Решение № 13150 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8195/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Здраве-Велинград" ЕООД, със съдебен адрес: бул. Съединение49, представлявано от управителя Т. Ушев, подадена против Решение 376 от 10.05.2021 г. по адм. д. 250/2020 г. на Административен съд- Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу против Писмена покана, изх. 13/29-02-63 от 13.01.2020 г. на директора на РЗОК- Пазарджик и е осъдена "Многопрофилна болница за активно лечение Здраве- Велинград" ЕООД да заплати на РЗОК-Пазарджик сумата от 700 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Според оспорващия грешката в периода на хоспитализация на пациента в ИЗ 4188/2019 г. е съществена и е довела до нарушаване правото му на защита в процеса, което не е споделено от първоинстанционния съд. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника адв. Ненчева, поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса- Пазарджик, при редовно призоваване, не излъчва процесуален пнредставител, но в писмен отговор оспорва изцяло касационната жалба, развивайки аргументи в подкрепа изводите на първоинстанционния съд, като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд- Пазарджик е потвърдил Писмена покана, изх. 13/29-02-63 от 13.01.2020 г. на директора на РЗОК- Пазарджик, с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, жалбоподателят "Многопрофилна болница за активно лечение Здраве- Велинград" ЕООД е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати сума в размер на общо 5 140 лева, получена по КП 219 Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем на сложност, посочен в Приложение 17а на НРД за МД за 2018 г. с оглед неизготвянето на фиш Клинико- рентгенологичен минимум, който е задължителна част от диагностично- лечебния алгоритъм и КП 56.1 Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни коренови синдроми при лица над 18 години в частта, определяща индикациите за хоспитализация по нея. Решението е правилно. Същото е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Установено е от фактическа страна, че между НЗОК и "Многопрофилна болница за активно лечение Здраве- Велинград" ЕООД е сключен Договор 13/РД-29-430/28.05.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Със заповед от 25.10.2019 г. на и.дл.директор на РЗОК - Пазарджик, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, чл.379, ал.1, ал.2, чл.381, ал.1 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2018 г., е разпоредено извършване на проверка на "МБАЛ Здраве- Велинград" ЕООД. В изпълнение на заповедта, на 29.10.2019 г., определените контрольори извършили проверката, резултатите от която описали в протокол, който бил връчен на управителя на същата дата. Били установени общо седем случая /по ИЗ 4188; 4094; 4220; 4169; 4240; 4150 и 3872/, при които не е била изпълнена задължителна част от изискванията на клиничната пътека, по която са били лекувани пациентите. На основание чл. 76а от ЗЗО, проверяващите съставили Протокол за неоснователно получени суми 117/13.11.2019 г., срещу което постъпило възражение, останало неуважено от директора на РЗОК- Пазарджик, който издал оспорената писмена покана. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че процесната писмена покана е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО. Не се възприема касаторовото възражение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила предвид посочена грешна начална дата в периода на хоспитализация на пациента в ИЗ 4188/2019, която според него е довела до нарушаване правото му на защита, тъй като нарушението е свързано с категорично установено неспазване на диагностично- лечебния алгоритъм на КП и при точно описание на фактите, свързани с това нарушение, както и при надлежно информиране на касатора, поради което тази техническа грешка се явява несъществен елемент от изпълнителното деяние. В изготвения протокол за резултатите от извършената проверка надлежно е посочено правното основание, въз основа на което следва да се възстановят заплатените суми по процесните клинични пътеки. Видно от доказателствата по делото, проверката е извършена от компетентни лица по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Изложените по отношение заключенията на вещите лица съображения по допуснатите експертизи са коректни и в унисон с останалия събран доказателствен материал, поради което изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. Разпоредбата на чл. 286, т.6, б.б и т.8 от НРД за МД за 2018 г. определя , че клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения: индикации за хоспитализация, диагностично- лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация. Липсващият документ- фиш за Клинико- рентгенологичен минимум съдържа данни при дихоспитализация на пациента, резултати на проведените диагностични и лечебни процедури, поради което неговото непредставяне безспорно съставлява нарушение и правилно е констатирано от проверяващите, тъй като с разпоредбата се вменява задължение за спазване на на всички императивни компоненти на диагностично- лечебния алгоритъм на клиничната пътека. Нарушението е и неопровергано по категоричен и безспорен начин от дружеството, поради което изводите на административния съд в това отношение са правилни. Правилен е изводът на съда и по отношение на индикациите за хоспитализация, част от КП 56.1, според които преди хоспитализация на пациентите следва да бъде проведено лечение в амбулаторни условия и да са изчерпани възможностите за провеждане на лечение в рамките на извънболничната помощ. Индикациите за хоспитализация на КП 56.1 включват вертеброгенни дискови и диск-артикулерни некоренчеви и коренчеви болкови синдроми, неповлияващи се от медикаментозното лечение, провеждано в амбулаторни условия и с поява на някой от следните симптоми/синдроми: интермитентни тазово-резервоарни нарушения; съмнение за развиващ се синдром на cauda equina; поява на отпадна сетивна или двигателна симптоматика; вертеброгенен синдром с възбудна или отпадна симптоматика. Диагностичното изясняване на недиагностицирани състояния и заболявания става след изчерпване на диагностичните възможности в специализираната извънболнична помощ, поради което следва да бъдат представени документи/ не е посочено точно какви/, че пациентът не се е повлиял от медикаментозното лечение в амбулаторни условия. Тези действия на касатора са ощетили НЗОК. В хипотезата на чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Предвид изложеното тезата, която развива касатора за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената по същество с него писмена покана, не може да бъде споделена. Отхвърляйки подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставки за издаване на писмената покана. Същата е произнесена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване и при правилно приложение на материалния закон. С оглед изхода на спора, неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, като такива следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касация в размер на 100 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед правната и фактическа сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,