Решение № 9808 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета по "Териториално развитие" на Община Плевен против решение 1539/25.4.2025 г. постановено по адм.д. 659/2024 г. по описа на Административен съд Плевен. С решението е отменена издадената от касатора Заповед РД-12-304/10.7.2024 год., с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено на О. И. Й., Р. М. Й. и В. И. Й. да премахнат незаконен строеж, представляващ Плътна ограда с дължина 4,35м в поземлен имот с идентификатор 56722.716.206 и плътна ограда с дължина 3.14м., започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207, изпълнен в гр.Плевен, ПИ с идентификатор 56722.716.206 по КККР на гр.Плевен, м.Табакова чешма. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Констатирания незаконен строеж не покривал белезите на търпим такъв. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Моли присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът О. И. Й., чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва жалбата. Твърди, че строежът бил търпим следователно не следвало да бъде премахван. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Моли присъждане на разноски. Ответниците Р. М. Й. и В. И. Й. не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. За да отмени оспорената заповед, административният съд е приел, че тъй като строежът бил изграден преди месец март 2001г. и че параметрите на строителството съответстват на правилата и нормите, действали към момента на изграждането му /ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба 5/, както и на ЗУТ били налице предпоставките на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Приел е също, че заповедта е издадена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. При правилно установена фактическа обстановка, съдът от първа инстанция се е позовал на неприложима за конкретния случай правна норма и е достигнал до неправилни изводи, довели до отмяната на оспорената заповед. По делото е установено, че нареденият за премахване строеж представлява Плътна ограда с дължина 4,35м в поземлен имот с идентификатор 56722.716.206 и плътна ограда с дължина 3.14м., започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207. От съвкупната преценка на свидетелски показания възприел като година на изграждане - 1999г. Не се спори също, че за извършеното строителство липсва издадено разрешение за строеж. строителни книжа, факт който категорично квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Другият основен въпрос в производствата по премахване на констатиран незаконен строеж е дали същият е търпим или не. Институтът на търпимостта е регламентиран в § 16 от ДР на ЗУТ и с § 127 от ПРЗ ЗУТ/. В трите алинеи на § 16 от ПР на ЗУТ, са очертани три периода, през които ако строежът е изграден или започнат е търпим ако отговаря на конкретно посочени условия. С § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е предвиден нов четвърти времеви период, който следва във времето периода, установен с § 16, ал. 3 ЗУТ, който четвърти период започва от датата на обнародване на ЗУТ (02.01.2001г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.2001г.) Въпреки константната практика на ВАС очертаваща четирите периода, Административен съд Плевен, неправилно е разгледал въпроса за търпимостта на процесния строеж, през призмата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. В случая посочената норма е неприложима. С оглед установеното по делото и изрично възприето от съда начало на строителството и самото му извършване през 1999г. то приложима в случая е ал. 3 на § 16 от ДР на ЗУТ, според която незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон, който срок е изтекъл на 2.7.2001г. Цитираната норма освен всичко останало, изисква в режим на кумулация и деклариране на строежа пред одобряващите органи. Като се е позовал на неприложима правна норма, Административен съд Плевен е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което разглеждане, следва да бъде изследвано налице ли са основанията за търпимост предвидени в § 16, ал. 3 от ЗУТ, включително с даване на съответните указания на страните. Касационната инстанция не споделя, мотивите на първостепенния съд, за несъразмерност на разпореденото премахване. Претенциите за разноски следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,