Решение № 2925 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2009 г.

Решение № 2925 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие" гр. Перник (ОДЗ), срещу Решение № 86/30.03.2009 г. по адм. д. № 593/2008 г. на Административен съд - Перник, с което е отменена Заповед № РД-19/22.07.2008 г. на директора на ОДЗ - гр. Перник, с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, в частта й за имот № 041004 по картата на възстановената собственост (КВС), находящ се в землището на с. Горна Мелна, община Трън, като в отменената част делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на отменителното решение. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения, съставляващи и трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се за нарушение на материалния закон аргументирани с това, че съдът не се е съобразил с релевантните факти по спора относно работата на комисията, която е използвала данните, предоставени й по реда на чл. 45в, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Твърди се още, че КВС е влязла в сила и в нея са отразени земеделските земи по начин на трайно ползване, Същите са причислени към поземления фонд и съответстват на земите, останали след възстановяване на собствеността. Министърът на земеделието и храните в качеството си на заинтересована страна поддържа жалбата и развива подробни съображения в писмени бележки. Останалите заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. По същество Върховният административен съд приема за установено следното: Административният съд Перник е бил сезиран с жалба на председателя на ДАГ, преди структурното й изменението, срещу протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-19/22.07.2008 г. на директора на ОДЗ - гр. Перник. С протоколното решение комисията е определила имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на община Трън по землища, както и имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки, регистрирани като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Жалбата е била насочена за имоти, с идентификатори, намиращи се в землището на с. Горна Мелна, община Трън. Твърдяло се е, че те неправилно са включени в КВС като земеделски земи, защото фигурират като горски масиви в лесоустройственият проект (ЛУП). Съдът е установил съставът на назначената комисия и взетото от нея протоколно решение, състоящо се от два раздела. В първия раздел комисията е определила имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, за които е констатирала, че не са допуснати непълноти и грешки след предоставяне на материалите по чл. 45, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ. Неразделна част от решението по този раздел е приложение № 1. Във втория раздел от решението комисията е посочила имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, подробно описани в приложение № 1, представляващ също неразделна част от протоколното решение. Имотите в приложенията са описани с номерата по КВС, площ, начин на трайно ползване и начин на възстановяване на собствеността. За всеки отделен имот са изложени мотиви, относно неправилното им причисляване към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решението предмет на касационната жалба съдът е приел, че имотите описани в приложение № 1 към раздел II от протоколното решение са включени всички процесни имоти, които съгласно заключението на назначената по делото експертиза представляват гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите. Това приложение е със съдържанието по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В него са описани имотите, които неправилно са причислени към имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приел е още, че според заключението на експертизата тези имоти са гори а не земеделски земи, поради което неправилно са определени като имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В тази насока се е позовал и на разпоредбата на чл. 19, ал. 12 от ЗСПЗЗ, според която, след изтичането на пет години имотите следва да бъдат управлявани и стопанисвани от държавата. По тези съображения е приел, че оспорената заповед по отношение на всички имоти, с изключение на имот № 041004 от одобрено протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е законосъобразна и оспорването срещу нея в тази й част следва да бъде отхвърлено. По отношение на имот № 041004 съдът е приел, че няма основание за съставянето на акт за общинска собственост. Въз основа заключението на вещото лице съдът е приел, че този имот представлява гора по смисъла на ЗГ. Според него поземлените имоти, които са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ и до национализацията им с Конституцията от 1947 г., както и залесените и самозалесилите се земеделски земи отразени в лесоустройствените проекти като горски фонд преди влизането в сила на закона, след изтичането на срока по чл. 19, ал. 4 от ППЗСПЗЗ представляват гори и се стопанисват и управляват от държавата. По тези съображения е отменил като незаконосъобразна заповедта на директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Перник в частта й, с която е одобрено протоколното решение 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за имот с номер по КВС № 041004, находящ се в землището на с. Горна Мелна, общ. Трън и е върнал делото в тази му част като преписка за ново произнасяне от органа, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Решението в отменителната му част е постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Предмет на оспорването пред административния съд е заповедта на директора на ОДЗ - Перник, с която е одобрено протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. След като с него се одобрява решението на комисията, следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол е самото решение на комисията. Съдът проверява заповедта за назначаването на комисията, правилата за работата и взетите от нея решения в изпълнение на заповедта, както и това, дали същите са в съответствие със закона и подзаконовите нормативни актове, уреждащи прилагането му. Условията и редът за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от комисията е регламентиран в разпоредбата на чл. 45в ППЗСПЗЗ. Анализът на разпоредбата на чл. 45в, ал. 2 и 3 от правилника сочи, че комисията осъществява своята дейност единствено въз основа извлеченията от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите. Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, службата по геодезия, картография и кадастър предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ извлечение от кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ комисията с протоколно решение отбелязва начинът на възстановяване на собствеността върху тях - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Комисията с протоколното решение описва имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1, и излага мотиви за това. Според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, наричана за краткост "Наредба № 49", картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. От данните по делото е видно, че КВС за землищата в община Трън е създадена и приета още през 2003 г., когато е извършена и дейността по чл. 6 - приемателен протокол от 28.08.2003 г. От това следва, че фактическият материал с който работи комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е влязлата в сила КВС и регистъра на имотите към нея. В случая оспорването заповедта на директора на ОДЗ Перник за имотите в землището на с. Горна Мелна е за имоти, които фигурират като гори по представения лесоустройствен проект и за които се е твърдяло, че неправилно са включени към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Въз основа на данните по лесоустройствения проект и заключението на вещото лице, което също се е позовало на този проект, съдът е уважил оспорването за имот № 041004 по КВС. Лесоустройствения проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Той не е измежду нормативно установените с чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ обстоятелства, които комисията проверява и въз основа на които се произнася. Единствено при създаването на картите по ЗВСГЗГФ, до влизането в сила на ЗСПЗЗ са се използвали съществувалите лесоустройствени проекти. От това следва, че комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ при вземането на протоколното си решение по чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ за имотите в землището на с. Горна Мелна, правилно не е изхождала и не е била длъжна да се съобрази с обстоятелствата заложени в лесоустройствения проект. Вменяването в задължение на обстоятелства, които нормативен акт не установява като такива съставлява нарушение на материалния закон. Точно това в случая е направил и административният съд, като въз основа заключението на експертизата е приел за незаконосъобразно протоколното решение на комисията в отменената му част. Заключението е аргументирано с лесоустройствен проект за землището, за който няма данни, а няма и изискване за комисията по чл. 45в, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ, което е в нарушение на закона. От друга страна комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е приела обжалваното си решение и в двата му раздела при съобразяване с изискванията на чл. 19, ал. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 45в, ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ. При приемането му не са били допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 45в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Същото е взето с изискуемото се от правилника мнозинство, подписано без особено мнение от членовете й и е утвърдено от директора на ОДЗ Перник. Спазени са всички нормативни изисквания по неговото приемане, поради което жалбата срещу заповедта се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По така изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 , във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение