Решение № 6945 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2017 г.

Решение № 6945 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И., гражданин на Афганистан, чрез адв. Г. Д. срещу Решение № 3944 от 13.06.2017 г., постановено по адм. д. № 2755 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 3493 от 17.02.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в решението неправилно е прието, че М. И. не се страхува от преследване, тъй като бил заплашван, преследван и изпитвал реални опасения за живота си. Съдът не съобразил и етническата принадлежност на касационния жалбоподател и неправилно приел, че причините за напускане на страната от М. И. са лични и с цел - търсене на по-добър живот. Неправилна е и преценката на първоинстанционния съд относно ситуацията в страната му на произход - Афганистан. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на първоинстанционния съдебен акт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от назначения му от съда процесуален представител, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване. Ответникът - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Като съобразил изложената от лицето бежанска история, съдът направил извод, че твърдението за изпитван страх от М. И. и преследването му поради етническа принадлежност съставлява негова защитна теза, доколкото конкретни данни във връзка с това не са посочени. За този извод съдът се позовал и на информацията, която се съдържа в представените по делото справки за Афганистан и Пакистан. Не кредитирал твърдението на М. И., че бил преследван, защото е шиит, а преценката на административния орган, че от бежанската му история не могат да се почерпят основания за предоставяне на бежански и хуманитарен статут намерил за правилна. Приел, че причините за напускане на страната са лични, свързани с роднински взаимоотношения и с цел търсене на по-добър живот. Съдът не кредитирал и твърдението, че М. И. се страхувал поради отмъщение от страна на роднините на жена му, тъй като от 2013 г. той се завърнал от Таджикистан и до 2016 г. живял в Пакистан. Наред с това съобразил, че лицето не е било задържано или арестувано поради етническата или политическата си принадлежност и възприел становището на ответника, че не е било жертва на насилие, отвличане или задържане по такива причини. Съдът приел, че не е налице вътрешен или международен конфликт, макар положението в Афганистан да е нестабилно, като е взел становище, че не е нарушен и принципа за забраната за връщане. Отделно посочил, че безогледно насилие не се установява и в Пакистан. В заключение съдът отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е анализирал всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца в контекста на предпоставките за предоставянето на международна закрила. Въз основа на този анализ съдът е формирал обосновани изводи, че за М. И. не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, който е в съответствие със закона и се споделя от настоящия състав. Правилна е преценката на състава на АССГ, че бежанската история на кандидата за закрила не съдържа факти, които сочат на необходимост от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не може да се направи извод, че по отношение на лицето е осъществено преследване, поради което да не може да се завърне както в Афганистан, така и в Пакистан. Твърдението му за проблеми заради изповядваната религия е декларативно, като изрично в тази връзка М. И. сочи, че той лично не е заплашван. Както правилно е отчел и първоинстанционният съд, от казаното по време на проведеното интервю се установява, че М. И. се оплаквал конкретно от проблеми, свързани със смъртта на първата му съпруга С. Ш., отношението към него на нейните роднини във връзка с това, възникналата вражда и създадените проблеми като следствие на посоченото. Въпреки казаното по време на интервюто в тази насока, М. И. се е завърнал в Пакистан през 2013 г. и едва през 2016 г. е напуснал страната отново. Това е станало три години след твърдяното убийство на неговия баща от роднините на починалата му съпруга. Тези факти не кореспондират на тезата му за страх от преследване от тези лица, доколкото въпреки тези твърдения сам той споделя, че се е завърнал в Пакистан и е престоял до напускането си през 2016 г. Посочените обстоятелства от разказа на лицето не могат да обосноват извод за наличието на индивидуално насочен към личността му сериозен риск от преследване в Пакистан и основателен страх у него във връзка с разказаното по време на административното производство. Обоснована е преценката на съда, че административният орган правилно е отказал и предоставянето на хуманитарен статут. От представените справки относно положението в Пакистан и в Афганистан не се установява ситуация на безогледно насилие, вследствие на което само поради присъствието си на територията им М. И. би бил подложен на реална опасност от тежки посегателства. При отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила следва да се приеме, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на М. И. е правилно и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение