Решение № 211 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г.

Решение № 211 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. от [населено място], кв. Д. за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 22466/2006 г. на Софийски районен съд, I г. о., 44 състав, потвърдено с решението по гр. д. № 326/2009 г. на Софийски градски съд, IV състав. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлен предявеният от К. И. Б. от [населено място] срещу Д. Т. Ж. [населено място] иск с пр. осн. чл. 73, ал. 1 ЗННД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД предявен като частичен в размер на 400 лв. от общ размер от 200 000 лв., претендирани като обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от неизпълнение на служебните задължения на ответника при заверяване на представените от Д. З. З. на 21.10.2003 г. документи, а именно: протокол от 3.12.2002 г., протокол от 18.02.2003 г. и решение № 17 на В. Молителят се позовава на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав. Ответникът по молбата Д. Т. Ж. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. счита, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните: Отмяна на влязло в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С молбата са представени множество писмени доказателства, които обаче нямат отношение към спора, който е бил предмет на разглеждане с влязлото в сила решение. С оглед на това не се налага обсъждането на това дали тези доказателства са нови, дали същите са били известни при неговото решаване и дали страната е могла да се снабди с тях своевременно. Същевременно в молбата не се съдържат никакви нови обстоятелства, които имат отношение, респ. значение за решаването на спора. Независимо, че като основание на молбата за отмяна молителят се позовава и на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е направена каквато и да е обосновка на включените в този законов текст хипотези. Молителят цитира НДОХ № 2268/2011 г. на СРС, 4-ти нак. състав, но няма данни и твърдения, че по това наказателно дело е установена неистинност на документ, показания на свидетел или на заключение на вещо лице, върху които е било основано решението или НДОХ да е имало за предмет престъпно действие на ответника по гр. д. № 22466/2006 г. или на неговия представител, на чл. на състава на съда, разгледал това дело или на връчител. С оглед на това, посочените от молителя основания за отмяна на влязлото в сила решение не са установени и молбата за отмяна е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд