Решение № 6355 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2009 г.

Решение № 6355 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от СД"Стефани- Тодорова и сие", гр. Ихтиман против решение от 25.07.2008 г. постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 2661/05 г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу данъчен ревизионен акт/ДРА/ № 343/06.04.05 г. на ТДД София, ДП- Ихтиман и потвърдилото го решение № 1617 на регионален данъчен директор. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението.

Ответникът по касация- директорът на дирекция "ОУИ"- София чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата, като се иска потвърждаване на решението.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени касационната жалба като допустима, намира, че тя е неоснователна.

На ревизирания субект- СД"Стефан- Тодорова и сие" е извършена данъчна ревизия по приложението на ЗКПО, ЗОДФЛ и ЗМДТ за периода- 24.02.03 г. -31.12.03 г. В резултат, е издаден ДРА № 343/06.04.05 г. който е бил предмет на контрол пред СГС. С обжалвания ДРА на данъчния субект са определени данъчни задължения, както следва: корпоративен данък по чл. 44 от ЗКПО за 2003 г. в размер на 1 499,20 лв.; лихви по чл. 58 от ЗКПО в размер на 194,52 лв.; патентен данък по чл. 32, ал. 6 от ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 1833,37 лв. и лихви по чл. 51, ал. 1 от ЗОДФЛ и чл. 144 от ДПК в размер на 351,43 лв. Определените данъци са в резултат на:

-увеличение на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО /разходи несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружници, акционерите, персонала...които не са с характер на социални и/или представителни разходи/ общо в размер на 6 514,58 лв. Тази сума представлява сбор от непризнати разходи по различни фактури за доставка на стоки, разходи за възнаграждения на работници, осчетоводени като разход на фирмата и разходи за социално и здравно осигуряване, осчетоводени като разход на фирмата.

• констатация, че през 2003 г. на дружеството е издадено удостоверение за регистрация за извършване на дейността "пътна помощ", както и, че в дружеството има две лица, наети по трудов договор на длъжност"шофьор", които са осъществявали услуги "пътна помощ" с два автомобила- марка"Опел Рекорд" и "Пежо". Направен е извод, че дружеството през 2003 г. е осъществявало дейност, облагаема с еднократен окончателен патентен данък, съгласно чл. 32, ал. 6 от ЗОДФЛ в резултат на което е определен такъв за всеки един от автомобилите.

Начислена е и лихва за забава върху определените данъчни задължения.

Софийски градски съд е отхвърлил жалбата със следните мотиви:

По отношение на разходите за гориво е прието, че те не са във връзка с дейността на фирмата, тъй като от писмените обяснения на повечето от физическите лица се установява, че те са имали фиктивни договори с фирмата и не са извършвали никаква дейност за нея. Съдът е приел също така, въз основа на обясненията на работниците и писмените доказателства, съдържащи се в преписката, че през част от 2003 г. дружеството е осъществявало като дейност услугата "пътна помощ" за която се следва патентен данък.

Решението е правилно.

Жалбата е останала недоказана. В тежест на жалбоподателя е било да докаже, че дружеството е извършвало реално рекламна и консултантска дейност, за целите на които са извършвани пътувания на негови служители до различни градове от страната. Именно тези обстоятелства са останали недоказани. Не е установено и дружеството да е разполагало с кадрови потенциал за извършване на тези услуги. От обясненията на лицата, на които са извършени насрещни проверки се установява, че пет от тях са имали фиктивни трудови договори с дружеството без във връзка с тях те да са престирали труда си, респективно да са получавали заплащане. Двама от тях са дали обяснения, че са работили като шофьори и са извършвали услугата "пътна помощ". Ноторно известно е, че за осъществяването на тази услуга е необходимо гориво, гуми, колани /стоките, които са описани във фактурите, по които на ревизирания субект не се признават разходи/, но жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото относно обема на предоставяните услуги от този вид, а от там и за количество гориво, необходимо за осъществяването им. При тези доказателства по делото, основателно е прието от първоинстанционния съд, че закупените стоки по фактурите, във връзка с които на жалбоподателя не са признати разходи не са свързани с дейността му.

Обоснован е и изводът на данъчните органи, че през 2003 г. ревизираният субект е извършвал патентна дейност изразяваща се в предоставяни услуги "пътна помощ". Този извод се подкрепя от писмените обяснения на две от лицата на които е извършена насрещна проверка, а така също и от удостоверението, издадено на дружеството за извършване на тази услуга. След като по делото не са събрани доказателства, които да опровергават констатациите, дали основания за този извод, съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу тази част от спора.

Обжалваното съдебно решение е обосновано и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на която е направил съответни изводи и е приложил правилно материалния закон. Решението като правилно следва да се потвърди.

Воден от горните съображения, Върховният административен съд, на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК