Решение № 7260 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 946/2016 г.

Решение № 7260 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 946/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 175 от АПК. Образувано е по молба, подадена от юрисконсулт Панова - процесуален представител на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с която моли да бъде поправена очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на Решение № 4096/08.04.2016 г., постановено по административно дело № 946/2016 г. по описа на Върховния административен съд, в частта, с която се отменя ревизионния акт относно допълнително определена дължима сума за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 182 639,79 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 51 173,31 лева. Твърди се, че с посочения диспозитив не се отменя декларирания, но невнесен корпоративен данък, лихвите за закъснение и лихвите за ненаправени авансови вноски, поради което се иска поправка на решението в този смисъл. Молбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, участвала в съдебното производство по делото. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението, чиято поправка се иска е отменено Решение № 2397/27.11.2015 г., постановено по административно дело № 2317/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е отменен Ревизионен акт № 16251100498/20.03.2012 г., поправен с Ревизионен акт № 1200852/24.04.2012 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдени с Решение № 690/15.06.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 745 897,56 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 187 822,52 лева и допълнително определена дължима сума за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 182 639,79 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 51 173,31 лева. Сумите за дължим корпоративен данък и лихви, установени с ревизионния акт съответстват на сумите, посочени в съдебното решение. В мотивите на решението, ревизионният акт в обжалваната му част по ЗКПО е приет за незаконосъобразен, с оглед установените по делото факти. При така формираната воля на съда, не се установява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК. За да се приеме, че има такава грешка следва да е налице несъответствие между волята на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението, което несъответствие да се дължи на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Чрез производството по реда на чл. 175 от АПК е недопустимо да се подменя волята на съда и постановения правен резултат, тъй като противното би означавало да се пререши спора, а в случая се цели именно това. Предвид изложените мотиви, искането за поправка на съдебното решение, отправено от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив чрез процесуалния му представител, следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,