Решение № 6886 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14295/2008 г.

Решение № 6886 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14295/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК . Образувано е по касационна жалба на Керанка Маринова Делева и Деница Владимирова Петрова и двете от гр. Шумен чрез процесуалния им представител адв. Стамов срещу решение № 525/24.07.2008 г., постановено по адм. дело № 455/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу ДРА № 665/09.07.2004 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Шумен, потвърден с решение № 1023/05.11.2004 г. на директора на РДД - гр. Варна за определените данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 86 837,40 лв. и лихви 12 690,42 лв. за всяка една от тях поотделно посочените суми. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществените нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Твърди се от касаторите, че направените изводи от решаващия състав за законосъобразността на данъчния ревизионен акт са неправилни и при допуснати съществени процесуални нарушения поради допуснати от ревизията нарушения от започване на данъчното производство. Касаторите не са съгласни с изводите на съда за наличие на процесуално правоприемство и прилагане на § 21 от ПЗР на ДПК (отм.) във връзка с чл. 120 ГПК (отм.) и в тази връзка се възразява за срока на чл. 19, ал. 3 ДПК (отм.). В касационната жалба са изложени оплаквания, че съдът не е приложил правилно и материалния закон, както и че не е използван единен критерий за оценка на доходите и финансовото състояние, респ. имущество и получаването на доходите. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Стамов. Иска се отмяна на решението и отмяна на данъчния ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата Варненския окръжен съд е приел, че законосъобразно ревизията е установила, че не са представени убедителни доказателства, от които да се докаже, че наследодателят на касаторите Владимир Краевски е извършил реална продажба на акции на "Примекс-9000" ООД. В този смисъл съдът е приел, че ангажираните доказателства, че е извършена продажба на акции от ЕТ "Керанка Варинтова - Персика" не доказват реализирани доходи от Владимир Краевски. Освен това съдът е счел, че липсват доказателства, че реализираните доходи от продажба на акции са изразходвани за лични (семейни) нужди, а не за нуждите на ЕТ "Керанка Варинтова-Персика". Относно представените приемателно-предавателни протоколи за предадени от Владимир Краевски на СД "Персика" общо 6 000 броя акции съдът е приел, че те сами по себе си не удостоверяват получени от него доходи. С оглед на тези изводи съдът се е аргументирал и с разпоредбата на чл. 185 ТЗ и че за целите на данъчното облагане доходът от продажба на акции се смята за придобит към деня на плащането - при плащане в брой и към момента на заверяване на сметката на получателя - по банков път. Съдът е приел, че правилно ревизиращите органи са приложили чл. 109, ал. 5 ДПК (отм.), тъй като е налице установен, но недеклариран облагаем доход. Относно възражението по чл. 19, ал. 3 ДПК (отм.) съдът го е приел за неоснователно, тъй като този срок е инсктруктивен, а не преклузивен. За неоснователно е счетено и възражението за неприложимост на § 21 от ПЗР на ДПК (отм.), тъй като е неуреден въпроса в този кодекс относно процесуалното правоприемство при смърт на данъчно задълженото лице, поради което е прието, че субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК (отм.). Решението е правилно. Разглеждането на делото пред първоинстанционния съд е било след постановено отменително решение по адм. дело № 2680/2007 г. на ВАС, I отделение и е върнато делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане, в резултат на което е постановено и обжалваното пред настоящия съдебен състав решение. В отменителното решение на ВАС, I отделение въпросът за характера на срока по чл. 19, ал. 3 ДПК (отм.) е разрешен и в него недвусмислено е отразено, че той не е преклузивен, а инструктивен. В този смисъл съдът е постановил, че и след изтичане на посочения срок може да се започне данъчна ревизия, тъй като данъчното задължение възниква по силата на закона, а производството за установяването му по основание и размер има само констативно съдържание, независимо, че данъчният акт, с който то завършва има правопораждащо и правопогасяващо действие. По тези съображения настоящата касационна инстанция няма да обсъжда отново оплакванията за неправилно приложение на чл. 19, ал. 3 ДПК (отм.), тъй като тълкуването на посочената правна норма е предмет на задължителните указания по чл. 224 АПК. По делото е безспорно установено, че Владимир Каревски - наследодател на касаторите приживе е дал през 2002 г. заем на "Стивексим Агро" ООД в размер на 1 200 000 лв. Установено е също така от обясненията на управителя на дружеството-заемополучател, че той не е погасил заема, нито част от него, като за заетата сума са издадени записи на заповеди в полза на наследодателя на касаторите. Доказателства за заемите, наследниците на Краевски не са представили, като само са обяснили, че той е получавал големи доходи от "Персика" ООД, в което дружество е бил и управител и съдружник, както и като акционер на Първа частна банка. Във връзка с тези обяснения са и представените по делото договори за продажби на акции, договор за прехвърляне на временни удостоверения, приемателно-предавателни протоколи за предаване на акции от СД "Персика" на ЕТ "Керанка Маринова - Персика" и от наследодателя на СД "Персика". Наред с това са ангажирани и доказателства за трудовите доходи на наследодателя Каревски, както и че по годишни данъчни декларации финансовите резултати и на СД "Персика" и на ЕТ "Владимир Каревски - Персика" са отрицателни. Няма данни по делото също така относно Първа частна банка да е регистрирана като емитент в "Централен депозитар" АД, поради което не е могло да се установи какви доходи Владимир Каревски е получавал, вследствие продажби на акции. Пак във връзка с изследване на това обстоятелство данъчните органи са извършили и проверки на "Примекс - 9000" ООД, ЕТ "Мариус Маринов" ЕТ "Ирис - Илия Койнаков", но и от тях не е получена исканата информация. При така установената от съда фактическа обстановка въз основа на извършената ревизия правилно съдът е установил, че не е установен произхода на средствата на наследодателя на касаторите. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) констатациите на данъчния ревизионен акт се считат за верни до доказване на противното, поради което доказателствената тежест пада върху ревизирания субект, респ. върху неговите наследници, а и по общите правила на доказването всяка страна е длъжна да докаже изгодните са нея факти. Относно оплакването за допусната грешка от ревизията при съпоставянето на номиналните стойности на две величини и сравняването на реалната стойност на едната с номиналната на другата, предвид обстоятелството, че преди 01.07.1999 г. сумите са били в неденоминирани лева, а след тази дата деномирани, настоящият съдебен състав счита, че то е неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсва законово основание след влизане в сила на деноминацията на лева, финансовото състояние на наследодателя на касаторите да се преценява в неденоминирани лева. Правилно съдът е приел, че процесния данъчен ревизионен акт е издаден от компетентен орган и е валиден, а с оглед и установеното по-горе и законосъобразен и няма основание за отмяна на обжалваното съдебно решение на посочените в касационната жалба отменителни основания. Това е така, защото при проверката настоящият съдебен състав установи, че решението на окръжния съд е правилно постановено в съответствие с изискванията на материалния закон, както и не са допуснати сочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,