Решение № 16315 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11688/2013 г.

Решение № 16315 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11688/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Биндер" АД срещу решение № 9966 от 03.07.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 13125/2012 г. С касационната жалба а релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде обявен за нищожен административен акт решение № 1629 от 24.11.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частта, с която е определена дължима сума в размер на 60 000 лв, представляваща такса за издаване на разрешение по чл. 26 от ЗЗК. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, представлява в производството от юрк. Ботева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена по пощата в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване с искане за обявяване на нищожност на решение № 1629 от 24.11.2011 г., постановено по преписка № КЗК-1157/2011 г. от Комисията за защита на конкуренцията, в частта, с която, за издаденото разрешение за концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на едноличен контрол от страна на "Биндер" АД, Сливен върху "Пътно поддържане-Сливен" ЕООД, на основание чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК е постановено "Биндер" АД, гр. Сливен, да заплати такса в размер на 60 000 лв. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на решението в оспорената част, съдът е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен административен орган, в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 5 и чл. 60, ал. 1, т. 15 и т. 24 от ЗЗК, при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 ЗЗК. Съдът е приел, че оспорения акт е издаден в законоустановената писмена форма и носи подписите на членовете на колективния административен орган. Като неоснователен е преценен основният довод на оспорващата страна за липса на фактическо и правно основания за издаването му. Съдът е приел, че с оспореното решение от 24.11.2011 г. по преписка № КЗК-1157/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията, е уважено искането на жалбоподателя, отправено до КЗК, да разреши концентрация между предприятия по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, с оглед на което е определена и такса по чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК, в размер на 60 000 лв. Поради тази причина съдът е приел, че КЗК е имала правомощието да определи посочената такса, поради което оспорената в производството част от решението е не е нищожен административен акт. По останалите доводи на оспорващата страна, съдът е приел, че в приложимата хипотеза на тарифата за издаване на разрешение по чл. 26, ал. 1 от ЗЗК се събира такса в определения размер, т. е. при постановяване на диспозитив, с който се разрешава концентрация, както е станало в случая като правна последица от даденото разрешение е определяне на дължимата такса. По тези доводи съдът е отхвърли като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Обосновани са правните изводи на решаващият съд, че по повдигнатия спор, предмета на произнасяне се ограничава с разглеждане на наведените доводи за нищожност на решението в оспорената част, тъй като възможността за произнасяне по законосъобразността на оспореното решение е преклудирана. В рамките на точно определения предмет на оспорване, съдът се е произнесъл само по тези доводи, които опорочават административния акт до степен на нищожност. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в законен състав и при спазване на изискването за кворум, необходим за приемане на решение и при спазване на изискванията за форма на административния акт. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия съд, че решението в оспорената част е прието в съответствие с предвидено правно и фактическо основание. Съгласно Тарифата за таксите, които се събират от КЗК по ЗЗК, ЗОП и ЗК (Тарифата), нормативно определените такси се събират, както за издаване на разрешения, така и за разглеждане на молби. Определената с оспорената част такса е изрично предвидена с разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Тарифата, поради което противно на твърденията на касационния жалбоподател, таксата е определена на изрично предвидено правно основание. При изричното предвиждане, че таксата се събира за издаване на разрешение, то в случая следва извод, че е налице и фактическото основание за издаване на акта, тъй като с първия диспозитив на решението, който не е оспорен от жалбоподателя и е породил целеното правно действие, е дадено разрешение за концентрация. Този факт е напълно достатъчен да възникне задължение за определяне и заплащане на предвидената в нормативния акт такса. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че със заплащането на таксата по т. 3 от Тарифата няма основание за заплащане на втора такса по производството. С разпоредбата на чл. 1 от Тарифата изрично е предвидено, че таксите се дължат както за разглеждане на молби, така и за издаване на разрешения. В случая таксата по т. 3 от Тарифата е за разглеждане на искане за издаване на разрешение за концентрация, а таксата по т. 4 е за издаване на разрешение. След като с нормативния акт е предвидено плащане на два вида такса - за разглеждане на искане и за издаване на разрешение, то налице е както правно, така и фактическо основание за издаване на решението в оспорената част. В производството по оспорване на индивидуален административен акт, съдът не може да се произнесе по доводи, които са относими към законосъобразността на нормативен административен акт. Настоящият състав преценява като неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че оспорения административен акт, с който се установява публично държавно вземане не отговаря на изискванията за форма на АУПДВ. Акта е постановен в изпълнение на специални регулаторни функции, възложени на административния орган, поради което с постановяване на решение, с което се разрешава концентрация, като правна последица възниква задължение за заплащане на предвидената държавна такса. С влизане в сила на решението, което не е било оспорено като незаконосъобразно в предвидения преклузивен срок, същото решение съставлява годно изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от АПК, публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268 от АПК, се изпълняват по реда на ДОПК. Диспозитива на оспореното решение, с което се установява публично вземане, е изпълнително основание, поради което не е необходимо издаване на АУПДВ, който да даде основание за принудително събиране на определените суми. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба - Комисия за защита на конкуренцията, разноски делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия