Решение № 445 от 2.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2008 г.

Решение № 445 от 2.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на А. на Министерския съвет (АМС) против решение от 4.01.2008 г. по гр. дело № 531/2007 г. на Софийски градски съд. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба Ф. "Е" - София не изразява становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение от 10.11.2006 г. по гр. дело № 11536/2006 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и да постанови въззивното си решение, с което ги е уважил, въззивният съд е изложил по-различни правни изводи за тяхната основателност и доказаност. Констатирано е по делото, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, съгласно договор за изработка от 14.12.2005 г. и възложителят АМС се е задължила да заплати възнаграждение, в размер на 16200 лева за престацията, възложена на изпълнителя. Авансовото плащане не е спорно по делото защото по него е констатирано и изпълнение. Съдът е приел, че окончателното плащане по договора, съгласно т. 10.2 ще бъде изпълнено при наличието на определените в договора предпоставки, а именно от изпълнителя да бъде представен Окончателен отчет с приложена фактура, който да бъде одобрен, като за това се представи протокол, отписан от директора на Д. "Е". Възражението на възложителя, изразяващо се в забавеното отчитане от страна на изпълнителя по договора, довело до невъзможност да изплати дължимото се обезщетение, поради връщане на целевите средства по бюджетна линия, по която е бил сключен договорът за календарната 2005 г. и невъзможността да бъдат запазени в следващата 2006 г. е обсъдено от въззивния съд, като неоснователно. В подкрепа на становището си решаващият съд се е позовал на разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, според който обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението си не води до отпадане, или освобождаването му от отговорност. Подробно и аргументирано съдът е обсъдил всички клаузи в договора за изработка и е обосновал извод за отсъствие на фиксиран краен срок, уговорен от страните, за приемане на отчета и извършване на плащането по договора за проекта и въз основа на това е ангажирал отговорността на възложителя, относно уговореното и възнаграждение, както и е определил размер на неустойката, а именно 15 % от цялата стойност на възнаграждението по договора, съгласно т. 14 от същия, според която неустойката е в размер на 0.5 % на ден, но повече от 15 %. Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, изводите на съда са постановени, въз основа на изяснена фактическа обстановка и в отсъствие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова не се налага отмяната му. Касационният довод за неприложимост на правната норма на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, когато се касае за целеви средства е неоснователен. Правната норма неправи разграничение на длъжниците, с оглед на средствата, с които разполагат а е общата норма, регламентираща задължението на длъжника, без оглед на конкретни качества - юридическо лице, включително и това на бюджетна издръжка, или физическо лице. Неоснователен е и касационният довод за неправилно приложение на процесуалната норма на чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), защото обсъждайки чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и правния интерес на спора, касационният съд констатира, че присъденият размер адвокатско възнаграждение, който е 500 лева, е съобразен с чл. 36 от ЗА и не се налага присъждане на по-нисък размер, съгласно чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.). Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о.