция и довели до ограничаване на процесуални права в наказателния процес, като делото бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане по общия ред. Констатираните основания за отмяна на атакуваните съдебни актове, обосновават позицията на настоящия съдебен състав да не вземе отношение по съществото на направените доводи в депозираните касационни жалби по приложението на материалния закон и по релевантните за института на абсолютната давност възражения. Последните следва да бъдат съобразени и обсъдени от първостепенния съд при повторното разглеждане на делото - след обективно, пълно и всестранно съдебно разследване в съответствие с изискванията на НПК /събиране и проверка на доказателствата чрез предвидените процесуални способи и средства, с последваща обективна преценка на инкорпорираните по надлежния ред доказателствени материали/ и при съблюдаване на относимите към правнозначимата за повдигнатите обвинения фактология на инкриминираната дейност, актуална нормативна уредба и задължителна съдебна практика. /ТР 1/2009 на ОСНК на ВКС/. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение