Решение № 5872 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10481/2015 г.

Решение № 5872 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10481/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Десислава Тодорова Йованович от с. Ново Лески, община Хаджидимово, област Благоевград срещу решение № 7217 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 13321/2014 г. по описа на тричленен състав на Върховния административен съд - V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на оспореното решение на Министерския съвет, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав. Ответниците - Министерски съвет на Република България, министър на енергетиката и "Пирин кам" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Гоце Делчев, молят решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Ответниците Александър Георгиев Линдарев, Борис Иванов Алмишев, Димитър Борисов Кюпчев, Симеон Кръстев Стойков и Стефан Асенов Гюдженов, всички от с. Ново Лески, община Хаджидимово, област Благоевград, не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 7217 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 13321/2014 г., тричленният състав на Върховния административен съд - V отделение, е отхвърлил жалбата на Александър Георгиев Линдарев, Борис Иванов Алмишев, Димитър Борисов Кюпчев, Десислава Тодорова Йованович, Симеон Кръстев Стойков и Стефан Асенов Гюдженов, всички от с. Ново Лески, община Хаджидимово, област Благоевград против решение № 499 от 11.07.2014 г. на Министерския съвет. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След постановяване на определение № 4453 от 22.04.2015 г. по адм. д. № 4037/2015 г. по описа на ВАС, петчленен състав, решаващият тричленен състав е следвало да разясни изцяло спора от фактическа страна и да извърши проверка на оспорения административен акт при условията на чл. 168 АПК, което той не е сторил. По първоначалното дело се съдържат две решения за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда - решение № БД- 74-ПР/2010 от 17.12.2010 г. и решение № БД- 02-ПР/2011 от 11.01.2011 г. Първото решение е издадено от инж. Румен Иванов "за" директор на РИОСВ - гр. Благоевград, а второто - от Ангел Георгиев, директор на РИОСВ гр. Благоевград. Тези решения са изцяло противоположни относно необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Докато в първото решение е обоснована необходимостта от извършване на такава оценка, то във второто решение е прието, че оценка не е необходима. В решение № БД- 02-ПР/2011 от 11.01.2011 г., директорът на РИОВС - гр. Благоевград е посочил, че се произнася във връзка с постъпили възражения вх. № 12 от 04.01.2011 г. и вх. № 28 от 06.01.2011 г., без отразяване на подател и на основание чл. 91 АПК е отменил решение № БД- 74-ПР/2010 от 17.12.2010 г. По делото няма данни към кой момент е било съобщено на "Пирин кам" ООД решение № БД-74-ПР/2010 г. от 17.12.2010 г. и дали дружеството е обжалвало това решение в предвидения 14-дневен срок - 03.01.2011 г. е присъствен ден. Намиращият се на листове 6 и 7 от първоначалното дело архив, за първо уведомяване от 21.11.2010 г. е с друго предназначение и не съдържа такава информация. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, едновременно с уведомяването на компетентния орган по ал. 1 възложителят уведомява писмено кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство или кметства, а засегнатото население - чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Видно от съдържащите се на лист 105, 106 и 107 от първоначалното дело писмени доказателства, те не установяват обявяване на инвестиционното намерение на населението в с. Ново Лески, каквото е изискването на посочената наредба. От тези доказателства може да се направи извод, че уведомлението и обявата се отнасят само до община Хаджидимово (виж входящите номера). Действително в тях е посочено, че се изпраща и копие до кмета на с. Ново Лески, но уведомление и обява за това населено място по делото липсва. Действително в писмо изх. № 56 от 22.11.2010 г., кметът на с. Ново Лески заявява, че уведомлението за инвестиционното намерение е постъпило на 04.11.2010 г. и е заведено под вх. № 53, и на същата дата е поставено на информационното табло в кметството. Пред касационната инстанция Йованович е представила заверена извадка от входящия дневник на кметството, от който се установява, че на 04.11.2010 г. в кметството е постъпило писмо от "Пирин Кам" ООД, за инвестиционно намерение, но както бе посочено по-горе в тези мотиви, уведомление и обява за кметството липсват. Няма документирани дата на качване на тези документи на таблото в кметството и дата на свалянето им, което се установява с нарочен протокол. В тази връзка представеното по настоящето дело писмо от 09.12.2015 г. на кмета на община Хаджидимово без наличие на протоколи, не може да се възприеме като надеждно доказателствено средство. Казаното се отнася е до писмо изх. № 01-00-13 от 29.09.2014 г. на зам. министъра на околната среда и водите. Тези документи не са с доказателствено значение, тъй като представляват само твърдения на административни органи. При така наличните доказателства не може да бъде направен обоснован извод, че предложението за инвестиционно намерение е било надлежно съобщено на населението на с. Ново Лески, каквото е и твърдението на касаторката. Казаното се отнася и до оповестяването на Решение № БД- 02-ПР/2011 от 11.01.2011 г. на директора на РИОСВ - гр. Благоевград. Видно от съдържанието му, в него е посочено, че съобщаването на заинтересованите страни следва да се извърши по реда на АПК. Същото е обявено на интернет страницата на административния орган на 12.01.2011 г. От представената по настоящето дело от касаторката извадка от дневника на кметството в с. Ново Лески, се установява, че на 17.01.2011 г. е получено писмо от РИОСВ - гр. Благоевград, относно предложението на "Пирин кам" ООД, за регистриране на кариера, от което може да се направи извод за уведомяване на кметството. Но действащата към момента на издаване на решението разпоредба на чл. 8, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, в сила до 30.11.2012 г., изисква съответната община или общини, район или райони и кметство или кметства да поставят съобщение за получената информация по ал. 3, т. 3 в продължение на 14 дни на обществено достъпно място и на страницата си в интернет. По първоначалното дело липсват данни за оповестяване на цитираното решение по посочения начин. Няма констативни протоколи за датата на поставяне на съобщенията и датата на свалянето им в община Хаджидимово и Кметство - с. Ново Лески. На лист 92 и 93 от първоначалното дело е налице така именувана "протестна нота" от 02.05.2011 г. на инициативен комитет от с. Ново Лески до министъра на околната среда и водите, с копия до председателя на комисията по екология при Народното събрание и до областния управител на Благоевградска област, заведено в администрацията на последния на 04.05.2011 г. На лист 93 се съдържа искане на цитирания комитет до министъра на околната среда и водите от същата дата, с копие до областния управител на Благоевградска област, за предоставяне на всички документи относно концесия за добив на инертни материали - каменна кариера в землището на с. Ново Лески. По делото няма данни към кой момент нотата и искането са постъпили в министерството на околната среда и водите, чийто министър е компетентния орган да се произнесе по жалба срещу решение на директора на РИОСВ - гр. Благоевград, както и становище на този министър. С писмо изх. № 94-Б-29 от 25.07.2011 г., сезиран от областния управител, зам. министърът на икономиката, енергетиката и туризма, е уведомил инициативния комитет, че в 14-дневния срок за оспорване на решение № БД-02-ПР/2011 г., жалби не са постъпили. В тази връзка се съобразява, че при липсата на данни по делото за надлежно съобщаване на решение № БД-02-ПР/2011 г. на директора на РИОСВ - гр. Благоевград, на заинтересованото население не може да прави обоснован извод относно началния и крайния срок за оспорване на този административен акт. Дори в представеното от касаторката писмо изх. № 01-00-13 от 29.09.2014 г. на зам. министър на околната среда и водите, където е обсъдена цялата процедура по уведомяването, дори няма твърдение за спазване на изискването на чл. 8, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, в сила до 30.11.2012 г. В него е посочено, че РИОСВ - гр. Благоевград, е обявила решението чрез съобщение в продължение на 14 дни на обществено достъпно място в сградата, че е бил съставен констативен протокол от 13.01.2011 г. и че с писмо изх. № 12-2 от 11.01.2011 г. инспекцията е уведомила за взетото решение община Хаджидимово и кметство с. Ново Лески. Цитираният констативен протокол не се съдържа по делото, а към 13.01.2011 г. може да извършва документиране само поставяне на съобщението, а не и датата на снемането му, тъй като към този момент 14-дневният срок за оповестяване не е бил изтекъл. Никъде в административната преписка, представена по първоначалното дело няма категорични данни за датата на влизане в сила на решение № БД-02-ПР/2011 г. на директора на РИОСВ. Съгласно чл. 152, ал. 2 АПК, в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица, органът изпраща жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда. С писмо вх. № 14878 от 28.08.2014 г., Министерският съвет е изпратил заверено копие от административната преписка до Върховния административен съд. В съдебното заседание, състояло се на 03.06.2015 г. процесуалният представител на министъра на енергетиката е посочил, че цялата административна преписка се намира в това министерство и в определен от съда срок може да я представи. Освен това изрично е заявил, че са налице и други доказателства, които не се съдържат към представената от Министерския съвет преписка. Процесуалният представител на Министерския съвет е заявил, че документацията не се съдържа при представлявания от него административен орган и ако е необходимо представянето на цялата преписка, то тя се съдържа в посоченото министерство. В нарушение на 152, ал. 4 АПК, съдът не е изискал цялата административна преписка и е дал ход по съществото на спора. Съгласно цитираният текст, ако органът не изпълни задълженията си по ал. 2, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста. В мотивите към съдебното решение е прието, че решение № БД-02-ПР/2011 г. на директора на РИОСВ е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано и че косвен контрол в настоящето съдебно производство върху този влязъл в сила административен акт е недопустим. Последното съждение по принцип е правилно, при условие, че по делото са били налице надеждни доказателства относно датата, на която заинтересованото население е било надлежно уведомено за постановяване на решението на директора на РИОСВ, както и такива относно влизането му в сила, каквито не са били налице. В тази връзка съдът не е съобразил също така, че в доклада на министъра на икономиката и енергетиката се съдържат противоречиви становища на министерството на околната среда и водите -стр. 4 и 5 от доклада, лист 55 от първоначалното дело, като в него не е посочен номера на писмото или друг акт, с който това министерство е коригирало, по мнение на вносителя, грешка за определяне на взаимното разположение на защитените зони. Такова писмо липсва и по административната преписка. В доклада се сочи, че с решение № БД-02-ПР/2011 г. на директора на РИОСВ е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда, че засегнатото население е уведомено и не са постъпили възражения срещу реализацията на инвестиционното предложение, без да са обсъдени възраженията срещу решение № БД-02-ПР/2011 г. и съответно да са изложени мотиви относно влизането му в сила. Неразделна част от този доклад са проекта за решение, проект за концесионен договор, одобрена финансова обосновка, справка за становища по реда на чл. 32УПМСНА и протестни писма от жители на с. Ново Лески, приложени към становището на областния управител на област Благоевград, отговори на протестни писма от МИЕТ и др. От протокола на заседанието на Министерския съвет, състояло се на 09.07.2014 г. е видно, че е приет проекта за решение, предложен от министъра на икономиката и енергетиката. Така представения протокол не съдържа разисквания относно протестните писма. Предвид изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъобразяване с нормите на чл. 4, ал. 2 и чл. 8, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, в сила до 30.11.2012 г. и се явява необосновано. При преценка на приложението на хипотезите на чл. 222 АПК, се съобразява, че делото е отлагано неколкократно и въпреки това административната преписка не е представена в цялост. Съдът не дава указания на страните в хода на това производство, но пред ответниците - Министерски съвет и министър на енергетиката, чиито процесуални представители са участвали в съдебните заседания, не е съществувала пречка да представят административната преписка в цялост. Действително разпоредбата на чл. 220 АПК, съдържа забрана за нови за фактически установявания в касационното производство. Но тричленният състав е приел, макар и необосновано, че решение № БД-02-ПР/2011 г. на директора на РИОСВ е влязъл в сила административен акт, което се оспорва от касаторката, а съгласно чл. 219, ал 1 АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Като краен резултат и съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. След като такива доказателства не са били представени пред тричленния състав, така и пред касационната инстанция, то се приема, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно без Министерският съвет да се убедил в законосъобразността на проведената процедура по предоставяне на концесия. В решението на тричленният състав изрично е посочено, че на базата на влязлото в сила, необжалваемо решение по ОВОС, министърът на икономиката, енергетиката и туризма е извършил регистрацията на търговското откритие и е издал на "Пирин кам" ООД удостоверение № 0431 от 26.04.2011 г., което дава на титуляра в границите на обявеното търговско откритие да бъде определен пряко за концесионер на строителни материали при условията на чл. 29 ЗПБ. При наличните по първоначалното дело доказателства или по-точно казано липсата на такива относно посочените в настоящите мотиви факти и обстоятелства, този извод също се явява необоснован. Текстовете на чл. 4, ал. 2 и чл. 8, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, в сила до 30.11.2012 г. определят специален ред за уведомяване на заинтересованото население. Неспазването им съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не е било съобразено, както от издателя на административния акт, така и от тричленния състав на Върховния административен съд. В т. 6. 1 от Решение № 499 от 11.07.2014 г. на Министерския съвет изрично е посочено, че добивът на подземното богатство по т. 1 се осъществява след съгласуване от министъра на икономиката и енергетиката на проектите и плановете по т. 7.2.3, изготвени въз основа на решение за въздействието върху околната среда № БД-02-ПР/2011 на РИОСВ - Благоевград. Следователно преди издаване на решение № 499 от 11.07.2014 г., административният орган е следвало да се убеди, че това решение е влязъл в сила административен акт, което не е сторено. Наличните по първоначалното дело доказателства са тези, с които Министерският съвет е разполагал при вземането на решението си и те не установяват това обстоятелство. По изложените съображения се приема, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно разпоредбата на чл. 35 АПК. Според този текст, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Ето защо, както решението на тричленния състав, така и постановения административен акт следва да бъдат отменени, а административната преписка - върната на Министерския съвет за ново разглеждане за изясняване на фактите и обстоятелствата, посочени в настоящето решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - втора колегия,