Решение № 5025 от 26.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Цонев от гр. Благоевград, подадена чрез пълномощника му адв. Мановски срещу Решение 864 от 14.05.2021 г., постановено по адм. д. 1011 по описа на Административен съд - Благоевград за 2020 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 2-1864/29.09.2020 г., издадено от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, (КРДОПБГДСРСБНА, Комисията) в частта, в която е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, законът). Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Иска отмяна на решението, предмет на контрол, както и присъждане на направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява лично, представлява се от процесуалния си представител, адв. Мановски, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът - КРДОПБГДСРСБНА изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че обжалваното съдебно решение като правилно следва да се потвърди. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на М. Цонев срещу Решение 2-1864/ 29.09.2020 г., издадено от Комисията в частта, с която на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, законът). С обжалваното решение на Административен съд - Благоевград, жалбата на Цонев е отхвърлена. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение 2-1364/26.06.2018 г. на Комисията е установила и обявила принадлежността към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на жалбоподателя Цонев /л.20-23/. Установено е също, че като лице, изпълняващо публична длъжност или публична дейност, а именно: [длъжност] до 1991 г., е подлежал на проверка от Комисията за установяване на принадлежност към органите на Държавна сигурност, като документите въз основа на които е установена принадлежност по чл. 1 от Закона са посочени в текста на решението. Това са рег. дневник; картони обр. 4-3 бр. и обр. 6; писмо изх. 2809/09.07.1990 г. за унищожаване на дело Я/К [наименование]. Установено по нататък по делото от съда е, че с оспореното в настоящото производство Решение 2-1864/29.09.2020 г. на Комисията, в частта, с която е обявена принадлежността на Цонев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, са посочени допълнителни открити документи за неговата принадлежност на основание чл. 28 от Закона към органите на Държавна сигурност, с оглед обстоятелството, че Цонев е изпълнявал публична длъжност или публична дейност, а именно - [длъжност] от 20.11.1998 г. Новите документи открити в архивите са: Протокол 3 с рег. 38/05.06.1990 г., с който са унищожени личните дела на съдържатели на явочни квартири, сред което е определено за унищожаване и лично дело [номер] (Бл) на явочна квартира [наименование] с рег. 58451 (л. 45-47 от делото на АССГ), както и опис 510/15.09.1999г. за унищожаване на дело [номер] (Бл) /л.51 от делото на АССГ/. Въз основа на тези новооткрити документи е последвало произнасяне по чл. 28 на Комисията с процесното решение. С оглед установеното от фактическа страна първоинстанционния съд приел, че административното решение, предмет на проверка пред него е издадено от компетентен орган, при условията на обвързана компетентност, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че в случая е изпълнен фактическия състав на хипотезата на чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като съгласно посочената разпоредба, Комисията се произнася служебно когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които Комисията вече се е произнесла - Решение 2-1364/26.06.2018 г. на Комисията, влязло в законна сила на 22.01.2020 г., съгласно което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя Цонев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, с оглед публичната му длъжност на [длъжност] в Районен съд Благоевград до 1991 г. По тези съображения решаващия съд е отхвърлил жалбата на Цонев като неоснователна. Решението е правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съставът на Административен съд Благоевград е извършил дължимата служебна проверка досежно законосъобразността на оспорения пред него административен акт съгласно предписанието на чл. 168 АПК и крайният му извод за неговата законосъобразност се споделя от настоящия касационен състав на Върховния административен съд. В касационната жалба Цонев преповтаря част от фактическите си твърдения, че не е бил съдържател на явочна квартира, с псевдоним [наименование] не е бил вербуван от него и не е давал съгласието си за ползване на жилището му като явочна квартира. В същото време той не излага нито едно твърдение, свързано с неправилното прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд. С оспореното пред първоинстанционния съд решение е обявена формата на сътрудничество на Цонев, съгласно чл. 1З ДРДОПБГДСРСБНА съдържател на явочна квартира. От анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел за установено, че оспореното пред него Решение 2-1864/29.09.2020 г. на Комисията, е издадено от компетентен орган по реда на чл. 28 от Закона, предвид наличието на нови доказателства за Цонев, съдържащи се в - Протокол рег. 38/1990 г., за определяне за унищожаване на лично дело [номер] (Бл) на явочна квартира [наименование] с рег. 58451 и опис 510/1999 г. за унищожаване на дело [номер] (БЛ). Безспорно по делото е, с оспореното пред първоинстанционният съд Решение 2-1864/29.09.2020 г. на Комисията в частта, с която е обявена принадлежността на Цонев към органите по чл. 1 от Закона, са посочени допълнителни открити документи за неговата принадлежност, като съдът правилно е потвърдил изводите на Комисията, че в случая е налице хипотезата на чл. 28 от Закона, поради което тя се е произнесла с процесното решение, с което повторно е установена и обявена принадлежността на Цонев към органите по чл. 1 от Закона, а именно открити са нови документи в архивите Протокол 3 с рег. 38/05.06.1990 г., с който са унищожени личните дела на съдържатели на явочни квартири, сред което е определено за унищожаване и лично дело [номер] (Бл) на явочна квартира [наименование] с рег. 58451 (л. 45-47 от делото на АССГ), както и опис 510/15.09.1999 г. за унищожаване на дело [номер] (Бл) /л. 51 от делото на АССГ/. Наред с изложеното в оспореното решение, съдът правилно се е позовал и на разпоредбата на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА, в която законодателят е посочил, че документ е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни. Специалният закон предвижда обявяване на принадлежност на лицата към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените органи. По изрично изразената законодателна воля принадлежността се установява въз основа на документи, в частност по чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА относно спорната хипотеза. Доколкото изброяването по чл. 25 от закона е алтернативно, наличието на някой от визираните документи (вкл. тези по чл. 25, т. 3, които не носят подписа на вербувания) е основанието Комисията да обяви принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона. Като е съобразил това, правилно административният съд въз основа на наличните доказателства от досието на М. Цонев, които съставляват основание за постановяване на решение от Комисията в издадения смисъл, е отхвърлил жалбата. В действията си по проверка и взимане на решение въз основа на събраната информация административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Правомощието на Комисията по чл. 4 ЗДРДОПБГДСРСБНА е ограничено само до установяване и обявяване, тоест констатиране принадлежността на лицата по чл. 26 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва: дали има провеждане на реална (активна) агентурна дейност от лицето; дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие; дали лицето е реализирало, в случая дадена дейност в посочената явочна квартира или не е реализирало такава дейност. Комисията обявява принадлежността към органите по чл. 1 от закона при наличие на съответните документи, при съобразяване на легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а не на реалната конкретна дейност на лицата. По изложените съображения, решението предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. При този изход на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,