Решение № 7689 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5817/2017 г.

Решение № 7689 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5817/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба на М. М. С. против решение № 2331 от 06.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1237 от 2016 г. по описа на Административния съд - С.-град. И. се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради което се иска да бъде отменено, а исковата претенция да бъде уважена.

Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. З. (ОДМВР - С. З.), не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Правилно са отхвърлени искове на Стефанов с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ОДМВР - С. З., поради това, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на предвидената отговорност за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, както и за неимуществени вреди.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от М. М. С. иск против ОДМВР - С. З. за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди, претърпени в следствие на противоправни фактически действия на служители на ответника, както следва:

• противоправно фактическо действие, изразяващо се в отнемане на личната карта на С. на 19.11.2013 г., съчетано с бездействие тя да му бъде върната с продължителност от 19.11.2013 г. до 09.01.2014 г.;

• противоправно фактическо действие на служители на ответника, изразяващо се в принудителното му довеждане, без акт на прокурор, в "ЦПЗ С. З." ЕООД на 19.11.2013 г. и на 07.01.2014 г.;

• противоправно фактическо действие на служител към ответника, изразяващо се в това, че на 07.01.2014 г. спрямо ищеца е произнесено устно полицейско разпореждане да бъде настанен в "ЦПЗ С. З." ЕООД.

Претендираното обезщетение е за причинени му имуществени вреди във формата на пропуснати ползи в размер на 1500 лв. в резултат от неправомерно отнемане на личната карта на С. на 19.11.2013 г. и нейното невръщане за период от 50 дни, неимуществени вреди в размер на 13 500 лв. като последица от отнемането и невръщането на личната карта на ищеца за посочения период, неимуществени вреди в размер на 500 лв. в резултат на незаконното отвеждане му в "ЦПЗ С. З." ЕООД на 19.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2013 г., неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. в резултат на незаконното отвеждане на С. в "ЦПЗ С. З." ЕООД на 07.01.2014 г. и устно полицейско разпореждане ищецът да бъде настанен в цитираното лечебно заведение. Твърденията на ищеца се изразявали в това, че сутринта на 19.11.2013 г. е бил посетен в дома си в гр. С. З. от полицейски служители, които желаели да го отведат до ЦПЗ С. З.. С. тръгнал с полицаите, като им дал личната си карта. При предаването му на доктора в лечебното заведение, ищецът помолил да излезе за малко навън, след което не се върнал. След това на 07.01.2014 г. е отведен отново до "ЦПЗ С. З." ЕООД, където е настанен за два дни. С. посочил, че получил обратно личната си карта в съдебно заседание на 09.01.2014 г. в РС - С. З. от съдия-докладчика по разглежданото тогава дело. Ищецът твърдял, че липсата на документ за самоличност оказало негативен ефект върху него, тъй като не могъл да се легитимира пред охраната на съдебната сграда и не успял да се запознае с обвинението, ограничено било и правото му на свободно придвижване, като също така не е успял да започне работа в престижна медия.

От фактическа страна по делото е установено, че във връзка с твърденията, че личната карта на С. е неправомерно задържана от служители на ОДМВР - С. З., ищецът подал жалба до началника на 01 РУП на ОДМВР - С. З., както и сигнал до министъра на вътрешните работи. С писмо от 05.02.2014 г. ищецът е бил уведомен от директора на ОДМВР - С. З., че личната му карта е върната на 07.01.2014 г. от д-р Н., в кабинета на когото С. оставил личния си документ при предишно посещение в медицинското заведение.

Като доказателство по делото са приети множество документи, от които е видно, че М. С. е лекуван в периода 07.01.2014 г. - 09.01.2014 г., както и че по отношение на ищеца има образувано досъдебното производство в РП С. З. за това, че той е извършил общественоопасно деяние в състояние на невменяемост. Представени са и копия на две прокурорски постановления по пр. пр. № 5436/15.11.2013 г. и по пр. пр. № 6010/20.12.2013 г., като и с двете е разпоредено на началника на 01 РУП на МВР С. З. да организира преглед на М. М. С. от дежурен психиатър при ЦПЗ С. З.. За изясняване на обстоятелствата по делото по делегация са разпитани петима свидетели - двамата полицейски служители, отвели С. до "ЦПЗ С. З." ЕООД, доктор Н. от ЦПЗ С. З., при когото се е намирала личната карта на ищеца, и родителите на С..

От правна страна, състав на АССГ възприел показанията на свидетелите за подробни и последователни, въз основа на което приел, че на 19.11.2013 г. при посещението на двамата полицейски служители на адреса на ищеца, той се легитимирал с личната си карта и им предоставил същата. При завеждането на С. в ЦПЗ С. З. полицейските служители предали личната карта на ищеца, заедно с Постановление № 5436/15.11.2013 г. на прокурор при РП С. З., на доктор Н.. Последният посочил, че след като С. напуснал лечебното заведение, личната му карта останала там на съхранение.

По отношение на твърденията на С. за противоправно фактическо действие/бездействие, осъществено от полицейските служители към ОДМВР - С. З., съдът приел, че не е доказан първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което обуславя неоснователност на исковата претенция.

Административният съд приел за недоказани твърденията на ищеца за извършено незаконосъобразно фактическо действие от страна на полицейските служители към ОДМВР - С. З., изразяващо се в отнемането на личната му карта на 19.11.2013 г., съчетано с бездействие от страна на същите да му я върнат в периода от 19.11.2013 г. до 09.01.2014 г., поради това, че след доброволното предаване на лична му карта от страна на С. на служителите на 01 РУП - ОДМВР С. З., документът е предаден на доктор Н., заедно с Постановлението от 15.11.2013 г. по пр. пр. № 5436/2013 г. по описа на РП С. З.. Прието е, че в периода 19.11.2013 г. - 09.01.2014 г. личната карта на С. се е намирала в кабинета на лекаря, като доктор Н. сам е посочил, че е възнамерявал да я върне на ищеца при повторното му явяване в лечебното заведение.

По отношение на твърденията на М. С. за извършени незаконосъобразни фактически действия от страна на полицейските служители, изразяващи се в принудителното му довеждане, по твърдения на ищеца без прокурорско постановление в "ЦПЗ С. З." ЕООД на 19.11.2013 г. и на 07.01.2014 г., съдът приел, че също са недоказани, защото видно от приложените по делото две прокурорски постановления на началника на 01 РУП на МВР С. З. е било разпоредено да организира преглед на М. М. С. от дежурен психиатър при "ЦПЗ С. З.". Изложено е, че посочените прокурорски постановления представляват актове, които създават безусловно задължение за полицейските органи по силата на чл. 145, ал. 3 и ал. 5 от Закона за съдебната власт.

За недоказано е прието и твърдението на ищеца за сторено на 07.01.2014 г. устно разпореждане на полицейски служител по отношение на това С. да бъде настанен в "ЦПЗ С. З." ЕООД. Посочено е, че ищецът само е изразил такова твърдение, но не е представил никакви доказателства в тази връзка.

Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни.

Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалният закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразни действия и бездействия на полицейски служители към ОДМВР - С. З., изразяващи се в незаконосъобразното задържане на личната му карта за период от 50 дни, отвеждането на ищеца до "ЦПЗ С. З." ЕООД на 19.11.2013 г. и на 07.01.2014 г. без прокурорско постановление, както и сторено на 07.01.2014 г. устно разпореждане на полицейски служител по отношение на това С. да бъде настанен в "ЦПЗ С. З." ЕООД.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба на М. М. С. относно претендираните с нея имуществени и неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица при ОДМВР - С. З., изразяващи се в незаконното задържане на личната му карта за период от 50 дни, отвеждането на ищеца до "ЦПЗ С. З." ЕООД на 19.11.2013 г. и на 07.01.2014 г. без прокурорско постановление, както и сторено на 07.01.2014 г. устно разпореждане на полицейски служител по отношение на това С. да бъде настанен в "ЦПЗ С. З." ЕООД.

От множеството приети по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели, безспорно е доказано, че в процесния случай не са налице твърдените от С. незаконосъобразни действия и бездействия на служители към ОДМВР - С. З.. По делото не е доказана първата предпоставка за основателност на исковата претенция по чл. 1 на ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ОДМВР - С. З., които да са извършени при или по повод на административната им дейност, откъдето и следва, че не са доказани и реално настъпили имуществени и неимуществени вреди от така твърдените действия и бездействия, както и пряка и непосредствена причинна връзка между действията и бездействията и твърдените за настъпили имуществени и неимуществени вреди.

От представените като доказателство по делото на АССГ копия от две прокурорски постановления по пр. пр. № 5436/15.11.2013 г. и по пр. пр. № 6010/20.12.2013 г., с които на началника на 01 РУП на МВР С. З. е разпоредено да организира преглед на М. М. С. от дежурен психиатър при ЦПЗ С. З., безспорно е установено, че отвеждането на М. М. С. в "ЦПЗ С. З." ЕООД от двамата служители на ОДМВР - С. З. на датите 19.11.2013 г. и 07.01.2014 г. е законосъобразно. И двете постановления са издадени поради наличието на основания по чл. 153 и сл. от Закона за здравето. Правилно административният съд е приел, че прокурорските постановления са задължителни за полицейските органи, защото съгласно чл. 145, ал. 3 от Закона за съдебната власт разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите. При отвеждането на Стефанов в "ЦПЗ С. З." ЕООД на 19.11.2013 г. и на 07.01.2014 г. полицейските служители към ОДМВР - С. З. са действали въз основа прокурорските постановления, т. е. съгласно изискванията на закона.

Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания, сочени от М. М. С.. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,