Решение № 7887 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2999/2018 г.

Решение № 7887 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2999/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - СОПА", представлявано от Ю. Ч., против решение № 86 от 22.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2248/2017 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена негова жалба срещу Решение рег. № ДОИ17000102 ВН_003 ВН/13.07.2017 г. на секретаря на община В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено. Подробни съображения чрез процесуален представител излага в молба-защита. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмено възражение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил жалба на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА", срещу Решение рег. № ДОИ17000102 ВН_003 ВН/13.07.2017 г., издадено от секретаря на община В., в частта за несъобразяване с предпочитаната форма за предоставяне на информацията, в което задължения субект е решил на осн. чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, поради амортизиране на картната основа, предвид дългогодишното и използване, информацията по заявление за достъп до обществена информация рег. №ДОИ17000102 ВН/29.06.2017 г., подадено от Сдружението за предоставяне електронно копие от кадастрален план на Морската градина от 1965 г., да се предостави под формата на преглед на оригинал на посочения план. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в съответствие с материалноправните разпореди и с целта на закона. Съдът е приел за безспорно установено, че кадастралния план на морската градина от 1965 г. е в графичен вид, като предоставянето на информация в предпочитаната форма от заявителя-електронно копие на плана, изисква преобразуване на кадастралния план от графичен в цифров вид, което включва дейности по сканиране и векторизиране или дигитализиране с техника, позволяваща да се постигне точност, съгласно раздел II от чл. 18 на Наредба № РД-02-20-5 от 15.02.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Направил е извод, че към настоящия момент за административния орган не е налице техническа възможност да предостави кадастрален план на морската градина от 1965 г. в електронен вид, поради което са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Обжалваното решение е неправилно. Административният орган в оспорения акт не се е съобразил с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация позовавайки се на хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ – липса на техническа възможност. Неправилни са изводите на административния съд, че в процесния казус предвид спецификата на исканата информация-кадастрален план, за предоставянето му в цифров вид за целите на ЗДОИ е приложима Наредба № РД-02-20-5 от 15.02.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, изискваща преобразуването му в цифров вид по реда чл. 83 Наредбата. Визираният в приложение 9 към чл. 83, ал. 1 от Наредбата ред е приложим само при изработването/създаването/ на кадастрална карта и кадастрални регистри, за която процедура е необходимо да се извърши преобразуване в цифров вид на съществуващи в графичен вид одобрени по реда на закон планове и карти както и кадастралните планове, одобрени по реда на § 40, ал. 3 и 4 ПЗРЗИДЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г. /, отговарящи на изискванията за актуалност и точност съгласно чл. 82, чрез определени способи/ по сканиране и векторизиране или дигитализиране/, по определения в приложение № 9 ред, визиращ изисквания с оглед постигане на максимална прецизност, предвид целите на преобразуването. Преобразуването на информация, сдържаща се в текстови, графичен или друг вид на хартиен материален носител, за целите и по реда на ЗДОИ като цяло не изисква прилагане на специален ред, начин или способ с оглед постигане на определена точност, прецизност или друго. Достатъчно е използването на всеки приложим метод- сканиране, цифрова фотография и др. за преобразуване на информацията в подходящия за целта файлов формат за предоставянето и по електронен път. В този смисъл заключението на ВЛ по изслушаната СТЕ от първоинстанционния съд е неотносимо към процесния случай, тъй като не изяснява релевантните за прилагането на ЗДОИ, и конкретно на чл. 27, ал. 1, т. 1 от с. з. обстоятелства. Използваният от законодателя израз "няма техническа възможност" в цитираната правна норма предполага практическа невъзможност за осъществяване трансформация на данните в електронен формат, каквато в случая не се установява от събраните по делото доказателства, поради което посоченото от задължения субект основание за несъобразяване предпочетената форма за предоставяне на достъп до обществена информация от заявителя е неприложим, противно на възприетото от АС-В.. Не се споделя извода на първостепенния съд относно съответствието на оспорения акт с целта на закона. Приложената от органа правна норма се намира в глава трета, раздел I от ЗДОИ, озаглавен "Задължение за съобразяване с предпочитаната форма на достъп", т. е. даден е превес на интереса на заявителя пред този на администрацията, включително относно изразходваните средства по предоставянето на достъпа, а конкретния казус е извън хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Видно от изложеното решението на първоинстанционния съд е в противоречие с установена фактическа обстановка по делото и приложимите материалноправни разпоредби. Същото е необосновано- изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, и са формирани при тяхната неправилна преценка. При наличие на сочените касационни основания постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен, а вместо него постановен друг – по съществото на спора, с който се приеме за основателна жалбата на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА" срещу Решение рег. № ДОИ17000102 ВН_003 ВН/13.07.2017 г., издадено от секретаря на община В., оспореното решение се отмени като незаконосъобразно, а административната преписка се върне на кмета на община В. за разглеждане на заявлението по същество и предоставяне на исканата от заявителя информация в предпочетената от него форма в 30-дневен срок от влизане на решението в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, доказани общо в размер на 565 лв., и представляващи заплатена ДТ в размер на 15 лв. и възнаграждение за едни адвокат в размер на 350 лв. по договор за правна помощ от 16.01.2018 г. и 200 лв. по договор за правна помощ от 02.04.2019 г. с адвокат И. И. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение