Решение № 15267 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2018 г.

Решение № 15267 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат Р. Никушева против Решение № 1188/23.02.2018 г., постановено по административно дело № 8812/2017 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-64/20.05.2014 г. на Началника на РДНСК – Югозападен район, с която е отменено Разрешение за строеж № 2/16.01.2014 г., издадено от Началник отдел "ИИБЕ" към Район "Подуяне", Столична община. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда относно приложението на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, като са развити съображения за наличие на хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ, при която не се иска съгласие на останалите собственици на етажната собственост. От М. Д. е подадена и частна жалба, с която се атакува Определение № 2670/25.04.2018 г., постановено по делото за допълване на решението в частта на разноските, чрез осъждането й да заплати на П. Б. сума в размер на 700 лева. Твърди се, че постановявайки този акт, съдът погрешно е квалифицирал искането, с което е бил сезиран като искане за допълване на съдебното решение в частта на разноските, вместо като искане за изменението му в същата част. М. Д. се представлява от адвокат Никушева, която поддържа двете жалби и моли да бъдат уважени по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на сторените от доверителката й съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. За ответника, Началника на РДНСК – Югозападен район се явява юрисконсулт Пенелова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Началникът на Отдел "Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология" към Район "Подуяне", Столична община се явява лично, като оспорва жалбата. П. Б. се представлява от адвокат Йорданова, която оспорва касационната и частната жалба по съображения, изложени в писмени отговори. От Ж. В., чрез адвокат А. Петров е постъпил писмен отговор, с който изразява становище в подкрепа на подадената касационна жалба и се моли за отмяна на съдебното решение. Останалите страни – М. А. и и Столична община, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради приложимост на изключението, разписано в чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е Заповед № ДК-10-ЮЗР-64/20.05.2014 г. на Началника на РДНСК – Югозападен район, с която по повод подадена жалба от П. Б., е отменено Разрешение за строеж № 2/16.01.2014 г., издадено от Началник отдел "ИИБЕ" към Район "Подуяне", Столична община и инвестиционните проекти, за строеж "Частична реконструкция на площадкова водопроводна мрежа към жилищна сграда", находяща се в УПИ IX-1009, 1008, кв. 13, местност "Левски – В" по плана на гр. София. Съдът е приел тази заповед за законосъобразна, развивайки мотиви за това, че отмененото с нея разрешение за строеж е незаконосъобразно, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, изискваща съгласие на останалите собственици на поземления имот за процесния строеж, изразено с договор в нотариална форма. Относимите за случая факти са следните: Поземлен имот представляващ УПИ IX-1009, 1008, кв. 13, местност "Левски – В" по плана на гр. София, е съсобствен между лицата М. Д., П. Б., Ж. В. и М. А. В имота се намира двуетажна масивна жилищна сграда, първият етаж от който е собственост на П. Б., а вторият етаж на М. Д. и съпруга й Д. Д. Към тази сграда е построена двуетажна пристройка, собственост на М. Д. и Ж. Д., понастоящем В. По повод подадено от М. Д. заявление, е издадено процесното разрешение за строеж, с което е разрешено извършването на частична реконструкция на площадкова водопроводна мрежа към жилищна сграда в УПИ IX-1009, 1008, кв. 13, местност "Левски – В" по плана на гр. София, след сградното водопроводно отклонение на УПИ, изразяващо се в обособяване на втори водомерен възел в съществуващата водомерна шахта и частично реконструиране на площадковата водопроводна мрежа захранваща пристройката, с цел създаване на втори абонат със самостоятелно отчитане на консумираната вода и площадкова водопроводна мрежа към новопредвидения водомер до влизане на водопровода в сутерена на пристройката. Поземленият имот се намира в зона, предназначена за преобладаващо средно жилищно застрояване, от което обстоятелство правилно съдът е заключил, че не е приложимо изключението, разписано в чл. 183, ал. 4 ЗУТ, което важи само за строеж в съсобствен поземлен имот, предназначен за ниско жилищно застрояване. В имота съществува водопровод, който захранва основната сграда и пристройката към нея, като предвидената реконструкция ще захранва само пристройката. При извършване на предвидената реконструкция ще бъде запазена и използвана съществуващата водопреносна мрежа до основната сграда, като съществуващият водомерен възел и съществуващата площадкова водопроводна мрежа се запазват и ще обслужват само основната сграда. При тези факти, които сочат, че разрешената водопроводна инсталация преминава през обща част, съсобствена между посочените по-горе лица, паралелна на съществуващата без да я засяга и влизаща директно в приземния етаж на пристройката, както и не засяга помещения на собствениците на основната сграда, следва изводът за приложимост на изключението, предвидено в чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Безспорно сградата, която се намира в имота е в режим на етажна собственост, поради което е приложима тази хипотеза, при която не се изисква съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройство на собствен обект, когато се прекарва нова инсталация през обща част /в случая дворното място/, която не засяга помещения на отделни собственици. Административният съд не е съобразил тази разпоредба, която изключва общото правило по чл. 183, ал. 1 ЗУТ, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друг съдебен акт, с който по изложените съображения да се отмени заповедта на Началника на РДНСК – Югозападен район и се отхвърли жалбата на П. Б. против разрешението за строеж. При този изход на спора, при който жалбоподателката М. Д. не носи отговорност за разноски, на отмяна подлежи и оспореното с частната жалба определение, с което е допълнено съдебното решение в частта на разноските. Съответно в нейна полза следва да бъдат присъдени сторените разноски в хода на проведените съдебни производства, които са в общ размер на 1 910 лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,