Решение № 6472 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16519/2013 г.
ВАСПетчленен състав14.05.2014 г.докладчик Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.08.2013 г., постановено по адм. дело № 9031/2012 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА "Мобилтел" ЕАД, гр. София, "Българска телекомуникационна компания" АД, гр. София, Орбител" ЕАД, гр. София и "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София да заплатят на Комисия за регулиране на съобщенията, разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6472 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16519/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационни жалби на "Мобилтел" ЕАД, гр. София, "Българска телекомуникационна компания" АД, гр. София, Орбител" ЕАД, гр. София и "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София против решение от 26.08.2013 г., постановено по адм. дело № 9031/2012 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Оплакванията в касационните жалби са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, чрез процесуалните си представители оспорват касационните жалби и поддържат становище за правилност на оспореното решение. Ответникът "Близу Медиа Енд Броудбенд" ЕАД, гр. София, чрез процесуалния си представител не оспорва касационните жалба и поддържа становище за тяхната основателност. Ответникът "Източна Телекомуникационна компания" АД, гр. София е депозирал писмени възражения по касационните жалби със становище за тяхната неоснователност. Останалите ответници - "Вестител БГ" АД, гр. София, "Глобъл Комюникейшън Нет" АД, гр. София, "Голд Телеком България" АД, гр. София, "Интербилд" ООД, гр. Варна, "Интеруут България" ЕАД, гр. София, "Неском България" ЕАД, гр. София, "Нет Ис Сат" ООД, гр. София, "Нетфинити" ЕООД, гр. София, "Скат ТВ" ООД, гр. Бургас, "Телеком 1" ООД, гр. София, "Ай Ти Ди Нетуърк" АД, гр. Пловдив, Voxbone S. A/N. V и "Варна Нет" ООД, гр. Варна не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С оспореното решение са отхвърлени жалбите на Космо България Мобайл" ЕАД, "Българска телекомуникационна компания" АД, "Орбител" ЕАД и "Мобилтел" ЕАД (и като правоприемник на "Спектър Нет" АД) срещу решение № 1361 от 31.05.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. С решението № 1361 от 31.05.2012 г. КРС на основание чл. 30, т. 1- т. 4, чл. 40, ал. 1, чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 166, чл. 167, ал. 1 - ал. 3, чл. 168, чл. 169, чл. 170, чл. 173, чл. 174, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 9, чл. 174, ал. 2, чл. 220 от ЗЕС във връзка с Методика за условията и реда за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара и въз основа на извършения от Комисията анализ съгласно Приложение към настоящото решение, както и на основание чл. 35, ал. 6, т. 2 от ЗЕС във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК Комисията е: 1. Определила пазара на генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране, приемайки, че съответният продуктов пазар е пазарът на генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи, който включва мрежите на предприятия със значително въздействие върху пазара, сред които са и касаторите; 2. Oпределила е пазарът на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране, който се състои от двадесет самостоятелно обособени продуктови пазара, всеки от тях с географски обхват територията на Република България. Приела е, че на посочения по-горе съответен пазар по ефективна конкуренция поради наличие на предприятие със значително въздействие върху пазара. Като такива предприятия са определени "Българска телекомуникационна компания" АД за предприятие със значително въздействие върху пазара на едро на генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи, "Ай Ти Ди Нетуърк" АД, "Близу Медиа Енд Броудбенд" ЕАД, "Варна Нет" ООД, "Вестител БГ" АД, VOXBONE S. A./N. V, "Глобъл Комюникейшън Нет" АД, "Голд Телеком България" АД, "Източна телекомуникационна компания" АД, "Интербилд" ООД, "Интеруут България" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД, "Мобилтел" ЕАД, "Некском България" ЕАД, "Нет Ис Сат" ООД, "Нетфинити" ЕООД, "Орбител" ЕАД, "Скат ТВ" ООД, "Спектър Нет" ЕАД и "Телеком 1" ООД като предприятия със значително въздействие върху съответните пазари на едро на терминиране на повиквания в определено местоположение на собствените им обществени телефонни мрежи. С решението си КРС е наложила, продължила и изменила специфични задължения на "Българска телекомуникационна компания" АД като предприятие със значително въздействие върху пазара на генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи, както следва: 1. Задължение за достъп до и ползване на необходими мрежови елементи и съоръжения; 2. Задължение за прозрачност; 3. Задължение за равнопоставеност; 4. Задължение за изготвяне и публикуване на Типово предложение за взаимно свързване; 5. Разделно счетоводство и ценови ограничения, включително задължения за разходоориентираност; 6. Отмяна на наложени специфични задължения, както и налагане, продължаване и изменение на специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху пазара на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи. Отменено е наложеното с т. Х. 5.4.1. от Решение № 237 от 17.03.2009 г. задължение на "Българска телекомуникационна компания" АД за въвеждане на необходимите промени в действащата система за определяне на разходите с оглед измененото разделното счетоводство, в частта относно определяне на разходи за предоставяне на услугата "терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи", по мотивите, посочени в приложението към настоящото решение и са наложени на предприятията по т. VI и т. VIII задължения с оглед изменение на сключените договори за взаимно свързване. Изменените ценови условия съобразно наложените ценови ограничения по т. IX. 5.2.3., както и по т. Х. 5.2.3. и т. Х. 5.5. следва да се прилагат от 01.07.2012 г. Задължава предприятията да уведомяват незабавно комисията за предприетите действия по изменение на сключените договори за взаимно свързване. Като е проверил законосъобразността на оспореното решение на КРС съобразно основанията, посочени в чл. 146 от АПК, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и е в съответствие с целта на закона. Настоящият петчленен съдебен състав намира така постановеното решение за правилно. В касационните жалби се навеждат доводи, че при постановяване на решението си, тричленният състав на ВАС е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви относно спазването от страна на КРС на процедурата по чл. 151 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, при издаване на оспореното решение. Касационната инстанция счита това оплакване за неоснователно. По това оплакване първонистанционният съд е изложил подробни мотиви, с които е приел, че е спазена процедурата по чл. 151 от ЗЕС от страна на КРС при постановяване на решението си. В Глава девета - Пазари на електронни съобщителни мрежи услиги от ЗЕС е дадена регламентация на правомощията на КРС при определяне, анализ и оценка на съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, с цел осъществяване на дейността им в съответствие с общите принципи на конкурентното право, както и са предвидени критерии за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара, разписани в методика. Разпоредбата на чл. 151 от ЗЕС предвижда определени изисквания, които следва да бъдат спазени от регулаторния орган, при издаването на решение на КРС, като с ал. 1 на текста е предвидено правомощие Комисията периодично да анализира, определя и оценява пазарите на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и установява наличието или липсата на ефективна конкуренция, ал. 2 изисква проектът на решение на комисията, с което се определя съответния пазар, анализа и оценката дали е налице ефективна конкуренция, включително определянето на предприятие или предприятия със значително въздействие върху съответния пазар и специфичните задължения, които трябва да им бъдат наложени, продължени, изменени и/или отменени, да се предоставя при необходимост на Комисията за защита на конкуренцията за становище и да се публикува за обществено обсъждане на страницата на комисията в интернет за срок не по-кратък от 30 дни. Комисията за защита на конкуренцията се произнася в 30-дневен срок от получаване на проекта. В срок до 30 дни след изтичане на срока по ал. 2 комисията разглежда постъпилите становища и предложения и ги публикува на страницата си в интернет, с изключение на частите, представляващи търговска тайна, приетите предложения и тяхното отразяване в проекта, както и мотивите за неприетите предложения/ ал. 3/, а след приключване на процедурата по ал. 2 и 3 комисията съгласува проекта на решение по реда на чл. 42. От приложените по административната преписка писмени доказателства е установено, че процедурата по издаване на процесното решение на КРС, първоначално е открита с решение на комисията № 859 от 01.09.2011 г. С последващо решение № 1114/07.12.2011 г. Комисията е приела резултатите от общественото обсъждане и проект за решение за определяне на пазарите на генерирани повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи и на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи, като е взела решение проектът да се предостави за становище на комисията за защита на конкуренцията. В решението са изложени мотиви, в които са обсъдени постъпилите възражения и становища от общественото обсъждане. С решение № 142/26.01.2012 . КРС е приела резултатите от общественото обсъждане, проектът за решение и е изразила становище този проект да бъде изпратен на Европейската комисия, Органа на Европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите-членки на ЕС. Съобразно правомощията си по 42б, ал. 10 от ЗЕС, с решение № 233/20.02.2012 г. КРС е оттеглила проекта за решение, нотифициран до ЕК националните регулаторни органи на държавите членки и ОЕРЕС, по съображения, че някои от предложените текстове ще създадат възможност за противоречиво тълкуване и приложение на предложените специфични задължения. С решение от 01.03.2012 г. е открита процедура по обществено обсъждане на предложения нов проект за решение, публикуване на страницата на КРС в Интернет и изпращането му до КЗК за становище. След изтичане на 30 - дневния срок по чл. 151, ал. 2 от ЗЕС, с решение № 884/12.04.2012 г. КРС е приела резултатите от общественото обсъждане, проект за решение, съдържащ постъпилите становища и предложения и за изпращането му отново до ЕК и регулаторните органи на държавите-членки на ЕС. С тези процесуални действия административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 151 от ЗЕС, при спазване на предвидените в текста срокове. Що се касае до обстоятелството, кои предложения и становища са приети или отхвърлени, този въпрос е свързан със фактическите обстоятелства и съответствието им с приложимите правни норми, а не с административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното по-горе касационната инстанция намира за правилно решението на пъровинстанционния съд, като споделя и изложените от него мотиви досежно оплакването, че с откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка с нейно решение № 296 21.03.2011 г. с предмет "Разработване и прилагане на модели за определяне на разходите на електронни съобщителни услуги, предоставяни от фиксирана и мобилна мрежа, за нуждите на КРС, и анализ и оценка на разработен от КРС документ относно изисквания за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство и формите на регулаторните отчети на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги" и впоследствие и определяне на изпълнител на обществената поръчка с нейно решение № 746 от 11.08.2011 г., Комисията е предопределила налагането на задължение за разходоориентирани цени, определени по BULRIC модел, при положение, че първата процедура по обществено обсъждане е открита с нейно решение № 859 от 01.09.2011 г. Обосновани са изводите, че откриването и провеждането на обществената поръчка за разработване на модел BULRIC е подготовка на бъдещо решение на КРС, с което се налага задължение за прилагане на разходоориентирани цени по този модел. Прието е също така, че проведената процедура е доказателство за намерението на КРС да наложи това специфично задължение, което е било изразено още с първия проект на решение, поставен на обществено обсъждане с Решение № 858 от 01.09.2011 г. на КРС и че това е последователният регулаторен подход на КРС още от нейно Решение № 237/2009 г. за регулиране на пазарите на терминиране във фиксирани мрежи, с което принципно е взето решение за налагане на разходоориентирани цени, определени с модел BULRIC в съответствие с Препоръка 2009/З96/Е0 на ЕК. Второто оплакване в касационните жалби е за нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение на ВАС. В мотивите на решението на тричленния състав са изложени подробни мотиви относно изразените от жалбоподателите конкретни твърдяни нарушения, водещи до материална незаконосъобразност на оспореното решение на КРС. Мотивите на първоинстанционният съд изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни, като се отговори само на необсъдените доводи от първоинстанционния съд. Освен изложените вече съображения в оспореното решение, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, по следните съображения: Навеждат се доводи, че съдът незаконосъобразно е приел, че решението на КРС е в съответствие с изискванията на Препоръка 2009/396/ЕО, предвид обстоятелството, че тази препоръка се прилага единствено до услугата "терминиране", но няма приложение спрямо услугата "генериране"и не е прилагана в нито една друга европейска държава. За яснота следва да се посочи, че дефиниции на двете понятия са дадени в чл. 5 от Наредба № 1 за условията и реда за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване, като при осъществяване на взаимно свързване се предоставят следните мрежови услуги: 1. генериране - пренос на повикване, изходящо от крайна точка на мрежата на предприятието на викащия потребител през инфраструктурата на същото предприятие до точка на взаимно свързване, където повикването се прехвърля в мрежа на друго предприятие за транзит и/или терминиране; и 2. терминиране - пренос на входящо повикване от точката на взаимно свързване на предприятието на викания потребител до крайната точката в мрежата, където се намира виканият потребител; 3. транзит - пренос на трафик между две точки на взаимно свързване на собствената мрежа с други мрежи. При осъществяване на взаимно свързване предприятията предоставят като основни мрежови услуги най-малко услугите генериране и терминиране, като услугата транзит се предоставя като основна мрежова услуга само в определени случаи. С решението на КРС е определила пазари за: 1. генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи; 2. терминиране на повиквания в определено местоположение на обществени телефонни мрежи и 3. терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи в България. Същите елементи са разгледани и от Европейската комисия /ЕК/ при нотификацията на проекта за решение на КРС. По отношение на услугата "генериране на повиквания" в становището ЕК е приела, че използвания от КРС чист модел BU-LRIC за ценообразуването на генериране на повиквания във фиксирани мрежи води до намаляване на цените на повикванията в тези мрежи. Това намаляване обаче е обусловено от забавеното развитие на услугите CS-CPS в България, като намалените цени на повикванията не са в ущърб на конкуренцията, а напротив - това ще насърчи навлизането на пазара на дребно на нови оператори, предлагащи услугите "избор на оператор на всяко повикване" и "избор на оператор на абонаментна основа". ЕК е възприела мотивите на КРС по отношение на услугата "генериране на повиквания", отчитайки обстоятелството, че националните регулаторни органи използват различни методи за определяне на разходите за услугите генериране на повикване, както и е дала препоръка, че в съответствие с с чл. 7 от Рамковата директива националните органи са длъжни да допринасят за развитието на вътрешния си пазар, като си сътрудничат взаимо, с комисията и с ОЕРЕС по прозрачен начин. Следователно, ЕК е признала правото на България като държава - членка да определи цени съобразно развитието на пазара на съответните услуги и с цел стимулиране на конкуренцията. Освен това твърдението, че Препоръка на Комисията от 7 май 2009 г. относно подхода на регулиране на цените за терминиране на фиксирана и мобилна връзка на ЕС 2009/396/ЕО се прилага единствено до услугата "терминиране" и не може да бъде приложима спрямо услугата "генериране" е ирелевантно спрямо определянето на цената на услугата "генериране" от страна на КРС. Действително Препоръката регламентира само услугата "терминиране на гласови повиквания", като препоръчва на националните регулатори на държавите-членки да преодолеят съществуващата несъгласуваност в подхода си при регулиране на цените на тази услуга. За разлика от останалите източници на правото на Европейския съюз, препоръката няма правнообвързваща сила. Адресат на препоръките са държавите-членки, които, посредством този акт се поканват да възприемат определено поведение. Препоръка ЕС 2009/396/ЕО е по прилагането на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 7 май 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги /Рамкова директива/. Според чл. 288, § 3 от ДФЕС директивата обвързва всяка държава-членка, до която е адресирана, по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставя на националните власти свобода на преценката и избора на формите и средствата за неговото постигане. Директивата представлява субсидиарен правен инструмент и всяка държавата - неин адресат сама решава чрез какви правни средства следва се реализиране нейното изпълнение. България е използвала въвеждането й в националното ни законодателство със закон, като Директива 2002/21/ЕО е транспонирана в националното ни законодателство с § 207 от ПЗР на ЗЕС и изискванията й са въведени в сила от 29.11.2011 г. Налага се извода, че КРС при издаването на решението си, е спазила изискванията на Директивата, която има задължителен характер. По отношение на услугата "генериране" КРС е предприела друг подход, за който са изложени съображения по-горе и по отношение на който е изложила подробни и обосновани мотиви. Още повече, че по отношение на тази услуга не е налице Препоръка на Комисията. С оглед на това не е налице отклонение от общата регулаторна рамка. Не е налице твърдяната необоснованост на решението на тричленния състав, досежно тълкуването на разпоредбата на чл. 170, ал. 4 от ЗЕС, съгласно която задължението за ценови ограничения при определени видове достъп и/или взаимно свързване може да включва ограничаване нарастването на цените до предварително определен ценови праг, определяне на цени въз основа на сравнителен анализ между определените от предприятието цени и цените за същите услуги на сравними конкурентни пазари на други държави - членки на Европейския съюз, и/или определяне на план за постепенно намаляване на цените за определен период от време, след което нивото на цените трябва да достигне до предварително определено ниво. В тази връзка се твърди, че неправилно КРС е определила холандския пазар като сравним и определим. В тежест на жалбоподателя, който е спорил тези фактически обстоятелства /в случая БТК/ е било представянето на доказателства в подкрепа на твърденията си или искания във връзка със събирането на такива, включително и назначаването на експертиза. Съдът не е длъжен да събира доказателства, когато такива не са поискани от страните и не са били необходими за изясняване на факти по делото, както и с оглед обосноваване на правните изводи на съда. Представеното с касационната жалба на "БТК" АД решение № 2012 465 МСА& 2013 COM от 14.08.2013 г., постановено от Върховния съд на Република Ирландия също не би могло да промени правните изводи както на първонистанционния съд, така и на настоящата инстанция. На първо място същото не е задължително на националния съд, каквато задължителна сила имат решенията на Европейския съд по правата на човека, по отношение на държавата, която е била страна по делото, по силата на чл. 46 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. На второ място то касае друг национален пазар, за който не са налице данни по делото за сравнение с българския, а едно сравнение би изисквало доказателства, които не могат да бъдат събрани в касационното производство, предвид забраната в чл. 219, ал. 1 от АПК. Неснователни са и оплакванията за неправилно тълкуване от първоинстанционния съд на разпоредбите на чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 166, чл. 167, ал. 1 - ал. 3, чл. 168, чл. 169, чл. 170, чл. 173, чл. 174, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 9, чл. 174, ал. 2, чл. 220 от ЗЕС във връзка с Методика за условията и реда за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара, които представляват правни основания за издаването на оспореното решение КРС. Не може да бъде споделено оплакването за допуснати нарушения на процедурата по анализ и оценка на съответния пазар, регламентирана в чл. 151, ал. 1 от ЗЕС, доколкото обект на анализа са пазара и на повиквания от и в индивидуални обществени мрежи във фиксирано местоположение, съобразно европейската практика. Неоснователни, предвид приложените становища на регулаторния орган, са оплакванията за нарушения на чл. 41а, ал. 3, чл. 42, ал. 3 и чл. 43а от ЗЕС в хипотезата на коментар на ЕК по отношение на коментар или мярка. Обсъдени и обосновано отклонени са твърденията за липса на мотиви по въпроса за свързването с интернет протокол, както и за завеждане задължения в противоречие на чл. 175, ал. 2 от ЗЕС. Отчетена е липсата на връзка между задълженията за достъп и ценовите ограничения на дружествата. Неоснователни са твърденията за несъобразяване с принципите за прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност в ЗЕС, с оглед посочения оператор на най-развитата мрежа, който оповестява с типово предложение цени, въз основа на които алтернативните предприятия формират симетрични такива. Доводът за нарушения на чл. 170, ал. 1 и ал. 3 във връзка с § 1, т. 59 ДР ЗЕС за "разходоориентирани цени" не може да бъде споделен с оглед разпоредбата на § 13 от Преамбюла на Препоръка № 2009/396/ЕО за променливост на разходите в модел ДДР (дългосрочни допълнителни разходи). Правилно е възприета обосновката на КРС в т. 59 от Приложението за подход при избор на сравними пазари с цел ефективна ценова регулация с отчитане особеностите на държавата. Без основание са релевираните липса на компетентност на КРС за регулиране повиквания в мрежи на държави извън ЕС, както и за незаконосъобразност на определени еднакви цени на терминиране на трафик, независимо от произхода му, тъй като органът регулира услугата в рамките на мрежата на територията на РБ, от точка на взаимно свързване в България до абоната, без значение къде е генерирано повикването. Налице е и съответствие на оспореното решение с целта, формулирана в чл. 4 ЗЕС за насърчаване на инвестициите в инфраструктура и стимулиране на иновациите, в подкрепа на което са анализите на пазара на монополистите през 2009-2012 г., които свидетелстват за подобрение на конкурентната среда чрез изпълнение на специфични задължения и прилагане на ценови ограничения спрямо фиксираните оператори. В случая са съобразени възможностите за насърчаване инвестициите и ограничаване евентуалната пазарна деформация. Касационната инстанция счита, че с при издаването на оспореното решение на КРС не е допуснато нарушаване на Европейското или на националното право. Правилни и обосновано са изводите на тричленния състав, че с приемане на решение № 1362/31.05.2012 г. от КРС не са нарушени разпоредбите на чл. 170, ал. 3 и ал. 4 Закона за електронните съобщения (ЗЕС), както и нормите на чл. 4 и чл. 157, т. 1 и т. 2 от ЗЕС, предвид, предвид обостоятелството, че с решението са взети предвид направените от касаторите инвестиции, включително в мрежи от следващо поколение, при приемливо ниво на възвръщаемост на вложения капитал, като се отчитат и рисковете. Освен това намаляването на цената е постепенно към разходоориентираните цени, като са спазени принципите за пропорционалност и обоснованост в съответствие с целите на закона - развитие на конкуренцията и в интерес на потребителите. Пред настоящата инстанция не са представени нови относими доказателства, които да налагат промяна в изводите на тричленния състав на ВАС по съществото на спора. Предвид на изложеното, оспореното решение, като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на КРС за присъждане на разноски по делото, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на КРС 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав