Решение № 6713 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16019/2009 г.

Решение № 6713 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16019/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Мариана Любомирова Куманова - Пенева касационна жалба срещу решение № 1714 от 21.10.09 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 1418/08 г., в частта му, в която е отменен РА № 1801111 от 14.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Русе, потвърден с решение № 211/16.05.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, от страна на доставчика "Шибър" - ЕООД - гр. София /ново наименование "Прострийм груп" - ЕООД - гр. София/ в хода на ревизията при извършената насрещна проверка не са представени всички поискани от органите по приходите документи, поради което неправилно съдът е приел, че е доказана реалността на доставките по двете процесни фактури, издадени от това дружество на "Енергоремонт Русе"-АД, като неправилно се е позовал на заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Поради недоказване реалността на доставките, правилно с РА е увеличен ФР на ревизираното дружество на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Неправилен е и изводът на съда, че данъчното събитие за извършени СМР е настъпило през м. септември 2004 г., а не през м. юли 2004 г. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Енергоремонт Русе" - ЕАД - гр. Русе - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил РА № РА № 1801111 от 14.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 211/16.05.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Съдът е отменил РА в частта му, в която на "Енергоремонт Русе" - ЕАД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. септември 2004 г. в размер на 6116 лв. по фактура № 16463/01.09.04 г., издадена от "Шибър"-ЕООД, за доставка на клапа Бътерфлай ADAMS 500/16 с редуктор - 2 бр. и за данъчния период м. ноември 2004 г. в размер на 12 911.40 лв. по фактура № 16707/01.11.04 г., издадена от същото дружество, за доставка на клапа Бътерфлай на фланци ADAMS 300/16 с ел. задвижване AUMA - 1бр. и клапа Бътерфлай на фланци ADAMS 500/16 с ел. задвижване AUMA - 2бр. Подробно е обсъдил всички, събрани в хода на ревизията писмени доказателства, както и приетата по делото СТЕ и е достигнал до правилни и законосъобразни изводи. Още в хода на ревизията при извършената насрещна проверка на "Шибър"-ЕООД, от страна на този доставчик са представени следните документи: Invoice 20-VIII-34 от 13.08.04 г., издадена от ADAMS ARMATUREN GmbH - Herne /Германия/ на SHIBAR LTD - Sofia за доставка на ADAMS VALVES TYPE MAK 316 DN 500 PN 16 SER. № 73334-73335 - 2 бр. и ЕАД № 5101/4-24352/17.08.04 г. за оформен внос в страната с получател "Шибър"-ЕООД и изпращач ADAMS ARMATUREN GmbH - Herne /Германия/ на стоките, описани в посочената фактура; Invoice 20 IХ 87 от 28.09.04 г., издадена от ADAMS ARMATUREN GmbH- Herne /Германия/ на SHIBAR LTD - Sofia за доставка на ADAMS VALVE TYPE MAK 316 DN 500 PN 16 SER. № 73719 - 73720 TYPE AUMA - 2 бр. и ADAMS VALVE TYPE MAK 316 DN 300 PN 16 SER. № 73721 TYPE AUMA - 1 бр., както и ЕАД № 5000/4-68770/11.10.04 г. за оформен внос в страната с получател "Шибър"-ЕООД и изпращач ADAMS ARMATUREN GmbH - Herne /Германия/ на стоките, описани в посочената фактура. Представени са заверени копия от банкови извлечения за наредените плащания към германското дружество по цитираните по-горе две фактури. Стоките са предадени на "Енергоремонт Русе" - АД с приемо-предавателни протоколи. Представен е от страна на "Топлофикация Русе"-ЕАД възлагателен протокол от 09.07.04 г., с който същото дружество възлага на "Енергоремонт Русе" - АД "подмяната на клапи тип "Бътерфлай" в Камера ЮМ VII от ЮВМ". Издадена е от "Енергоремонт Русе" - АД на "Топлофикация Русе"-ЕАД фактура № 500221/20.09.04 г. с начислен ДДС в размер на 6760.38 лв. с предмет "подмяната на клапи тип "Бътерфлай" в Камера ЮМ VII от ЮВМ". Според заключението на СТЕ, прието по делото без да е оспорено от страна на процесуалния представител на ответника, по безспорен начин се установява, че в мрежовата станция на ТЕЦ - Русе-Изток в "Топлофикация Русе" - ЕАД са монтирани клапи Бътерфлай ADAMS, които според посочения тип, размери и серийни номера, напълно съответстват на придобитите чрез внос от Германия от ADAMS ARMATUREN GmbH - Herne от "Шибър" - ЕООД по представените инвойс-фактури и напълно съответстват на доставените от "Шибър" - ЕООД на ревизираното дружество по процесните две фактури. Следва да се допълни също така, че реалността на изпълнението на услугата "подмяната на клапи тип "Бътерфлай" в Камера ЮМ VII от ЮВМ" от дружеството-жалбоподател в полза на "Топлофикация Русе" - ЕАД, за което е издадена фактура № 500221/20.09.04 г., не е оспорена от страна на органите по приходите. Неоснователен е доводът на касатора, че непредставянето от страна на прекия доставчик "Шибър" - ЕООД /ново наименование "Прострийм груп" - ЕООД - гр. София/ на абсолютно всички, включени в искането документи, е достатъчно основание да се приложи разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Искането и представянето на доказателства от органите по приходите по реда на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) не може да е самоцелно. То следва да е насочено към установяване на начисляването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета в изпълнение изискванията на чл. 55, ал. 6 от закона, което в случая не е спорно и към доказване реалността на осъществената доставка. При положение, че доставчикът е представил достатъчно доказателства за това, че е придобил, при това чрез внос, процесните клапи, за това, че ги е заплатил, за това че разполага с голям брой транспортни средства и потвърждава, че транспортът е осъществен от него, само защото не е посочил точно с кой автомобил е извършен превозът, не е представил пътен лист и доказателства за изписването на клапите от неговия склад, не може да се направи извод за липсата на реално осъществена доставка. Правилно и законосъобразно е обжалваното решение на АС и в частта му, в която е отменен РА относно извършеното увеличение на ФР на дружеството за 2004 г. с разходите по издадените две фактури от "Шибър" - ЕООД, описани по-горе, в размер на 95137 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) с мотива, че тези фактури са с невярно съдържание и не отразяват реално осъществени доставки. Решението е правилно и в частта му, в която съдът е приел, че по отношение на СМР, извършени от ревизираното дружество в полза на "Топлофикация Русе" - ЕАД, за които е издадена фактура № 500221/20.09.04 г., данъчното събитие е настъпило именно през м. септември 2004 г., когато е издадена фактурата и данъкът е начислен. По делото е представена информационна карта, в която по дати и часове са описани направените технологични проучвания, спирането на обектите, взетите мерки за безопасност на труда, извършените ремонтни дейности, направените изпитвания. Посочено е, че обектът е въведен в експлоатация на 18.09.2004 г. в 18.40 ч. Поради това, незаконосъобразно, органите по приходите са доначислили ДДС в размер на 6760.38 лв. за данъчния период м. юли 2009 г. и са намалили със същия размер задължението за данъчния период м. септември 2004 г. С оглед на така изложените съображения, решението на АС - Варна, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение