Решение № 7316 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14683/2017 г.

Решение № 7316 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14683/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Ч., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 6170 от 31.10.2017 г., постановено по административно дело № 3439/2017 г. от Административен съд София-град, с което отхвърлена жалбата му против заповед за задържане по реда на чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи(ЗМВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което отмени оспорената от него заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при Първо Районно управление - Столична дирекция на вътрешните работи (I - РУ - СДВР), чрез процесуален представител оспорва жалбата в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. Разгледано по също същото е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. В хода на съдебното производство са събрани необходимите доказателства, въз основа на които съдът е извел правилни и обосновани изводи. Неоснователни са наведените доводи за неправилност на изводите на съда за постановяване на акт в съответствие с материалния закон. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед рег. № 225 р-430/22.03.2017 г. полицейски орган от I – РУ - СДВР постановява задържане за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на Б. Ч., поради това, че същият е заподозрян в извършване на кражба от магазин 218 Б, престъпление по чл. 194, ал. 3 от наказателния кодекс (НК) – наличие на данни за кражба в магазин "Кауфланд", Ч. минал касова зона без да заплати 2. 03 лева за: банани - 0. 234 гр. х 2. 79=0. 65 лева; бадеми - 0. 075 гр. х 17. 99=1. 34 лева; ябълки червени - 0. 052 гр. х 1. 19=0. 04 лева. По делото са приложени и касова бележка за сумата от 20. 39 лева, издадена от магазин "Кауфланд" на 22.03.2017 г., 18. 05 часа, както и шест броя етикети на закупена стока. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена при спазване на изискванията на нейната форма - същата съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, която норма е приложима в случая при липсата на специални изисквания за форма по ЗМВР и изложени в допълнителен акт мотиви. От приложеното по делото заверено копие на процесната заповед е видно часът на задържане "19. 10 ч. ". Във връчения на жалбоподателя екземпляр от заповедта, приложен към жалбата, не е вписан час на задържане, това обстоятелство само по себе си не може да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт. Екземплярът, в който е вписан час на задържане е подписан лично от задържаното лице /л. 11/. Заповедите, постановени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са актове, за постановяването на които е достатъчно да има данни за извършено престъпление. Както неведнъж ВАС е посочвал в постоянната си практика не е необходимо от тези данни да имат характера на посочените в разпоредбата на чл. 207, ал. 1 НПК. Освен това законодателят не е предвидил и формата, в която органът е получил тези данни, при което отразяването им в писмен документ не е условие, поставено от закона за установяване на тяхното наличие и узнаване от органа. Без значение е и дали след задържането срещу лицето е образувано досъдебно производство или не, което следва логиката на законодателя, че в случая е достатъчно да са налице данни за престъпление, но не и достатъчно такива, необходими за образуването на досъдебно производство. Това следва и от характера на акта, който по съществото са принудителна административна марка, която се налага за целите посочени в разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания – преустановяване на закононарушение или предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. Предоставената от ЗМВР възможност за задържане на лица за случая е упражнена законосъобразно и разумно, в съответствие с принципа за съразмерност, по смисъла на чл. 6 от АПК. Спазени са изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като свободата на жалбоподателя е ограничена временно на основание, предвидено в закона. Към момента на издаване на оспорваната заповед ответникът е разполагал с материално- правно основание да задържи за срок до 24 часа Б. Ч. във връзка със сигнал за кражба в магазин. Изложените мотиви дават основание да се приеме с оглед нормата на чл. 169 от АПК, че полицейският орган е упражнил предоставената му от закона оперативна самостоятелност законосъобразно. Не са налице твърдените основания за отмяна на заповедта. Решението е обосновано – съдът след изясняване на спора постановява акта си, като изводите му за липсата на основания за неговата отмяна са базирани на събраните по делото доказателства, които са обсъдени подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото направеното искане за присъждане на деловодни разноски на касатора на следва да бъде разглеждано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение