Решение № 151 от 26.4.2023 г. на ВКС по н.д. № 20228002200981/2022 г.

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Х. С. срещу решение на Софийски апелативен съд № 311 от 31.10.22 г, по ВНОХД № 696/22, с което е потвърдена присъда на Кюстендилски окръжен съд № 10 от 4.05.2022 г, по НОХД № 103/22, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 20.04.2021 г, на ГКПП, Гюешево, на влизане в Република България от Република Северна Македония, е пренесъл през границата на страната без надлежно разрешение 68 броя пакети, съдържащи високорисково наркотично вещество марихуана, с активно действащ компонент тетрахидроканабинол, с общо тегло 16 998 кг, на стойност 67 992 лв, с оглед на което и на основание чл. 242, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. 58 а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и 2 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 20.04.2021 г, и глоба, в размер на 50 000 лв, като предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, както и е отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на подсъдимия, с което е осъществена контрабандата на наркотичното вещество. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като при неговата индивидуализация неправилно е взето предвид административно нарушение, за което деецът е санкциониран преди извършване на инкриминираното деяние. Изтъква се, че не е съобразено влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, добросъвестното му процесуално поведение, съдействието му за разкриване на обективната истина, изявлението му, че не е знаел какво е естеството на превозвания товар. Сочи се, че не е отдадено дължимото значение на смекчаващите обстоятелства: чисто съдебно минало, трудова ангажираност, семейно положение и семейни задължения, тежко здравословно състояние, признание на вината. С жалбата се прави искане за произнасяне на настоящата инстанция в насока смекчаване на наложеното наказание и приложение на чл. 66 НК. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият жалбоподател не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните на досъдебната фаза. Сред кръга от факти по обвинителния акт е този, че на инкриминираната дата деецът е превозил наркотично вещество марихуана, с общо нетно тегло 16 998 кг. Процесуалният закон не допуска оттегляне на признанието на фактите нито пред първата инстанция, нито пред контролните инстанции, тоест, не е допустимо подсъдимият да прави изявления, които са несъвместими с признатите от него факти. Ето защо, твърдението му, че не е знаел какво съдържа товара, укрит в автомобила, не може да бъде ценено, респективно, не би могло да има значение за справедливостта на наказанието. На следващо място, за извършеното престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от десет до петнадесет години и глоба от 100 000 лв до 200 000 лв. Съдът от първата инстанция е приел, че са налице условията на чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е определил наказанието значително под минимума на санкцията, а именно: три години „лишаване от свобода“ и глоба от 50 000 лв. За да бъде приложена посочената хипотеза, е отдадено приоритетно значение на ниската степен на обществена опасност на дееца, изводима от неговото необременено съдебно минало и проявеното съжаление за стореното. Производството пред въззивната инстанция е протекло само по жалба на подсъдимия. Съставът на САС е отбелязал в решението си, че подсъдимият е бил санкциониран по административен ред за контрабанда на стоки / бутилки алкохол / при предходно преминаване през границите на страната. Възражението на защитата, че въззивният съд неправилно е отчел посоченото обстоятелство, не може да бъде споделено, тъй като съдът е разполагал с правомощие да отчете предходно нарушение на правилата за деклариране на превозван товар като факт, влияещ негативно на характеристичните данни на извършителя. Законосъобразно е становището, че липсва основание да се цени признанието на фактите като смекчаващо обстоятелство. На досъдебната фаза не е депозирано самопризнание, а обвиняемият е заявил, че не му е било известно какво е съдържал превозвания товар. При тази хипотеза, признанието на фактите по чл. 371, т. 2 НПК е предпоставка за приложението на Гл. 27 НПК, в която хипотеза не може да се цени като самостоятелно смекчаващо обстоятелство. Съдът е съобразил данните за здравословното състояние на подсъдимия, изводими от приложената по делото медицинска документация, сред обстоятелствата, имащи значение за приложението но чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК. В същата насока са отчетени и другите данни за личността на дееца, свързани с неговия семеен статус и трудова ангажираност. Обстоятелството, че деецът е имал добро процесуално поведение не може да се цени като смекчаващо обстоятелство, тъй като участието му в процесуалните действия е в изпълнение на неговите задължения, произтичащи от нормите на НПК. Що се отнася до оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, това обстоятелство се включва в признанието на фактите по чл. 371, т. 2 НПК, поради което няма характер на самостоятелно смекчаващо обстоятелство. Правилно е становището на съда, че не може да бъде игнорирана завишената степен на обществена опасност на деянието, особено като се има предвид голямото количество наркотично вещество, предмет на престъплението. Изложеното има отношение към преценката за справедливостта на наказанието и относно предпоставките на чл. 66 НК. Верен е изводът, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като само по този начин биха се постигнали в пълнота целите по чл. 36 НК. Настоящата инстанция счита, че при евентуално по-нататъшно смекчаване на наказанието „лишаване от свобода“ и отлагане на изтърпяването му, по реда на чл. 66 НК, би се стигнало до проява прекалено снизхождение, което е в разрез с критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Ето защо, искането за смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя е неоснователно и не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъдат оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,