Решение № 5469 от 25.5.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2022 г.

Производството е по реда на чл. 251 ГПК във вр. с чл. § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по искане на ЙЕТТЕЛ България ЕАД за тълкуване на решение 417/16.01.2023 г., постановено по адм.д. 3607 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. Поставените въпроси за тълкуване са във връзка с три от решаващите изводи на съда в решението. Насрещната страна по искането директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София не изразява становище. Като обсъди доводите и исканията на страните, настоящият състав на Върховния административен съд прие следното: С решение 417/16.01.2023 г. по адм.д. 3607 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. е оставено в сила решение 929/17.02.2022г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 8275 по описа за 2021 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-29002919008051-091-001/17.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП ГДО София относно постановения отказ да се възстанови ДДС върху несъбрани и неплатени вземания към клиенти по фактури, издадени от Теленор България ЕАД и е върната преписката на приходната администрация за произнасяне по направени на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК в хода на ревизионното производство искания за възстановяване на ДДС с указания по тълкуването и прилагането на закона. Молбата за тълкуване е неоснователна. За да остави в сила решението на първостепенния съд в обжалваната част, касационният съдебен състав е приел, че съществува правото на данъчно задълженото лице ЙЕТТЕЛ България ЕАД на възстановяване на внесения от него данък върху добавената стойност по фактури, които не са платени и може да не бъдат платени, а отказът на органите по приходите да разпоредят възстановяването му с отменената част от РА е неправомерен, поради което и правилно е отменена тази част от акта. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, по която е образувано производството, липсват доводи срещу частта от първоинстанционното решение, с която на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК е разпоредено връщане на преписката на компетентния орган по приходите за произнасяне по исканията, основани на чл. 129, ал. 1 ДОПК. С касационното решение е оставено изцяло в сила решението на административния съд в обжалваната част, която включва и изпращането на преписката на компетентния орган, тъй като естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество. При действието на чл. 160, ал. 3 ДОПК указанията по тълкуването и прилагането на закона в отменителното съдебно решение са задължителни за администрацията. С касационното решение са изправени част от решаващите изводи на първостепенния съд, поради което мотивите на касационния съдебен акт са в обхвата на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Ако молителят е предявил пред органа по приходите решението на АССГ и потвърждаващото го решение на ВАС /които несъмнено са от категорията на съдебните актове по чл. 129, ал. 5 ДОПК/, то издаването от сезирания орган на акта по чл. 129, ал. 5, т. 2 ДОПК по хипотеза следва във времето постановяването на съдебния акт, чието тълкуване се иска и е извън предмета на производството за тълкуване. Не е относимо към производството по тълкуване питането на молителя за преклудирането на правопогасяващите възражения, основани на факти съществували към датата на постановяване на съдебното решение. Въпросът е за преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. То се изразява в недопустимото подновяване на спора въз основа на факти, съществували към момента на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. В тази връзка без съмнение са недопустими възражения, основани на факти, настъпили към 09.01.2023 г. Не е неясно касационното решение при разрешаване на въпроса за подаването на исканията за прихващане или възстановяване в срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК. В оспореното решение е прието, че срокът е спазен, а касационната инстанция е отхвърлила доводите на касатора за пропускането му. Всъщност при изводи в обратния смисъл РА не би бил незаконосъобразен в отменената част за отказа да се възстановят претендираните платени косвени данъци. Не е неясна позицията на касационния съдебен състав по въпроса за дължимостта на издаване на КИ към неплатените фактури като способ за осигуряване на възстановяване на внесения ДДС по неплатените фактури. Съдът е приел, че намаляване на данъчната основа по реда на чл. 115 ЗДДС, като в съответствие с чл. 124, ал. 2 кредитното известие се отрази в дневника за продажби за периода, през който е издадено би било в противоречие с принципа на съразмерност с оглед огромния брой на данъчните документи, по които ДЗЛ е внесло данъка. Мотивите на молителя да търси тълкуване на решението визират поведение на администрацията, насочено към подновяване на решения от съда правен спор, но защитата срещу това поведение не се осъществява по реда на чл. 251 ГПК, а с упражняване на други субективни публични права. Воден от горното и на основание чл. 251, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение