Решение № 2193 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2016 г.

Решение № 2193 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП В., представляван от гл. юриск. П. Н. срещу Решение № 2692 от 16.12.2015 г. по адм. дело № 2332/2015 г. по описа на Административен съд В., ХХХII състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че нормата на чл. 22а от ЗДДФЛ, предвиждаща правото на данъчно облекчение за млади семейства във връзка с отпуснат ипотечен кредит, се отнася само до закупуване на жилище, а не и до закупуване на право на собственост върху идеални части от УПИ, върху който е построена сградата. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Г. Р. А. срещу оспорения АУЗД. Ответната страна - Г. Р. А., не се явява и не се представлява, като изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС В. е бил Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1503447/30.04.2015 г. за извършване на корекция на подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, издаден от органите по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 142/29.06.2015 г. на Директора на ТД на НАП-В., с който е извършена корекция на подадената от Г. Р. А. декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2014 г., като е намален размера на декларираното облекчение за млади семейства от 3314.04 лв. на 988. 39 лв. и е коригиран данъкът за възстановяване от 303.00 лв. на 70 лв. Установено е, че с ГДД № 0300И0202394/5.03.2015 г. Г. Р. А. е декларирал доходи за 2014 г., като в същата посочил обща годишна данъчна основа в размер на 10057.39 лв., данък върху същата - 1005.74 лв., подлежащи на приспадане суми от данъка върху обща годишна данъчна основа- 1308.77 лв. и претендиран като надвнесен данък - 303.00 лв. Попълнил е и част VI, т. 6 от същата - данъчно облекчение за млади семейства, като посочва и факта на сключен ипотечен кредит- с договор от 11.09.07 г. с ПИБ; С. У. № 979/7.09.2013 г. Г. А. има сключен граждански брак с Я. Д. Б. - Андреева; Към датата на подаване на ГДД - 5.03.2015 г., той и съпругата му не са навършили 35 годишна възраст. Представена е декларация от съпругата, че за 2014 г. същата няма да ползва данъчното облекчение. На 2.06.2006 г. Г. А. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез възлагане на строителство с "И. г." ООД - жилището е индивидуализирано като апартамент № 7А, който ще бъде изграден на трети етаж на жилищната сграда във вх...д А на адрес гр. В., бул. "Е. Г.", кв. 21 по плана на 24 -ти подрайон, при граници, описани в договора, включващ и маза № 7 с площ 2.2 кв. м. при посочени граници ведно и с правото на собственост върху земя с площ 19.20 кв. м., представляваща 0.9361 % ид. ч. от площта на УПИ II за жилищно строителство от 2043 кв. м. Според договора купувачът възложител Г. А. се задължава да плати на продавача- изпълнител договорената цена - левовата равностойност на 40 200 евро, която включва правото на строеж, съответната и идеална част от земята и изпълнените СМР. Договорено е заплащането да стане на четири вноски, подробно описани в предварителния договор. Окончателната цена е изменена с анекс и е определена на 40 044 евро, като останалите условия остават непроменени. Договореният начин на плащане включва първа вноска /25 % от общата цена/- левова равностойност на 10050 евро по фиксинга на БНБ към деня на плащането - платима при подписване на анекса, втора вноска /35 % от общата цена/- левовата равностойност на 14070 евро, платими по фиксинга на БНБ към деня на плащането - при достигане на проектното ниво "корниз"/стряха/ на жилищната сграда и издаването на акт-образец 14 до 15.09.2006 г., трета вноска /30 % от общата цена/ - левовата равностойност на 12060 евро, платими по фиксинга на БНБ към деня на плащането - при завършване на строителството и издаването на акт -образец 15 до 31.03.2007 г., четвърта вноска - остатък от продажната цена /10 % от общата цена / - 3864 евро, платими по фиксинга на БНБ към деня на плащането- след снабдяване с Разрешение за ползване преди въвода във владение на купувача върху имота до 30.09.2007 г., като съгласно анекса в срок до 29.12.06 г. страните сключват договор за продажба на ид. ч. от земята на урегулирания парцел, съответно на ап. ...А, като продавачът си запазва правото на ползване върху 16 бр. надземни паркоместа. Установено е, че задълженото лице е сключило два договора за банков кредит с ПИБ - с първия с № 39КР-АА-1889/18.09.2006 г. на оспорващия е разрешен банков кредит за покупка на имот в размер на 15 000 лв. със срок за усвояване 30.09.2006 г., с поръчителството на Д. Б. С., съгласно договор за поръчителство и запис на заповед, издадена от кредитополучателя в полза на Банката за сумата от 15 000 лв; - с втория договор за банков кредит № 118КР-АА-0198/11.09.2007 г. е отпуснат банков кредит в размер на 40 000 евро за закупуване на недвижим имот и погасяване на съществуващи задължения, като за обезпечение банката приема първа по ред ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя, а именно ап. ...А, находящ се в сграда в гр. В., бул. "Е. Г." №..., вх. ..., ет. .... Към момента на сключването му жилището, описано подробно в предварителния договор от 2.06.2006 г., е във фаза на изграждане "груб строеж". Ипотеката е вписана на 12.09.2007 г. От представените банкови документи се установяват извършените плащания от жалбоподателя по предварителния договор на "И. г." ООД, а именно на 2.06.2006 г. - 19656.10 лв. /първа вноска/; на 21.12.2006 г. - 27518.53 лв /втора вноска/; на 23.04.2008 г. - 23587.31 лв /трета вноска/; на 19.09.2008 г. - 7557.33 лв. /четвърта вноска/. При тези факти административният орган не признава направените по първия кредит от 18.09.2016 г. лихвени плащания в размер на 12 587.61 лв., въпреки рефинансирането му с ипотечния кредит от 11.09.2007 г., тъй като първият кредит не бил ипотечен. Приел въз основа на горното и че за извършеното по него плащане на 21.12.2006 г. в размер от 27 518.53 лв. (втори транш) не са налице предпоставките на чл. 22а от ЗДДФЛ. От друга страна, административният орган приел, че прилежащата към жилището идеална част от земята е предмет на самостоятелна прехвърлителна сделка, то би следвало платената за нея цена - j от общата сума, да се изключи от плащанията по третата и четвъртата вноска. Така органът е определил и окончателната сума от 17690.48 лв. по третата вноска и от 5668.00 лв. - по четвъртата, възлизащи общо на 23358.48 лв., върху която сума можело да се признаят платените лихви по ипотечния кредит. В АУЗД е прието, че договорът за ипотечен кредит е комбиниран кредит - за покупка на жилище, за ремонт, погасяване на задължения и др., въз основа на което съждение е достигнал до извода, че следва за целите на чл. 22а от ЗДДФЛ да се определи коефициент на полагащата се лихва - в размер на 0,299, като съотношение на "частта от главницата на кредита за придобиване на недвижим имот, разделена на общия размер на ипотечния кредит". Въз основа на тези изчисления е определил и съответния размер на данъчно облекчение - 988.39 лв. вместо декларираното от лицето 3314.04 лева и съответно, коригирал размера на данъка за възстановяване от 303.00 лева на 70.00 лева. С обжалваното решение АС В. е формирал извод за незаконосъобразност на АУЗД, като издаден при неправилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Съдът е анализирал приложението и кумулативно предвидените в чл. 22а от ЗДДФЛ материалноправни предпоставки, обуславящи правото на ползване на данъчно облекчение за млади семейства. Приел е, че лицето е сключило договор за банков кредит, който е обезпечен с ипотека и същият е с цел закупуване именно на жилище. Фактът, че лицето е закупило и припадащите се идеални части от УПИ, върху който е построена сградата, не означава, че следва да му бъде признато облекчение в съответен намален размер с коригиращ коефициент, доколкото според съда предметът на сделката е прехвърляне право на собственост върху жилище. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице следните условия: 1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак; 2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит; 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година, като съгласно ал. 3 на чл. 22а ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие, че данъчно задълженото лице представи писмена декларация от съпруга/та, че няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година, а съгласно ал. 4 обстоятелствата и условията по ал. 1 - 3 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50. В случая, съгласно изискванията на чл. 22а ЗДДФЛ, е сключен договор за ипотечен кредит /на 11.09.2007 г./. Същият е сключен с цел закупуване на жилище. За обезпечение на договора е наложена ипотека именно върху жилището, за придобиването на което е ипотечния кредит и което е единствено за семейството му. Този ипотечен кредит е предназначен за придобиване именно на недвижим имот - жилище. От събраните по делото доказателства се установи, че оспорващият е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и възлагане на строителство с "И. г." ООД на апартамент № 7А, който ще бъде изграден на трети етаж на жилищната сграда на описания адрес в гр. В., при граници, описани в договора, ведно с маза № 7 с площ 2.2 кв. м. при посочени граници, ведно с правото на собственост върху земя с площ 19.20 кв. м., представляваща 0.9361 % ид. ч. от земята на парцел УПИ II за жилищно строителство за уговорената в него цена, която включва правото на строеж, ид. ч. от земята и изпълнение на СМР. Именно жилището, предмет на този предварителен договор е ипотекираното жилище по договора за кредит. Идеалните части от земята са прилежаща част от жилището, част от сделката за придобиването му. Без значение е кога са извършени вноските и по какъв начин, след като лицето е сключило ипотечен кредит и ипотекираното жилище е именно това, което е закупил и е единствено за семейството му. Без значение е и начинът на придобиване на жилището - в завършен вид или чрез строителство. Безспорно в случая е, че жилището е придобито чрез строителство. Няма пречка да бъде сключен ипотечен кредит за придобиване на жилище, което се изгражда. Ипотека върху изграждащ се обект - в случая апартамент, може да бъде наложена, съответно ипотечен договор за кредит с обезпечение- ипотека върху такъв имот, може да бъде сключен когато обектът е изграден на етап груб строеж, т. е. когато има обект, който да може да бъде предмет на обезпечение. В този смисъл обстоятелството, че жилището е придобито чрез строителство не следва да лишава лицата, които отговарят на изискванията на чл. 22а ЗДДФЛ от данъчно облекчение за млади семейства, като се редуцира размера на отпуснатия кредит в зависимост от времето на направените вноски. Целта на разпоредбата е да предостави данъчно облекчение на млади семейства за закупуването от тях на семейно жилище, което е единствено за тях. Безспорно в случая целта на кредита е именно такава. Стойността на кредита е в размер на цената на жилището. Земята, която твърди органът по приходите, че е закупил жалбоподателя представлява идеални части от земята, припадаща се на жилището от земята, върху която е построена сградата, в която се намира то. В случая тези идеални части са припадаща се част към апартамента, предмет на сделката, каквато част е и мазата. В случая целта на ипотечния кредит е покупка на недвижим имот /изрично посочен като обезпечение/, а целта на данъчното облекчение по чл. 22а ЗДДФЛ е да се подпомогнат младите семейства при придобиване на семейно жилище. Решаваща е целта на кредитирането, а не начина покупка, строеж или друг начин, нито начина на плащане на цената за придобиването му. В допълнение следва да се посочи, че размерът на лихвените плащания по ипотечния кредит за 2014 г. е удостоверен от "ПИБ" АД в приложеното към ГДД удостоверение. Следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон АС В. е приел, че при подаване на ГДД за 2014 г. Г. Р. А. е отговарял и на трите изисквания на чл. 22а ЗДДФЛ- наличие на граждански брак, ненавършени 35 години на него и съпругата му към датата на сключване на кредита; ипотекираното жилище е единствено за семейството за данъчната година. Изпълнено е и условието на чл. 22а, ал. 3 ЗДДФЛ, като съпругата му е подала декларация, че няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. Въз основа на изложеното, законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до извода за отмяна на АУЗД, с който е извършена корекция на подадената от лицето декларация за 2014 г., като е намален размера на декларираното облекчение за млади семейства от 3314.04 лева на 988.39 лева и е коригиран данъкът за възстановяване от 303.00 лева на 70.00 лева и съответно, е изпратил преписката на органа по приходите при ТД на НАП В. за издаване на АПВ по ГДД № 0300И0202394 от 5.03.2015 г., подадена от Г. Р. А.. По тези съображения, настоящият съдебен състав на осмо отделение на Върховния административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е претендирала и не е направила разноски, поради което такива не следва да й бъдат присъждани за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение