Решение № 13377 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2011 г.

Решение № 13377 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Марин Кирилов Маринов от гр. Русе, срещу решение № 13 от 4.04.2011 г., постановено по адм. дело № 63/2011 г. от Административен съд Русе. В жалбата се мотивират твърдения за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон, като се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Счита се, че неправилно съдът не е възприел становището им, че по силата на чл. 238 от ЗЗД наемния договор се е превърнал в безсрочен. Ответниците, не вземат становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Марин Кирилов Маринов от гр. Русе срещу заповед № РД-01-110 от 13.01.2011 г. на кмета на община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение, между общината и касатора за общинско жилище, находящо се в гр. Русе, ж. к. "Здравец Изток", бл. "Славия ", вх. 3, ет. 4, ап. 9. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, както и че срокът на договора за наем е изтекъл на 11.01.2011 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че на посоченото основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 на ОбС - Русе оспорваният административен акт е законосъобразен, респ. жалбата - неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно е прието от съда, че в случая наемното правоотношение е възникнало въз основа на настанителна заповед, издадена от кмета на община, а именно заповед № РД-01-3852 от 9.12.2005 г. за срок от пет години. Впоследствие е сключен анекс към договора. Правилно също така е установено, че този договор е срочен и действието му е изтекло на 11.01.2011 г., поради което е настъпило правното основание на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС. Това обстоятелство е релевантно и с оглед уговореното в раздел V - "Прекратяване на договора", т. 25.2, а именно че същият се прекратява с изтичане на срока. Съдът от първата инстанция е обсъдил правна възможност за продължаване на уговорения срок, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, но това е само предвидена от закона възможност за титуляра на правото на собственост на съответния имот - общината. В случая такова продължаване на срока на наемния договор липсва. Няма спор по делото, че на жалбоподателя е била връчена оспорваната заповед, с която наемното правоотношение се прекратява, като в настоящата хипотеза не е задължително изпращане на съобщение за уведомяване или предизвестие. Съдът е изложил обосновани мотиви относно материалната компетентност и материалната законосъобразност на обжалвания административен акт, като правилно е приел че в случая не са налице предпоставките на чл. 236 и сл. от ЗЗД, тъй като ЗОбС е специален по отношение на ЗЗД. По същество доводите които се поддържат в касационното производство са същите, които са правени и в първоинстанционното производство, но съдът не би могъл да ги обсъжда в това производството. Социалното положение на наемателя, като жител на общината са задължение на всяка община, която следва да ги преценя при настаняване под наем или при прекратяване на наемните отношения за общинските жилища, като взема решенията в интерес на своите жители. Контролът на съда е свързан със законосъобразното издаване на актовете и правилността им не се преценява от други житейски проблеми. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,