Решение № 13545 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2009 г.

Решение № 13545 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница "Кулата", подадена чрез ст. юрк. Илиана Чепилова-Иванова, срещу решение № 1053 от 21.11.2008 г. по адм. дело № 5526/2008 г. на Административен съд- София град, I - во АО, 2 - ри състав, с което е отменено ППСПДВ № 50/16.08.2002 г. на началника на Митница Кулата. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени съображения, че неправилно е отменено обжалваното постановление, като е прието, че не са налице основания за ангажиране отговорността на АЕБТРИ. По съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ППСПДВ. Ответникът по касационната жалба - Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) - гр. София, в писмена защита изготвена от адв. Иван Крумов, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски по делото. Заинтересуваната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. При служебната проверка на решението настоящият касационен състав констатира недопустимостта му, в частта отменяща процесното ППСПДВ спрямо ЕТ "Бони - Боян Костадинов". В останалата част решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на АЕБТРИ - гр. София постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 50 от 16.08.2002 г. на началника на Митница "Кулата". За да постанови това решение съдът е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 211а от ЗМ компетентен орган да издаде ППС е началникът на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок митническо задължение, като в случая отправно митническо учреждение по смисъла на чл. 1, т. 10 от КТИР е Митница "Кулата", където е задействан режим транзит на необмитена стока, извършван под покритието на процесния ТИР карнет. Съдът е приел, че оспореното ППС съдържа реквизитите по чл. 211в, ал. 1 от ЗМ, с оглед на което е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока. Административният съд е констатирал, че процесното ППС е било оспорено по административен ред и в тази връзка е постановено Решение № А-153/01.07.2008 г., подписано от името на директора на РМД-София "със запетая". В с. з. на 23.10.2008 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че решението е подписано от зам. директора на РМД-София инцидентно, по силата на устна заповед, тъй като през този период са извършвани промени в състава на дирекцията. В тази връзка съдът е приел, че решението на горестоящия административен орган е издадено от некомпетентен административен орган, като се е позовал на разпоредбата на чл. 211и, ал. 1 от ЗМ и от друга страна на липсата на доказателства подписването от зам. директора да е станало при условията на заместване, тъй като липсват доказателства за отсъствие на титуляра. Тъй като Решение № А-153/01.07.2008 г. е потвърдително, спазени са сроковете за административно и съдебно обжалване, съдът е приел, че на оспорване подлежи първоначалният административен акт, т. е ППС № 50 от 16.08.2002 г., по законосъобразността на което се е произнесъл. Основното възражение на жалбоподателя е било, че е налице приключен без резерви ТИР карнет, тъй като съществуват митнически печат и подпис в графа 6 на волет 2 на процесния ТИР карнет, за което е представена пред административния орган служебна бележка № 257/13.08.1998 г. на Митница Аерогара София и перфориран отрязък на процесния ТИР карнет, носещ подпис и печат на същата митница. В конкретния случай основанието на митническите органи да приемат приключване с измама на ТИР карнет № 22455075 е писмо на Института за специална техника рег. № 609/29.04.1999 г., съгласно което при сравнение на графичните оригинали на митнически печат № 1134 с предоставените отпечатъци върху служебна бележка № 257/13.08.2008 г. и ТИР карнет 22455075, митническият печат не може категорично да бъде обявен като оригинал или дубликат. Въз основа на тази констатация според съда не може категорично да се приеме, процесният ТИР карнет е приключен със злоупотреба или измама, защото не е категорично доказано полагането на фалшив митнически печат. От друга страна от писмо на началника на Митница Аерогара София изх. № 5/25.08.1998 г. до началника на Митница Кулата съдът е установил, че в служебна бележка № 257/13.08.2008 г. относно ТИР карнет № 22455075 данните от вписания митнически манифест не съвпадат с данните от заведения манифест със същия номер в митница Аерогара София - манифест № 6753 е с дата 12.08.2008 г., стоката е пристигнала в страната с въздушен транспорт и подател на манифеста е "ТНТ Експрес уърлдуайт-България". С оглед тези констатации и съобразно задължителните указания, дадени в т. 2 и т. 3 от ТР № 3 от 2003 г. на ОСС на ВАС, АС е приел, че операция ТИР е приключена чрез злоупотреба или измама - стоката по процесния ТИР карнет не е представена, манифестирана и декларирана пред получаващото митническо учреждение. Вписаният в служебната бележка номер на митнически манифест № 6753/13.08.2008 г. отговаря на друг вид стока, манифестирана на друга дата, с друг подател и получател и друг вид транспорт. Посочено е, че в тежест на титуляра на карнета ТИР, респ. на гарантиращата асоциация е да докаже, че операция ТИР е приключила редовно, но в случая както в административното производство, така и в съдебното жалбоподателят не е ангажирал такива доказателства - напр. не е представил митнически манифест или митническо направление за същата стока. Представил е само редовно заверен отрязък от процесния ТИР карнет, но с оглед изложените по-горе съображения митническите органи са доказали, че същият е приключен със злоупотреба и измама. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя относно нарушение на чл. 8, т. 7 от КТИР, уреждащ задължителната поредност при събиране на митните сборове и такси, като съображенията му в тази насока са следните: От писмо на Началника на ТМУ Кулата изх. № 06-00-117622.02.2001 г. до превозвача като титуляр на ТИР карнета ЕТ "Георги Алексиев" съдът е установил, че ЕТ е поканен да заплати дължимото митническо задължение в размер на 31 200,13 лв., като писмото е получено лично от Георги Алексиев на 01.03.2001 г. Уведомително писмо до АЕБТРИ с копие до ЕТ "Георги Алексиев" изх. № 04-00-2761/13.05.1999 г. е връчено на ЕТ на 19.05.1999 г., което съдържа уведомление, че ТИР карнет № 22455075 е приключен с измама. В случая покана за доброволно плащане на митническото задължение е изпратена и до ЕТ "Бони - Боян Костадинов" (получена на 15.05.2001 г.). Съдът е приел, че с горепосочените действия по уведомяване на превозвача за наличието на приключен с измама ТИР карнет, както и покана за доброволно плащане, митническите органи не са изпълнили изискванията на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР за поредност при събиране на митни сборове и такси. В решението е посочено, че спрямо превозвача не са предприети конкретни действия по принудително изпълнение на възникналото митническо задължение - липсва издадено ППС спрямо него, както и всякакви доказателства за предприето принудително изпълнение, още повече, че същият е местно лице. По отношение на получателя на стоката ЕТ "Бони - Боян Костадинов" е издадено ППС № 50/16.08.2002 г., като същото е изпратено на АДВ с писмо на началника на Митница "Кулата" изх. № 0401-0073/06.03.2006 г., получено на 09.03.2006 г. Липсват обаче други данни, напр. притежават ли имущество пряко задължените лица-превозвач и получател на стоката. С оглед изложеното съдът е приел, че митническите органи не са доказали, че са направили всичко в рамките на възможното за събиране на митните сборове от превозвача и получателя на товара и в нарушение на чл. 8, т. 7 от КТИР са издали процесното постановление. В тази връзка АС е отменил като незаконосъобразно ППСПДВ № 50/16.08.2002 г. на началника на Митница Кулата. Обжалваното решение е частично недопустимо, за което обстоятелство касационната инстанция следи служебно по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК. С Постановление № 50 от16.08.2002 г. Началникът на митница "Кулата" е задължил ЕТ "Бони - Боян Костадинов" и АЕБТРИ да заплатят сумата в размер на 31 200, 13 лв., представляваща мито, акциз, ВТВ, ДДС и лихва от 11.08.1999 г. до момента на плащане на задължението. В първоинстанционното решение е посочено, че съдебното производство е образувано по жалба на АЕБТРИ, като от доказателствата по делото е видно, че едноличният търговец е реализирал правото си на обжалване по административен ред. Няма данни обаче административният акт да е обжалван от ЕТ "Бони - Боян Костадинов" по съдебен ред. Същевременно с диспозитива на съдебното решение е отменено изцяло процесното постановление, включително и в частта, задължаваща търговеца да заплати горепосочените суми. Поради това в посочената част решението на Административен съд - СОФИЯ град, I - во АО трябва да бъде обезсилено и да се прекрати производството по делото. В останалата част решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По делото не е имало спор от фактическа страна относно приетите за установени факти. Спорът по делото е правен и е относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на АЕБТРИ при установената фактическа обстановка. Отговорът, който е даден на този въпрос от първоинстанционния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР от 1975 г., (Конвенция ТИР), когато сумите, предвидени в ал. 1 и 2, станат изискуеми, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Съответно в ал. 1 и ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията е предвидено, че гарантиращата асоциация се задължава да заплати дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операцията ТИР, асоциацията отговаря съвместно и солидарно за изплащането на тези суми с лицата, които ги дължат и когато законите и разпоредбите на някоя договаряща страна не предвиждат заплащане на вносни или износни мита и такси в случаите, посочени в ал. 1, гарантиращата асоциация се задължава да заплати при същите условия сума, равна на вносните или износни мита и такси, заедно с евентуалните лихви за закъснение. Отговорността на гарантиращата асоциация не е обикновена солидарна отговорност по ЗЗД, а задължително предполага поредност при събиране на митните сборове. Предвид тези разпоредби правилно първоинстанционният съд е посочил, че независимо от предвидената солидарна отговорност, отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване на публичните вземания от пряко задължените лица. Именно поради наличието на това отрицателно условие в конкретния случай, незаконосъобразно е ангажирана отговорността на гарантиращата асоциация. В този смисъл са указанията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2003 г. на Върховния административен съд. От изложеното се налага извода, че не е било налице основание за ангажиране отговорността на гарантиращата асоциация и обжалваното ППСПДВ № 50 от 16.08.2002 г. е издадено в нарушение на изискването по чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР. Като е достигнал до същия извод и е отменил това постановление АС - София град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна в касационното производство - АЕБТРИ не се следват разноски по делото, тъй като липсват доказателства за направени такива. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,