Решение № 6512 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2009 г.

Решение № 6512 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 233 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Венцислав Пеев Пърлев от София против заповед № К-3695 от 25.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание " уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение административнопроизводствените правила и материалния закон. Конкретните му възражения са за това, че преди налагане на наказанието не е изслушан и не са взети писмени обяснения лично от наказващия орган; оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й; административният орган не е направил необходимото за изясняване на фактите и обстоятелствата имащи значение за издаването на оспорения акт. Моли за отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на оспорения индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Със Заповед рег. № К-491/3.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор II-степен Венцислав Пеев Пърлев, разузнавач VI-та степен в група "Криминална полиция" на ПУ "Средец" при Първо РУ на СДВР, категория Г, определена е комисия за дисциплинарно разследващ орган. Производството е образувано за това, че във връзка с постъпили предварителни данни- за времето от 25.12.2007 и 19.02.2008 г. до настоящия момент, при работа по възложени му преписки- Пърлев е използвал и не е приобщил към материалите по досъдебните производства- инкриминирани вещи- два мобилни телефонни апарати. С протокол от 10.02.2009 г., съставен от комисията за дисциплинарно разследващия орган- Пърлев е запознат срещу подпис със заповедта, разяснени са му правата на участие в дисциплинарното производство; на същият ден му е отправена и писмена покана за даване на писмени обяснения; а на 20.02.2009 г. е съставен и протокол за приемане на обясненията му и представени с тях доказателства. За резултата от разследването е било изготвена обобщена справка № 4504 от 1.04.2009 г., съобщена срещу подпис на служителя, за което той, в съответствие с нормата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР е положил личния си подпис. В протокол от 31.03.2009 г.- Пърлев саморъчно е отразил, че има възражения по справката, като същите ще предостави в "законоустановения срок - до 2.04.2009 г.. В три дневния срок по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР допълнителни обяснения и възражения не са направени, за което е съставен протокол № 4912/7.04.2009 г. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище до министъра на вътрешните работи № 4914 от 7.04.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В заповедта си от 25.05.2009 г., въз основа на установените в рамките на производството данни, министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия е приел, че с действията си жалбоподателя е извършил тежко дисциплинарно нарушение, осъществил е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил задължителното при направената квалификация дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта писмени и гласни доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Правилата на дисциплинарното производство са спазени, като не са налице твърдените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила по издаването й. Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че липсва заповед за образуване на дисциплинарно производство от компетентния за това орган- министъра, а такова е от почнало въз основа на заповед на началника на 01. РУ на СДВР-който не е дисциплинарно наказващ орган. Посочено бе- дисциплинарното производство е образувано именно със заповед на министъра № К-491/3.02.2009 г., с която Пърлев е запознат. Несъстоятелно е твърдението и, че е нарушен императива на чл. 225 ЗМВР- и наказанието е наложено извън сочените там преклузивни срокове. Пърлев е санкциониран за нарушение, което продължава във времето от 19.02.2008 г. и към момента на започване на дисциплинарното производство. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, т. е. е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Доколкото нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко, предвид обстоятелството, че действията съставляват и деяние с определена степен на обществена опасност и са били основание за започнало административно-наказателно производство, следва да се приеме, че то уронва престижа на службата. Ето защо съдът счита, че квалификацията на нарушението и определяне на съответстващото му наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност, са правилни. Защитната теза на Пърлев е, че не ползвал сочените инкриминирани вещи- два броя мобилни телефонни апарати- "Нокия" - 6 300 и "Нокия"6288- същите са се намирали в служебната му каса, неправомерен достъп до която са имали и други лица. Тази теза се опровергава от намиращата се в административната преписка разпечатка от "Мобилтел", ЕАД- с изх. № 2162/11.02.2009 г. на проведени разговори с единият от инкриминираните телефонни апарати- с IMEL- 353226016053443 - за периода от 11.02.2008 г. до 11.02.2009 г., са провеждани разговори с поставени в него СИМ карти и телефонни номера, записани на името на Венцислав Пеев Пърлев. Приложено е и експертно мнение за абревиатурата IMEL-представляваща уникален код от 15 цифри, чиято промяна е възможна единствено със специализиран софтуер/за по стари/модели или с подмяна на чип от апарата. При тези факти, правилен е извода, че Пърлев е извършил нарушението- възползвайки се от правомощията и служебното си положение- неправомерно е използвал мобилни апарати. Министърът е възприел направеното предложение, като с оглед компетентността, предоставена му по чл. 228, т. 1 ЗМВР е издал процесната заповед. Неоснователни са релевираните от жалбоподателя оплаквания относно наличието на допуснати при издаване на обжалваната заповед, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по изложените съображения съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е и мотивирана, вкл. със съпътстващи в административната преписка документи. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,