Решение № 10734 от 1.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2014 г.

Решение № 10734 от 1.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Драгомир Атанасов Пеев от гр. Никозия, Кипър, срещу решение № 7338 от 26.11.2013 г. по адм. дело № 9701/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, изразяващи се в това, че първоинстанционният съд е постановил решение, несъобразено с Европейското законодателство. Иска се отмяна на решението с пререшаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата срещу решение № 208 от 12.09.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). Претендират се разноски по делото за държавна такса и съдебно-деловодни разноски, без да е посочен конкретен размер. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юриск. Василева в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - КЗД, чрез процесуалния си представител иска уважаване на касационната жалба, като се отмени решението на първоинстанционния съд и като се пререши спора, да се отхвърли оспорването срещу процесното решение на КЗД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията е образувано по жалба на касационния жалбоподател, в която същият се оплаква за извършена дискриминация по признак "възраст" и "лично положение". Драгомир Пеев е пенсиониран сержант от резерва на Българската армия. Дискриминационното отношение спрямо него се изразило в това, че не бил допуснат до участие в конкурсите за свободни длъжности категория "Е" в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", обявени със заповеди на министъра на правосъдието, тъй като в утвърдените Правила за условията и реда за постъпване на държавна служба в ГДИН и ГДО при МП е предвидено, че кандидатите следва да са на възраст до 40 г., освен ако не са настоящи или бивши служители в тези дирекции или в МВР. В решението си КЗД е приела за установено, че страните не спорят, че т. 2.2.1 от Раздел I на Правилата за условията и реда за постъпване на държавна служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказания" и Главна дирекция "Охрана" при МП представлява форма на неравно третиране по признак "възраст". В тази връзка и като е изследвала дали същото е обективно оправдано, КЗД е приела, че въведената мярка е непропорционална на преследваната законна цел, тъй като въведената максимална възраст за заемане на длъжности в съответните административни структури е 60 г., както и че първоначалното професионално обучение за заемане на длъжности в ГДИН и ГДО продължава 6 седмици, поради което лице, навършило 40 години, ще има възможност да изпълнява задълженията си в период от 20 години. Предвид всичко изложено Комисията е счела, че е налице пряка дискриминация по признак "възраст" при сравними сходни обстоятелства, тъй като обективно неоправдано се третират по-неблагоприятно навършилите 40 годишна възраст лица в рамките на групите кандидати за заемане на длъжности в ГДИН и ГДО, които не са бивши и настоящи служители на съответните административни структури и МВР. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отменил решение № 208 от 12.09.2013 г. на КЗД, петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че т. 2.2.1 от Раздел I на Правилата за условията и реда за постъпване на държавна служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказания" и Главна дирекция "Охрана" при МП представлява форма на пряка дискриминация по признак "възраст" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и е препоръчала на министъра на правосъдието да издаде заповед, с която да отмени съдържанието на цитираната разпоредба от Правилата така, че да бъде премахнато или изменено възрастовото ограничение за постъпване на държавна служба в съответните административни структури. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган и в предписаната форма, при спазване на административно-производствените правила, но същото противоречи на материалния закон. Оспореното решение е правилно. Съответен на материалния закон е изводът на административния съд, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. По тези причини, не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Правилно въз основа на установените факти съдът е приел, че в случая разпоредбата на т. 2.1.1 от Раздел I от процесните правила не са дискриминационни по признак "възраст". Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗЗДискр. не представлява дискриминация определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие, че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото. В случая поставянето на подобно изискване в конкурсните условия не води до извод за неблагоприятно третиране на Драгомир Пеев, на основата на признак "възраст", отколкото са били третирани или биха били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства, доколкото това условие е към всички кандидати за участие в конкурса и не е персонално изискване към касационния жалбоподател. От друга страна, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗЗДискр. поставянето на изискване за възраст при посочените в текста предпоставки, изрично е изключено от законодателя като форма на дискриминация. Същевременно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр., забраняваща на работодатели да поставят изискване за възраст, изрично изключва от тази забрана случаите по чл. 7 от с. з. Правилно в обжалваното решение административният съд е приел, че Драгомир Пеев е кандидатствал за служба, за която съгласно Правилата за условията и реда за постъпване на държавна работа в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, като специфично изискване за кандидатите за длъжности, за които се изисква задължително първоначално професионално обучение, е поставено условие да не са по-възрастни от 40 години, че в случая не е осъществена дискриминация. Обоснован е изводът на съда, че това условие е свързано с пределната възраст, до която може да се осъществява това служебно правоотношение - 60 години. С оглед на това е прието правилно, че при определяне на възрастова граница от 40 години в случая министърът, в условията на предоставената му оперативна самостоятелност и в съответствие с нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДискр. и чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗЗДискр. е извършил преценка за необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността, преди пенсиониране и създаване на кариерно развитие на служителите, като това е свързано и с прослужване на определен период от време на съответната длъжност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, § 1, б. "в" от Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Съгласно същата Държавите-членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на националното право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими, като могат да включват определяне на максимална възраст за наемане, основана на изискване за обучение за дадена длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди пенсиониране. В конкретния случай изводите на съда са в съответствие с цитираната норма, базирани са на установените по делото факти и при съобразяване на спецификата на длъжността, за която е кандидатствал касационният жалбоподател, както и първоначално обучение за същата. Не са налице изтъкнатите касационни основания и обжалваното решение, което е валидно и допустимо, и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и изричното и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на министъра на правосъдието за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,