Решение № 6045 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 980/2013 г.

Решение № 6045 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 980/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, срещу решение от 21.11.2012 г. и допълнително решение от 27.11.2012 г. по адм. дело № 396/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Монтана, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Крум Георгиев Милетиев от гр. Монтана, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решението от 21.11.2012 г. и допълнителното решение от 27.11.2012 г. по адм. дело № 396/2012 г. Административният съд - гр. Монтана, V състав, е обявил нищожността на разпореждане № 111-00-908-49 от 30.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, потвърдено с решение № Б-32 от 27.06.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана. Отменил е като незаконосъобразно решение № Б-32 от 27.06.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 111-00-908-49 от 30.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана. Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С разпореждане № 111-00-908-49 от 30.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО на Крум Георгиев Милетиев от гр. Монтана е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица, тъй като лицето упражнява трудова дейност като общински съветник, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 КСО едно от правомощията на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, или на другото длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, е да отказват парични обезщетения за безработица. Следователно упълномощената по силата на заповед № 997 от 31.12.2003 г. на директора на РУСО - гр. Монтана, Иванка Томова - началник сектор "ПОБГВ", е издала разпореждането в рамките на законово регламентираната материална компетентност. Но процесното разпореждане е било предшествано от решение № Б-31 от 27.06.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 111-00-908-48 от 30.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана. С последното е отменено разпореждане № 111-00-908-1 от 10.08.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, с което на Милетиев е отпуснато парично обезщетение за безработица. С решението от 10.10.2012 г., постановено по адм. дело № 395/2012 г., Административният съд - гр. Монтана, е отменил решение № Б-31 от 27.06.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, като незаконосъобразно, а разпореждане № 111-00-908-48 от 30.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, е прогласено за нищожно. Съдът е приел, че издалият разпореждането административен орган не е разполагал с материална компетентност с оглед разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО. При наличие на цитирания съдебен акт, който е влязъл в сила, правните последици от разпореждане № 111-00-908-48 от 30.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, са заличени от началния момент на издаването му. При това положение разпореждане № 111-00-908-1 от 10.08.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, с което на Милетиев е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 1.07.2011 г. до 31.03.2012 г., представлява валиден (неотменен) позитивен административен акт, който продължава да поражда предвидените в него правни последици. Неговата отмяна може да бъде извършена само от по-горестоящия административен орган по реда на чл. 99 и 100 АПК, което не е извършено до момента на издаването на разпореждане № 111-00-908-49 от 30.05.2012 г., както и до приключването на устните състезания (такива твърдения в касационната жалба липсват). При наличие на влязъл в сила позитивен административен акт, който не е отменен, издаването на нов, с който се отказва отпускане на обезщетение за безработица, страда от липсата на материалноправно и административнопроизводствено основание, които пороци са толкова тежки, че водят до нищожност на новото разпореждане. Потвърждавайки последното разпореждане, директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана, е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е бил отменен. При последващото разглеждане на спора административният орган следва да прецени и обстоятелствата относно избора на Милетиев за общински съветник, който избор го прави осигурено лице, като този период да бъде ясно разграничен от други, в който това обстоятелство не е било налице. По изложените в тези мотиви съображения подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,